„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК" – ПАТРИОТИЧНА ЗАЩИТА НА РОДНИЯ СВЯТ
(Анализ)
■ ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА:
– причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба. Езикът и вярата са двете неща, които са съхранили народа ни в епохата на робството. На проблема за езика е посветено това стихотворение, на вярата – разказът „Една българка";
– поводът – проблемът за езика е актуален в епохата на Възраждането (от появата на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762 г. до освободителната Руско-турска война през 1877 - 1878 г.) и остава такъв през първите години след Освобождението. Тъй като в епохата на робството е прекъсната книжовната традиция, възниква въпросът какъв да бъде нашият национален език. Във връзка с това възникват три основни виждания:
– първото настоява за книжовен език да се приеме църковнославянският, който по онова време се мисли за идентичен на старобългарския – езика на славната старина. Проблемът е, че той вече не е разбираем за населението;
– второто предлага говоримия народен език за книжовен. Но тук възниква спор на кои диалекти да се даде предимство и по какъв начин да се обогатят те с културна лексика;
– третото виждане прави компромис между първите две... В опит наужким да излязат от кризата, някои крайни русофили предлагат руският език да стане официален език на България!... Това е и конкретният повод, който стимулира поета да напише творбата. Положението се усложнява от факта, че самият Вазов е русофил и го е доказвал неведнъж (вижте например одата „Русия!“, писана седем години по-рано). Но над всичко поетът поставя своето отечество България. Без да изрече дори една дума срещу Русия, той осъществява пламенна защита на българското слово.
■ ОТНОШЕНИЕТО НА ПОЕТА КЪМ ЕЗИКА
• Езикът ни е свещен, защото на него са говорели нашите деди. Следователно онзи, който се отрича от езика си, е родоотстъпник.
• Езикът ни е издържал изпитанията на вековното робство. Той е едното от двете неща, благодарение на което се е съхранил народът ни. Другото е вярата.
• Това е език на великата българска майка юнашка, наречена с перифразата „тая, дето ни роди“, за да се изрази почитта към нея:
– майката стои на върха на сакралната градация в началото на стихотворението;
– споменаването й поражда мисълта за злочестата българска участ. Българинът се ражда на тая земя не за радост, а „за ядове отровни“.
• Езикът ни е прекрасен, звънлив, гъвкав, изразителен... Той е изпълнен с невероятна хубост и словесна мощ:
– поредицата от риторични въпроси във втория и третия куплет умело противопоставя действителните качества на езика ни на несправедливите обвинения срещу него;
– метафората „руйни тонове“ внушава, че езикът ни опиянява като виното;
– метафората „изразитост жива“ подсказва, че езикът ни е богат на възможности като живота и безсмъртен като него.
■ ТЕЗАТА НА ХУЛНИЦИТЕ
Тя е изразена в петия куплет. Предадена е в преизказно наклонение на глагола и по този начин още при излагането й е поставена под съмнение. Според нея езикът ни не е в състояние да въплъти постиженията на научната и творческата мисъл, защото е беден на културна лексика. Прекъснатата книжовна традиция го е затворила в рамките на бита. Робството освен криза на държавност е и криза на духовност. Това е език не за песен, а за „груб брътвеж"...
Поетът се заема да защити пламенно и страстно българския език, защото в нападките срещу него той вижда нещо по-голямо и по-опасно – тезата за „общия позор“ на българската нация:
– твърдят, че свободата ни е била дадена даром, отричат ни правото да бъдем свободни;
– пет века не сме имали своя държава и сега, когато тя е факт, се намират българи, които се срамуват от родното.
• Кои са „чуждите" (хулници)?
Това са онези правителства и политици, на които една силна българска държава се зловиди, защото накърнява политическите им интереси.
• Кои са „нашите" (хулници)?
Това са онези родоотстъпници, които се чуждеят, които се срамуват от българското. Имало ги е през Възраждането, има ги и след Освобождението. Към тях са насочени горчивите думи на Паисий: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“.
Болката на Вазов е толкова силна поради факта на съюзяването между „чужди“ и „наши“. Иначе казано, съюзът между тях е уродлив.
■ ОСНОВНИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Противопоставянето свещено – низко:
– свещен е българският език, защото на него са говорили нашите деди. Съзнанието за миналото и почитта към родовия корен винаги са белязани със знака на святост;
– низки са клеветите, обвиненията на хулниците срещу българското слово, защото няма нищо по-низко от родоотстъпничеството.
Противопоставянето вековно – модно:
– езикът е оцелял в продължение на много векове и това е най-сигурното доказателство за неговите истински качества;
– модните обвинения на хулителите са нетрайни. Всяка мода е кратковременна. Съпоставката между вековното и модното, контрастът между тях е едно от убедителните доказателства на поетовата теза.
Противопоставянето сакрално – профанно:
– сакрална е мисълта за България, за нейната историческа съдба, за нейното минало, настояще и бъдеще, които са тясно преплетени със съдбата на езика;
– профанно е неразбирането на важността на проблема от някои българи и последиците, до които води то.
■ МИСИЯТА НА ПОЕТА
Поетът ще вземе черния срам на езика ни и ще го превърне в източник на своето вдъхновение, защото тъкмо поетите са призвани да съхраняват и обогатяват родното слово. Метафорично ще го обърше от калта, за да разкрие чистия му блясък:
– ясно се долавят противопоставянето тъмнина – блясък и съпровождащото го противопоставяне срам – гордост;
– заедно с това се усеща метафората за езика като благороден метал.
Поетът ще превърне красотата на езика в наказание за неговите хулници...
Как красотата, която е призвана да облагородява и възвисява човешкия дух, може да наказва?
– парадоксът е лесно обясним – разкривайки красотата на българското слово, поетът ще изобличи духовната и естетическа слепота на неговите врагове.
@bgmateriali.com
