Български народни песни

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ

Българските народни песни са събрали поетичното и звуково богатство на родния език. Те възникват в историческото минало, отразили прадревни славянски представи, тракийски и гръцки езически вярвания и християнски възгледи.

Българската народна песен е единство от текст и музика, свързани в общо поетично послание. Внушенията на народната песен са непосредствен израз на човешките чувства, вълнения и преживявания. Затова песента присъства и в делника, и в празника на българина. Пее се у дома, на полето, на мегдана, в тъга и в радост. Народната песен отразява историческата съдба на българина. Съпътства го през целия му живот. Човекът излива в песен и мъката, и радостта си, разказва за битовото ежедневие, но и за преломни моменти в народната съдба. Българската народна песен е част от духовната история на народа ни.

Разпространява се устно, като много често хората допълват и променят песента, затова се срещат няколко варианта на една и съща песен. Като фолклорен жанр народната лесен е израз на анонимно, колективно творчество. В нейното създаване участват предимно талантливи безименни поети и музиканти от различни поколения.

През Възраждането, в средата на XIX век, български книжовници започват да събират, записват и публикуват народните ни песни. Благодарение на тези родолюбиви българи се запазва голяма част от фолклорното ни богатство. Братя Миладинови са едни от първите възрожденци, събрали и опазили народно-песенното ни творчество.

Българските народни песни се делят на различни видове. Въз основа на съдържанието, те са: 1. обредни, 2. митични, 3. юнашки, 4. исторически, 5. хайдушки, 6. битови, 7. детски песни и залъгалки, 8. трудови.

Според начина, по който се изгражда това съдържание, те са: 1. епически, 2. лироепически, 3. лирически.

Като цяло, народната песен се отличава със стройна композиция, широта и плавност. Поразява мелодичността на стиха, неговата ритмичност и образност:

Изгряла е денница 
между два ясни месеци.
Не ми е било денница, 
най ми е млада невеста; 
не са ми били месеци, 
най са два млади девери 
и между них е невеста.

Картините, които рисува със словото народният творец, вълнуват слушателя (читателя) с красивото песенно звучене на чувствата. Те говорят за богатата душевност на българина и любовта му към доброто, което е постигната красота в живота. Силно е внушението на народната песен, защото отразява действителността. Тя е опоетизирана, без да скрива реалната участ на народа. Без песента той би понесъл по-трудно превратностите на съдбата и не биха се появили поетичните творби на Христо Ботев, в които пее „гласът“ на българската душевност.

Неслучайно за народните песни Пенчо Славейков казва, че те са най-хубавото и най-ценното, което е създал българинът.