Подкатегории на "5 клас"

Две от най-често бърканите правописни правила в българския език са събрани тук на едно място, подредени и придружени с примери. Първата част е посветена на подвижното Ъ, тоест на звука, който сменя мястото си спрямо съгласните Р и Л. Обяснено е защо при едносричните думи не може да се разчита на правило и се налага запомняне, а при многосричните са разграничени двата случая: в единия Ъ стои преди съгласната, в другия преминава след нея, а разликата зависи от един лесен за проверка признак. Посочено е и изключението, което засяга определена група глаголи и обърква дори добрите ученици. Втората част разглежда непостоянното Ъ и дава практическото средство за проверка при колебание между А и Ъ: коя форма на думата трябва да се потърси и какво точно се гледа в нея. И двете части са илюстрирани със списъци от думи, върху които правилото веднага си личи. Материалът е кратък и е направен за бърза справка. Подходящ е за преговор преди диктовка, контролна работа или изпит, за самопроверка при писане и за упражнение върху думите, в които грешката е най-честа.

Кога казваме „Той наказва себе си“ и кога „Той си налага наказание“? Отговорът се крие във възвратните местоимения, а тази кратка граматична справка ги подрежда така, че разликите да се запомнят лесно. В началото е обяснено какво означава употребата на възвратно местоимение и защо при него вършителят и обектът на действието съвпадат. Оттам темата се разделя на двата вида: възвратно лично и възвратно притежателно местоимение. При възвратното лично местоимение е посочено по какви признаци то се променя или остава непроменено, коя е неговата пълна форма и кои са двете кратки форми, като за всяка от тях е уточнено на какъв вид допълнение съответства. Разликата е онагледена с кратки изречения, в които близко съдържание е предадено по три различни начина. При възвратното притежателно местоимение е показано какво замества то, как се държи пълната му форма и с какво е удобна кратката. Примерите са подредени по двойки, така че веднага се вижда как едно словосъчетание се преобразува в другото. Материалът е подходящ за бърз преговор преди контролно, за справка при колебание коя форма е правилната и за упражнение върху темата за местоименията в българския език.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Кое е вярно: практичен или практически? Каква е разликата между адресат и адресант? И защо „коса“ може да означава две съвсем различни неща? Този урок събира на едно място четирите групи думи, около които в българския език се допускат най-много грешки. Разделът за паронимите тръгва от определението и продължава с три различни случая, в които те се появяват, всеки илюстриран с редица двойки думи. Обяснено е и защо паронимията е пряко свързана с езиковата култура на говорещия. Частта за антонимите изяснява какво условие трябва да бъде изпълнено, за да има изобщо антонимия, и защо не всяка двойка привидно противоположни думи е антонимна. Следва подредба на антонимите по части на речта, с примери за всяка от тях, и класификация по състав, включително случаите с чужди представки. Разделът за синонимите обяснява какво назовават синонимите, разграничава четири вида според произхода на думите и показва различните степени на близост между тях. Отделно е разгледано делението на неутрални и стилистично оцветени синоними, както и практическият въпрос как се избира най-подходящият синоним според събеседника, темата и обстановката. Частта за омонимите обяснява откъде идва съвпадението на звуковия състав и в кои случаи то възниква. Въведено е делението на пълни и непълни омоними, а също и понятията омографи, омофони и омонимни словоформи, всяко с примери. След теорията материалът предлага кратко обобщение на четирите понятия, а накрая и упражнението „Проверете познанията си!“ с четири задачи: откриване на думата, която не е синоним на останалите, разпознаване на омоним в изречение, образуване на правилно словосъчетание и намиране на реда без антонимна двойка. Верните отговори са приложени, така че ученикът да се самопровери веднага. Материалът е подходящ за подготовка на урок, за преговор върху лексикологията и за самостоятелно упражнение преди изпитване или класна работа.

Как една дума може да произхожда от глагол и въпреки това да означава признак на предмет: от този въпрос започва урокът за неличните глаголни форми и причастията. Началото е нагледно и практическо. Дадени са три варианта на едно и също ученическо описание на разходка в планината, а след това думите, с които всеки от авторите характеризира огъня, са съпоставени по колони. Сравнението извежда само двойната природа на причастието: то означава действие като глагола, от който произхожда, но същевременно назовава признак като прилагателното име. Оттук е формулирано и определението. Следва разделът за граматичните признаци: защо причастията се наричат нелични глаголни форми, по какво се различават от личните, кои от тях се менят по род и могат да се членуват и коя е единствената нелична форма, която остава неизменяема. Същинската част е посветена на миналите деятелни причастия и на трудното разграничаване между двата им вида, тъй като и двата имат една и съща наставка. Показан е конкретен практически похват за проверка, при който причастието се превръща обратно в лична глаголна форма, а също и случаите, в които двете форми съвпадат и проверката не помага. Примерите са подредени така, че наставката и промяната по род да се виждат направо върху думата. Финалната част се занимава с правописа на отрицателната частица при причастие: кога се пише разделно и кога слято, с изречения, които показват как отговорът зависи от службата на причастието в изречението. Урокът е подходящ за упражнение по морфология, за подготовка за класна работа по български език и като опора при проверка на собствен текст.

Какво остава от думата, ако я разглобим до най-малките ѝ значещи части. Изложението обяснява морфемата като най-малка част от думата със значение и подрежда цялата система на морфемния строеж в българския език. Първата част разграничава двата големи типа морфеми. Показано е кои са лексикалните, какво ги свързва и защо съвкупността им се нарича основа, както и кои са граматичните и какво образува тяхната съвкупност. За всяка морфема поотделно е дадено мястото ѝ спрямо корена и значението, което внася в думата, включително за съединителната и за членната морфема. Втората част представя същото делене така, както е прието в българското езикознание, с успоредните термини префикс, суфикс и флексия, и уточнява коя морфема е главната в думата и защо. Финалната част е практическа: върху един корен е показано как последователно се прибавят представка, наставка и окончание и как всяка добавка променя значението или формата. Примерите са изписани с разделени морфеми, за да се вижда разборът нагледно. Полезно е при упражнения по морфемен анализ, при подготовка за изпитване и при затруднения с правописа на думи с представки и наставки.

Защо една от най-ранните творби на Ботев е останала недописана и какво е трябвало да се случи с малкия Чавдар нататък? Анализът на „Хайдути“ тръгва точно от такива въпроси и подрежда нужното за работа върху творбата в шест ясно отделени части. Първата част представя автора: раждането в Калофер, ученето в Одеса, учителстването, словото от 1867 г., емиграцията в Румъния, вестниците, които издава, четата и гибелта във Врачанския Балкан, както и най-известните му произведения. Втората част се спира на самата творба: кога е започната и кога е отпечатана за първи път, какво е пълното ѝ заглавие и защо е останала незавършена. Предадено е и запазеното по разкази на съвременници продължение на замисъла, а също връзката на текста с фолклорната традиция и с хайдушките народни песни. Третата част проследява сюжета: как е изградено въведението с обръщението към дядото и кавала, с какво започва основната част и как протича разговорът между Чавдар и майка му, до мястото, на което текстът прекъсва. Четвъртата част разглежда героите. Чавдар е характеризиран чрез двата различни начина, по които е разкрит в творбата, а майката е представена като контрастен фон на неговата решимост и като връзка между двете поколения. Петата част извежда темите: свободата в личния и в народния ѝ смисъл, изборът, пред който е поставен героят, и темата за песента, проследена с няколко точни цитата от текста. Финалната част е посветена на пространството: как песента за Чавдар обхваща цялата родна земя по вертикала и по хоризонтала и как към природното се прибавя човешкото присъствие. Подходящ за подготовка за час и за класна работа в 6. клас, за отговор на въпрос върху творбата и за бърз преговор преди изпитване.

Преди звездите, боговете и хората съществувал само непрогледният Хаос, а от него тръгва всичко останало. Материалът представя древногръцкия мит за произхода на боговете в достъпен разказ и го допълва с обяснителни раздели, които помагат текстът да бъде разбран, а не само прочетен. Първата част проследява родословието на боговете: как от Хаоса се появяват Гея, Ерос, Тартар, Мрака и Нощта, как Уран става властелин на света, откъде идват титаните и как най-младият от тях завзема властта. След това разказът стига до най-напрегнатия момент, спасяването на новороденото дете на Рея в критската пещера, до грижите на нимфите и вълшебната коза Амалтея и до сблъсъка, който променя реда на света. Тук се появяват и обясненията на изрази, останали живи и днес, като рога на изобилието и олимпийското спокойствие. Втората част е речник на имената и понятията. Всяко божество е представено не само с мястото му в мита, но и със следите, които името му е оставило в съвременния език и в науката: в думите с представка гео, в названията на планети, звезди и химични елементи, в думите за време, в израза под егидата на. Отделен раздел отговаря на въпроса защо изобщо са възникнали митовете и как животът на първобитния човек и незнанието за природните явления пораждат тези разкази, като е посочен и главният писмен източник за старогръцката митология. Финалната част представя Олимп след победата над титаните: подялбата на властта между тримата братя, вечното лято на върха, ковачът на боговете и покровителката на брака и семейството. Материалът е подходящ за час по литература в средния курс, за домашно четене, за преразказ на мита и за подготовка на реферат или проект върху старогръцката митология.

Син на хайдушки войвода, дете на дванайсет години, което вече знае какво иска от живота си, и майка, която иска точно обратното. Разработката разглежда „Хайдути“ от Христо Ботев именно през този сблъсък и показва как в него се събират цяла една епоха и нейният главен въпрос. Първата част обяснява как е построена поемата: защо тя се дели на две, какво прави лирическият говорител в увода, към кого се обръща и с каква цел запява песента за Чавдар войвода. Оттам се преминава към същинския разказ и към диалога между майката и сина, в който две противоположни желания вървят едно срещу друго, а чувствата на двамата герои растат едновременно, но в обратни посоки. Следва раздел за похватите и изразните средства. Обяснено е защо Ботев взема за образец хайдушката народна песен, каква е стъпката на стиха, защо творбата е изградена като разговор и каква е ролята на реторичния въпрос. Тук са изяснени и понятията инверсия, епитет и постоянен епитет, всяко с примери от текста, както и защо изброяването на Странджа, Пирин, Бяло море и Дунав не е случайно. Частта за героите разглежда Чавдар и майката, а също и двата непряко присъстващи образа, бащата и вуйчото, като показва защо те са поставени един срещу друг. Обяснено е и какво означава физическата красота на детето, откъде идва неговото чувство за чест и какъв е погледът на самия лирически говорител върху свободата и робството. Последните два раздела се спират на пространството и времето в поемата: кои географски имена очертават границите на родното и как в творбата се преплитат времето на хайдутството и времето на Ботев. Материалът е подходящ за подготовка за час и за домашна работа, за отговор на литературен въпрос и за упражнения върху изразните средства в 5. клас.

Една песен, подхваната пред дядо кавалджия, се превръща в разказ за баща и син и в един от най-обичаните образи на българската борба за свобода. Този анализ проследява как Ботев постига това в поемата „Хайдути“. Началото поставя творбата в биографичен и исторически контекст: какъв е житейският път на Христо Ботев, кое конкретно събитие стои зад поемата и защо тя е създадена в стила на народната песен. Посочени са стихосложението и общото ѝ звучене. Следва подробен разбор на лирическия увод и на неговата роля на предисловие към същинския разказ. Показано е как в него се сменят настроенията на поета, каква художествена функция изпълнява самата песен и защо тя е представена като родова и историческа памет. Отделено е внимание на монолога, обърнат към дядото кавалджия, на срещата между двете поколения и на ключовата роля на повторенията. Централната част е посветена на Чавдар войвода: реторичните въпроси, с които образът му е въведен, славата, разнесена от олицетворената природа, и връзката с подзаглавието „Баща и син“. Портретът на дванадесетгодишното момче е разгледан детайл по детайл, а тежките му думи към майката, отношението към вуйчото и промяната в държанието му са проследени като стъпки във формирането на неговата позиция. Отделен акцент е образът на майката: нейната скръб, молбата ѝ към сина и това, което нейната реакция подсказва за бъдещата му съдба. Анализът обяснява и защо поемата остава недовършена, без това да ѝ пречи да изгради завършена представа за българския борец за свобода. Текстът е богат на цитати от поемата и е подходящ за подготовка за час, за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпит.

Как да предадеш чужд текст изцяло, без да прибавиш нито едно свое мнение и без да загубиш гласа на автора? Точно на този въпрос отговаря настоящата разработка за подробния преразказ, подредена в три части. Първата част изяснява същността: откъде тръгва делението на съчиненията на репродуктивни и продуктивни, кои са видовете преразказ и с какво подробният се отличава от сбития, подборния, трансформиращия и преразказа с елементи на разсъждение. Изброени са и седемте изисквания, по които се оценява такава работа: пълнота и последователност, недопускане на разсъждения, език и стил, близки до авторовите, спазване на нормите, подходящо глаголно време, умение за преобразуване на пряката реч и графично оформление. Втората част е практическа и отговаря на въпроса как изобщо се запомня текстът. Тя описва два прочита с различна задача. Първият изгражда обобщена представа: къде и кога се случва действието, кои са главните и второстепенните герои, каква е случката. Вторият слиза до подробностите: какво точно се запаметява за мястото и времето, кои детайли от портрета, произхода, възрастта и душевното състояние на героите са важни, как се открива ядрото на сюжета и как се съставя план по епизоди. Формулирани са и трите твърди изисквания, които ученикът спазва при самото писане. Третата част е посветена на най-трудното: преобразуването на пряката реч в непряка. Разграничени са авторовата и пряката реч, показано е защо авторовите ремарки не се изхвърлят, а се запазват по смисъл, и е припомнен правописът при пряка реч с двата възможни начина на оформяне. Следват примери за преобразуване на съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение, всеки даден в двойка: първо изходният запис, после преразказаният. Разработката завършва със списък от синоними на глагола „казвам“, който помага да се избегнат повторенията. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа и за самостоятелно упражняване върху подробния преразказ.

Творческата задача под заглавието променя всичко: същият текст трябва да бъде разказан по нов начин. Настоящият учебен материал по български език обяснява какво представлява трансформиращият преразказ и как се изпълнява поставената към него задача. В началото е изяснено самото понятие: защо този преразказ се нарича трансформиращ и преобразуващ и какъв е смисълът на промените, които се правят при предаване на съдържанието. Отделен раздел е посветен на творческата, наричана още дидактическа, задача: къде се поставя тя, защо първо трябва да се разбере какво точно се изисква, как се подбират епизодите, свързани с нея, и защо съставянето на план е препоръчителна стъпка. Посочени са и най-често срещаните видове задачи. Същинската част разграничава двата основни варианта. При преразказа от името на неутрален разказвач са изведени изискванията към подробността, последователността и достоверността, както и водещото глаголно време и лице, които трябва да се спазват. При преразказа от гледната точка на герой е обяснено как се преценява в кои моменти героят участва или е свидетел, кои епизоди се предават и кои отпадат, както и с кои глаголни времена и лице се работи. Правилата за глаголните времена вървят с кратки примери, което улеснява запомнянето. Следва практическа част с препоръки за подготовка, включително идеята за съставяне на собствена банка от синоними. Финалният раздел събира общите изисквания, валидни при всяка поставена задача: правопис и пунктуация, подбор на думите, преобразуване на пряката реч и графично оформяне на моментите. Разработката е подходяща за упражнение и за преговор преди класна работа върху трансформиращ преразказ, както и за бърза справка, когато задачата изисква преразказ от името на неутрален разказвач или от името на герой.

Тест, който проверява основните умения по български език в началото на прогимназията. Материалът съдържа дванайсет задачи, подредени така, че да обхванат три отделни области от учебното съдържание. Първата област е синтаксисът. Задачите изискват откриване на подлог и сказуемо в изречение, както и определяне с коя част на речта е изразена всяка от главните части. Тези задачи се появяват и в началото, и в края на теста, което позволява проверката да се направи на два пъти и с различна трудност. Втората област е правописът. Проверяват се пълният и краткият член при съществителните имена от мъжки род — както разпознаването на правилната форма, така и откриването на сгрешената. Включени са и задачи върху правописа на думи с изпадане на гласна и върху съгласуването на прилагателните имена със съществителните. Третата област е морфологията. Изисква се разпознаване на съюзи и предлози в редица от думи, както и пълна и точна характеристика на лично местоимение по лице, число, падеж и форма. Отделна задача проверява разбирането на омонимията чрез изречения, две от които съдържат подвеждащи примери. По формат задачите съчетават два типа: затворени въпроси с три възможни отговора и открити задачи, в които ученикът сам записва отговора си. В края на материала са дадени верните отговори на всички задачи, което позволява самостоятелна проверка. Тестът е подходящ за текущо изпитване, за упражнение в клас, за домашна работа, за преговор преди контролна работа и за самостоятелна подготовка у дома. Може да се използва и от учители като готов кратък вариант за проверка на знанията.

Прочетете текста и отговорете на въпроси: /1 – 5/ Бай Петре - обърнал се един селянин към Хитър Петър, - ще ти кажа една тайна, но ми обещай, че никому няма да  я обадиш! —  Обещавам! - съгласил  се   Хитър   Петър. —  Все едно, че нищо не си чул. —  Така ще бъде! Казвай! —  Снощи изгубих на комар много пари. Ама те не бяха мои. Взех ги от чекмеджето на занаятчията) Моля ти се, заеми ми триста гроша, да ги поставя, откъдето съм ги взел. Ако ми направиш това добро, никога няма да те забравя. —  Това ли е

1. Имената – съществителни, прилагателни, числителни, и глаголите са: А) части на речта Б) части на текста В) части на изречението 2. В кое изречени всички глаголи са в минало време? А) Вчера след училище реших да отида на кино. Б) Поправих грешките и предадох контролното. В) Време е да свиквам с новите изисквания. 3. В кой ред има само числителни бройни имена? А) две, пети тридесет и шест Б) тринадесети, дванадесет, двадесет В) едно, десет, тридесет и две 4. В кой ред изречението е

1. Как ще озаглавите текста: Искам спортен велосипед с много скорости. Споделих с родителите си това. Те се поусмихнаха, но нищо не казаха. Аз обаче се сетих, че имам скоро рожден ден. Може би ще ми подарят мечтаното колело. Надявам се да стане така. Ще бъда много щастлив.  Нали знаете, надеждата умира последна. а) Велосипедът б) Моята надежда в) Аз, мама и татко г) Рожден ден 2. Как са свързани 2-ро и 3-то изречение в текста: а) чрез синоним б) по смисъл в) чрез лично местоимение г) чрез показателно

1. В кое от изреченията НЕ употребено лично местоимение? А) Казах му да дойде навреме на срещата. Б) Видях я да тича по улицата. В) Поисках им обяснение за постъпката. Г) Една ръка докосна рамото ми. 2. В кое от изреченията има грешка в употребата на местоименията? А) На него му дадоха най-хубавата ябълка. Б) Нас никой не ни пита за нищо. В) Аз ми се иска да стана летец. Г) Няколко дена след тази случка аз не я срещнах никъде. 3. В кое от изреченията личното местоимение е в ролята на подлог? А) Те ни настигнаха много бързо. Б) Помолих те да не ми звъниш по телефона, докато съм в час. В) Изпратих ти съобщение. Г) На нас ни забраниха да пресичаме улицата сами. 4. В кое изречение личното местоимение е в ролята на непряко допълнение?

1. За кой герой от „Хайдути“ се отнася изразът „три кази да е наплашил“? A) бащата на Чавдар Б) Чавдар войвода B) вуйчото на Чавдар Г) дядото с кавала 2. С кой израз НЕ може да бъде продължено изречението? Началото на „Хайдути“ е изградено върху обобщение, което разкрива... A) мъката на певеца от „тегло сюрмашко“ Б) възторга от подвига на „юнаци по планините“ B) гордостта от „българска майка юнашка“ Г) мъката по „вехти войводи“ 3. Коя е пропуснатата дума в следващия цитат? Юнакът тегло не...