Атанас Далчев
    Вратите

    Вратите, пътните врати
        на старите прогнили къщи
    вий ги познавате, нали,
        от толкоз минали години;
    те с шум закрехнати назад,
        когато вечер се завръщате,
    ви сторват път и сякаш казват:
        — Минете, моля господине!

    Те имат странни гласове
        и в делник, и в неделя — всекога,
    от сутрин чак до вечерта
        те пеят със уста раззината,
    когато ги отваряте
        и ги затваряте полека:
    о, тези гласове и песни,
        познати още от детинство!

    Вратите, мокрени от дъжд,
        изгнили от вода и зима,
    гризат ги червеи безброй
        и ги оглождват ветровете;
    вратите с хиляди резби —
        цветя и знакове без име —
    със гвоздеи, халки и скоби,
        с ръждата като кръв по тях.

    А снощи с всичата си мощ
        развързаната буря в мрака
    ги блъсна като стенолом
        и се разпериха вратите,
    и цяла нощ до сутринта
        безспир се удряха и тракаха
    като криле на черна птица,
        ранена смъртно в мрачините.

    Вратите, вашите врати
        напразно вие ги заключвате.
    Вий няма никога, уви,
        да бъдете зад тях спокойни.
    Когато вслушва се нощта
        и вият сепнатите кучета,
    не могат те да ви запазят
        от Нея — вечната разбойница.

    1925 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave