Елин Пелин за живота и творчеството си
Зареждане на оценките…
Първите си впечатления от живота получих в родното си село Байлово. Незабравими детски години прекарах там. Често си спомням за безкрайните игри край селската рекичка, скитането ни сред полето и горите, приятелската ми дружба с животните и птиците.
В прекрасния ми роден кът научих нашия звучен език, чух чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубавите думи, опознах нашия работлив народ, нашия човек – българина и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа...
Аз живеех щастливо с книгите, които не падаха от ръцете ми. Обаче онова, което най-много ме интересуваше, беше рисуването. Бях нашарил всички стени на нашата къща с чудни детски изображения. В гимназията... се мъчех да прерисувам всички картини от книгите и списанията, които ми попадаха в ръцете. Но художник не станах.
През 1897 г. се явих на приемен изпит в новооткритото рисувално училище – София. Между издържалите изпита бях един от първите, но въпреки това не ме приеха... И така, вместо да стана известен художник, започнах да се проявявам като неизвестен писател...
И аз бях принуден да се завърна в родното си село, дето прекарах около две години (1898 - 1899). През това време опознах още повече моите съселяни. Разбрах и почувствах техните радости, копнежи, скърби и неволи, техния семеен, родов и обществен живот.
Селската действителност ми се показа такава, каквато е. Наблюдателен и отзивчив към тия измъчени от труд и нищета хора, аз се опитах да дам живи образи на герои, с които се срещах и дружех тогава. Някои от тях назовах със собствените им имена. В моето родно село написах първите си сериозни работи: „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Гост“, „Изкушение“ и „Пролетна измама“.
София често посещавах, понеже се бях записал за свободен слушател по право. Един ден през есента на 1899 г. реших да напусна родното си село и да си търся късмета в столицата. Големият град ми се показа чужд и неприветлив. Парите бързо се свършиха, а работа не се намираше. Незначителният хонорар, който получавах от някои списания, не стигаше за хляба... Много пъти си лягах гладен. Преживях тежки и мъчителни години...
По това време пишеше г-н Тодор Влайков под псевдоним Веселин. Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да намеря някое подобно име, което да окончава на „ин“. По тоя начин се натъкнах на израза „Елин пелин“ от народната песен:
Елин пелин, зелен пелин,
що се, пелин, олюляваш
от вършеца до корена...
Тоя израз ми хареса по своята звучност и оригиналност, още повече, че съдържаше дори две окончания „ин“...
С тоя псевдоним почнах да се подписвам, когато поради стечение на обстоятелствата престанах да мечтая да бъда художник. Тоя псевдоним се хареса на публиката като оригинален и понеже лесно се запомня, стана бързо популярен...
Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания, ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Иванов?
През 1903 г., когато проф. д-р Шишманов стана министър на народното просвещение, за да ми даде възможност за по-спокойна творческа работа, назначи ме в III Софийска прогимназия и ме командирова за чиновник в Университетската библиотека. След това ме изпрати в Париж, дето прекарах седем месеца... В Париж видях нов свят, нова култура, нови
интересни неща, които обогатиха моите познания и впечатления. После постъпих на работа в Народната библиотека, дето останах на служба дълги години. До пенсионирането си работих като уредник на музея „Иван Вазов“.
Из „Елин Пелин за своите детски и ученически години, за патилата си и първите писателски стъпки“ и „Нещо за себе си“.
Свързани материали
Елин Пелин – майсторът на късия разказ и художник на българското село
Едно писмо с необичайно подписан плик решава как ще се казва завинаги Димитър Иванов Стоянов. Оттук започва и този портрет на Елин Пелин, който проследява пътя му от голямото селско семейство в Байлово до мястото му в Българската академия на науките. Първата част е биографична и върви по години: раждането през 1877 г., бащата Йото Варджията, детството сред нивите и хората на селото, ученето в няколко града и незавършената гимназия, учителстването в родния край, първите публикации и преместването в София в самия край на деветнадесетото столетие. Отделно място е дадено на работата му сред книгите, на грижата му за архива на Иван Вазов и на признанията, които идват в зрелите години. Втората част обяснява откъде идва псевдонимът и защо авторът се отказва от предложеното му име, а после отвежда читателя в къщата музей в Байлово, където е запазена обстановката, която оживява и в разказите. Творческият дял представя Елин Пелин като майстор на късия разказ и художник на българското село: цикълът за селото от първото десетилетие на миналия век, повестта за разпадането на един селски род, книгите за деца с най-обичания малък герой, стихотворенията, басните и хумористичните сценки, както и работата му за детските списания. Следват наблюдения върху героите му, върху езика, близък до народната реч, и върху умението с няколко детайла да се създаде цял свят. Текстът завършва с обобщение защо този автор остава мост между традиционната селска култура и новото време и защо разказите му продължават да звучат близко на днешния ученик. Полезен е за подготовка на биографична справка, за уводен час върху творчеството на писателя, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване.
Елин Пелин (1877–1949) – биография и творчество: портрет на майстора на българския разказ
Когато започвате да изучавате писател, добре подреденият биографичен текст дава необходимата ориентация. „Елин Пелин (1877–1949)“ съчетава представяне на жизнения път с кратък обзор на творчеството. Разработката е подходяща за първо запознаване с автора, за преговор и за подготовка на устно изложение. Получавате последователен текст, от който лесно да извлечете опорните точки за собствен план. Биографичната част следва хронологичен ред. Началните абзаци представят произхода и семейната среда, а след тях изложението преминава към образованието и ранните интереси. Тази организация помага сведенията да се запомнят като свързан разказ. При учене можете да обособите отделните етапи и да ги използвате като кратки рубрики в тетрадката си. Следващият, по-разгърнат абзац събира професионалното развитие и литературното начало. В него са включени различни страни от дейността на писателя. Събрани на едно място, те са удобни за изготвяне на хронологична таблица или за подготовка на отговор по конкретен период. Така текстът позволява както цялостен прочит, така и бързо намиране на необходимата информация. Композицията има ясно различим преход от биографията към творчеството. След сведенията за живота вниманието се насочва към литературния облик на автора. Това разделяне е практично при съставяне на план: ученикът може да организира представянето си в две основни части и да определи какво място да отдели на всяка от тях. Обзорът на творчеството е подреден по тематични и жанрови акценти. Заглавията на произведенията са включени към съответните групи. Така разработката предлага основа за систематизиране на прочетеното и за ориентация сред различните литературни форми, в които работи Елин Пелин. Имената на творбите могат да се изведат в отделен списък за повторение. Краят обособява литературата за деца и юноши. Самостоятелното ѝ представяне допълва общия портрет и улеснява подготовката по тази част от творчеството. Кратките заключителни абзаци са удобни за включване в устен отговор, без да се нарушава последователността на биографичното изложение. Материалът е написан в свързана проза и позволява няколко начина на работа. За първи прочит следвайте абзаците подред. За преговор отделете имената, годините и заглавията. За самостоятелно представяне превърнете основните части в опорни точки и разкажете по тях със свои думи. Така една разработка може да подпомогне различни етапи от подготовката. За учителя текстът е удобна основа за въвеждане на автора и за упражнения по извличане на информация. Може да послужи за съставяне на план, подреждане на биографични сведения и групиране на произведения по жанр. Компактното изложение спестява време при подбора на текст за работа в час. Изберете „Елин Пелин (1877–1949)“, за да разполагате с биография и обзор на творчеството в една последователна разработка. Подгответе собствен план, подредете литературните заглавия и използвайте текста за уверен преговор преди устно изпитване.
Елин Пелин, биография и творчески път
Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.
Биография и творчески път на Елин Пелин, майстора на българския разказ
Биографична справка за Елин Пелин, събрана в подредена и удобна за преговор форма: истинското име, датите и родното село, образованието и продължителните му служби като учител, библиотекар и уредник, включително командировката във Франция. Първата част проследява редакторската му работа: списанията и вестниците, в които участва, детските издания, които води, и мястото му начело на писателския съюз. Следва творческото начало: първите публикации, изданията, в които излизат, и стихотворението, под което за пръв път се появява познатият псевдоним, както и промяната в жанровите предпочитания между младежките и зрелите му години. Същинската част представя писателя като художник на българското село: кои са първите му зрели разкази, какво стои зад привидно битовото, кои теми се открояват, включително участта на селския учител и изобличаването на църковните представители, и как хуморът се свързва с народния характер. Отделен акцент е поставен върху двете повести и върху онова, което те показват за разпадането на патриархалния свят, както и върху по-късните сборници с фейлетони, стихотворения в проза и философски притчи. Финалната част обхваща книгите за деца и юношеския роман, разпространението на творчеството в чужбина и списъка с другите псевдоними на автора. Подходяща за реферат и за отговор върху живота и творчеството на Елин Пелин, както и за бърз преговор преди изпитване.
Елин Пелин, кратка биография и творчество
Кратка биографична справка за майстора на българския къс разказ, събрала на едно място най-важното за живота и книгите му. Началото представя родното място, истинското име зад псевдонима и една мечта от юношеството, която не се сбъдва по очаквания начин. Оттам идва и образът, с който справката обяснява таланта му: художник, но не с четка. Следват две собствени признания на писателя: за купищата книги и за тетрадките със стихотворения от ученическите години и за родното село, за планините на хоризонта и за залезите, които са го изпълвали едновременно с ужас и с възхищение. Тези думи показват откъде идва мечтателността в разказите му. Финалната част очертава кръга от теми в творчеството: неволите и радостите на селянина и неговата неизчерпаема жизненост. Посочени са повестта, която е сред най-значимите му произведения, няколко известни разказа и книгите за деца и юноши. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ, за кратък отговор на въпрос за живота и творчеството на Елин Пелин и за преговор в 6. клас.
Елин Пелин – Певецът на селото
Прозвището „певец на селото“ звучи като комплимент, но работи и като клетка. Разработката проверява доколко то отговаря на онова, което Елин Пелин наистина прави в разказите си. Началото връща към 1907 г. и към книгата „Млади и стари“ на д-р Кръстьо Кръстев, откъдето тръгва определението, и обръща внимание на един подценяван факт: критикът поставя Елин Пелин сред „младите“, редом с Пенчо Славейков, Яворов и Петко Тодоров. Следва историческият фон, без който разказите се четат погрешно: ускореното изграждане на модерна България след Освобождението, разместването на хилядолетни навици и ценности в рамките на едно поколение и ценностният хаос, който то поражда. Същинската част формулира основния въпрос, който според разработката стои зад всички Елинпелинови текстове, и показва как борбата за хляба, сблъсъците с природата, изкушенията и непознаваемите пътища на съдбата са подчинени на него. Приведен е и откъс от „Пророк“ от сборника „Под манастирската лоза“, в който самият писател отказва да раздава присъди и говори за преливането на злото и доброто. Самостоятелен акцент е поставен върху майсторството на словото: изискването в разказа да няма нищо излишно и самоцелно, отказът от пряка авторова намеса за разлика от Вазов и пейзажът като начин да се внуши оценка, без тя да бъде изречена. Финалът стъпва на думите на самия Елин Пелин от интервю през 1937 г., но самото изречение е оставено за текста. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Елин Пелин, за теми върху човека и морала в разказите му, за характеристика на повествователя и за подготовка на есе или устен отговор.