Входно ниво по Български език и Литература – 9 клас (тест 2)

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката

Два различни разказа за началото на света, поставени един до друг – и осемнадесет задачи, които ги съпоставят. Тестът обхваща древногръцката космогония и библейската представа за Сътворението, като проверява не отделните истории, а начина на мислене зад тях. Началото изяснява какво е мит и кое твърдение за митовете не е вярно. Тези задачи са важни, защото определят подхода към всичко следващо: митът не се чете като приказка и не се проверява като преразказ. Следва дялът за древногръцката представа. Проверява се какво произлиза от първоначалното състояние, как става смяната на властта между двете поколения богове и как е наречен върховният олимпиец. Отделни задачи изискват да се свържат боговете, които образуват семейства, да се посочи невярното твърдение за живота на Олимп и да се разграничат владенията на отделните божества. Тук е и една от отворените задачи – да се докаже с два примера, че определен текст е мит. Библейската част на теста следва същата логика. Разгледани са произходът на самото название на книгата, какво съществува в началото според този разказ, как е създадена жената, с какво се свързва образът на змията, каква е причината за нарушената забрана и кое твърдение за градината не отговаря на разказаното. Особено ценни са двете задачи за представата за пространство – веднъж в митологичната, веднъж в библейската картина. Поставени в различни части на теста, те позволяват двата модела да бъдат сравнени и показват, че противопоставянията са различни, но и в двата случая подреждат света. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и е посветена на една богиня, чрез която древните обясняват променливостта на човешката съдба. За нея е оставено голямо място, а в отговорите е приложен примерен вариант. Останалите отговори са дадени точно, а за отворените – с примерни формулировки, което улеснява оценяването и допуска различни, но верни отговори. За учителя това е готова проверка след въвеждащия раздел: обхваща и двата модела, съдържа съпоставителни задачи и показва веднага дали митологичното мислене е разбрано, или са запомнени само отделни имена и сюжети. За ученика е удобен начин да подреди наум родословието на боговете и последователността на библейския разказ. Задачите изясняват кой на кого е родител, кой какво управлява и какъв смисъл носи всеки от двата разказа – основа, върху която после стъпва работата с античната и с християнската образност в литературата. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът проверява познаването на двата разказа за началото на света и умението те да се съпоставят. Съдържа 20 задачи, като към отговорите на задачите с избираем отговор са дадени кратки обяснения, а за задачите с отворен отговор са посочени очакваните елементи. Началните задачи са свързани със старогръцкия мит и следват хода на самото повествование: кой е авторът на преразказа, какво възниква от първоначалното състояние на света, защо първият владетел затваря децата си, коя богиня спасява бъдещия върховен бог и какво разделя водите от небето. Следват задачи за отделните богове – символът на властта над морето, покровителството над пътешествениците и търговците и качествата, олицетворявани от богинята на мъдростта. Включена е и задача за отграничаване на белег, който не е характерен за митовете. Втората група задачи проследява последователно библейския разказ за Сътворението – продължителността му, творението във всеки от отделните дни, начинът, по който е създаден първият човек, създаването на първата жена, мястото, определено за живот на първите хора, и значението на седмия ден. Заключителните две задачи изискват самостоятелно писмено изложение. Първата поставя въпроса за разликата в начина, по който се появяват хората според двата разказа, а втората дава свобода за избор на фигура от мита или от библейския текст и изисква обяснение защо тя е важна и запомняща се. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор по темата, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и точки към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Езиковата част заема началото на теста и е обширна. Проверява се правопис в редове от думи, в подчертани думи в изречение и в цели изречения; граматични норми при местоимения, съгласуване, членуване и учтива форма; пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Лексикалната част включва отношения между двойки думи, синонимия и значение на фразеологизми, сред които няколко с античен произход. Литературният блок обхваща целия материал за матура. Проверяват се жанрова определеност, разпознаване на творба по цитат, тълкуване на понятие в контекста на конкретна глава от роман, познаване на герои и заглавия, ключови метафори, литературно направление, разпознаване на изразни средства и на понятие по неговото определение, откриване на излишен термин в ред. Отделна част стъпва върху научнопопулярен текст за добива на сол по българското Черноморие. Задачите проверяват вида и темата на текста, назоваванията на един и същ предмет, значението на фразеологизъм в контекста и преценка на верни и неверни твърдения – включително чрез съотнасяне на древни и съвременни имена на градове. Задачите със свободен отговор са разнообразни: формулиране на теза по роман, избор на уместна дума в текст, поставяне на правилни форми, връщане на пет пропуснати запетаи, довършване на аналогии, съотнасяне на творби с жанрове и разпознаване на тропи в откъс. Последната задача предлага пълния текст на одата „Паисий“ от Иван Вазов и две теми по избор – за интерпретативно съчинение и за есе. Наличието на цялата творба позволява работата да се извърши без допълнителни материали.

Тестът проследява двата разказа за началото на света – старогръцкия и библейския – и проверява познаването им в детайли. Съдържа 20 задачи, като към всеки отговор на задачите с избираем отговор е дадено кратко обяснение, а за задачите с отворен отговор са посочени очакваните елементи. Началните задачи изясняват самото понятие: значението на думата в гръцки език и основната цел, която митовете изпълняват в древността. Следва обширна група задачи върху старогръцката митология, подредени в последователността на самия разказ – първоначалното състояние на света, божеството, което възниква от него, произходът на титаните, смяната на властта между поколенията богове, съдбата, от която се страхува единият владетел, и спасяването на неговия син. Отделни задачи разглеждат силата на изконното божество на любовта и отличителните белези на олимпийските богове – символите, владенията и родствените им връзки. Включена е и задача за отграничаване на невярно твърдение за характера на митовете. Втората група задачи е посветена на библейския разказ за Сътворението: какво е създадено в първия и в шестия ден, материята, от която е оформен първият човек, и начинът, по който е създадена жената. Заключителните две задачи са с отворен отговор. Първата изисква съпоставка между двата разказа с посочване на поне две разлики, а втората – избор на един герой или бог и описание на ролята и качествата му в съответния разказ, което позволява самостоятелна писмена работа по избор. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор по темата, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.