През девет земи в десета: героят, чудесните помощници и вълшебните предмети. Учебен материал за вълшебните приказки
Зареждане на оценките…
Вълшебните приказки са съществен дял и етап от развитието на народното творчество на всеки народ. Те отразяват желанието на хората за по-добър и по-справедлив живот. В тези приказки живее вечната мечта – стремеж към недостижимото наяве щастие, което обаче се оказва осъществимо и реално в прелестния свят на вълшебствата. За да достигне до жадуваното щастие, човек извървява дълъг път, осеян с безброй трудности. Героят на вълшебните приказки е силен, доблестен и изпълнен с вяра в доброто. Той води трудна и мъчителна борба със злото, борба на живот и смърт, за да се противопостави на разрушителните невидими сили и да осъществи желаната хармония. Всички събития във вълшебните приказки са свързани с поведението на този централен герой, който не само е надарен със сила и добро сърце, но и спечелва на своя страна т. нар. „ чудесни помощници”със свръхестествени способности.
В началото на приказката винаги се случва някаква беда, в резултат на която героят е несправедливо наказан или ощетен. Той често е изгонен от дома, лишен от наследство и принуден да тръгне по света, по предопределения му дълъг път, който понякога го води към далечни царства, „през девет земи в десета”. Очакват го приключения, опасности и препятствия, при преодоляването на които се изявяват необикновените му заложби. Композицията на приказката се изгражда в съответствие с преместването на героя в пространството, когато му се налага да пътешества и да изпълнява неизпълнимите за обикновен човек задания. Постоянно променящото се място на действието във вълшебните приказки в случая играе двойна роля: макар то да съществува, изпитваме усещането, че сякаш изчезва, тъй като в един миг може да бъде напуснато от действащите лица.
Завръзката на всяка приказка е първоначалното несправедливо отношение към героя, което го принуждава да тръгне на път. Това му дава възможност да опознае света, да разшири познанията си и да се срещне с различни хора в близки и далечни земи. По света има и добро, и зло. За да спечели изтощителната битка със злото, на героя му е необходима помощ, независимо че притежава смелост, бърз и изобретателен ум, а понякога и изключителна хитрост. Подкрепят го най-често добри феи, мъдри магьосници и отзивчиви животни, които преди да му помогнат, го подлагат на изпитание. Проверката на добродетелите на героя е изключително важно условие за утвърждаването му като достоен избраник на съдбата, призван да извърши промяната към добро.
Това обяснява необходимостта от поставянето на най-различни изисквания и задачи пред него. Към тях например спада забраната за сън, която трябва на всяка цена да бъде спазена. Ако успее да преодолее всички препятствия, приказният герой ще бъде възнаграден. Феята, джуджетата, старият мъдрец или някое от благодарните за спасението си от героя животни най-често му дават вълшебен предмет, който го прави още по-силен и непобедим. Сред тези вълшебни предмети можем да открием части от облеклото (шапка, риза, ботуши, колан) и украшения (пръстен, фуркети), оръдия и оръжия (меч, тояга, гега, лък, пушка/пръчица, бастунче), най-различни чанти, съдове, части от телата на животни (косми, пера, зъби, глава, сърце), музикални инструменти (свирки, рогове, цигулки), различни предмети за всекидневна употреба (огниво, кремък, килимчета, огледала, книги, карти), напитки (вода, омайно биле), най-разнообразни плодове или вълшебната трева разковниче. Обстоятелството, че вълшебните предмети се подаряват именно от споменатите „ чудесни помощници” е съществен елемент в композицията на вълшебната приказка и обикновено бележи кулминацията в развитието на действието. Героят от вълшебните приказки е изключително обаятелен и смел, затова от отхвърлен, унизен и страдащ той се превръща в достоен победител. Преживените от него мъка, самота и огорчение не променят душевността му и той до края на приказката остава недокоснат от злото.
Във всички вълшебни приказки се изтъква магическата сила на числата три, седем и девет, което доказва непосредствената им връзка с по-ранните митове и с архаичните вярвания и заклинания на човека. Обикновено три са трудностите, които героят трябва да преодолява, трима са братята, тръгнали на път, триглава е ламята, с която тесе сражават и т. н. Най-често юнакът трябва да премине през девет планини или през девет земи в десета, за да получи вълшебното средство, след което вече лесно може да се предвиди какъв ще бъде краят на приказката. Обикновено побеждава най-малкият брат, третият син в семейството, считан от всички за наивен и глупав. Той уверено върви към целта си и нито за миг не се колебае, че ще я осъществи.
Между верните му помощници, освен феи, магьосници и мъдреци, откриваме и много животни. Сред тях особено изпъква орелът или някоя друга птица, която го пренася в друго царство или му помага да излезе от долната земя на горната. Дори когато орелът е взискателен, героят е длъжен търпеливо да му осигурява всичко, което е необходимо. Други помощници, които срещаме например в българските вълшебни приказки, са крилатият кон, спасената от огъня благодарна змия, мечката, отгледала приказния герой в детството му, пощадените някога от него лисица или котарак, изпъденото поради старост куче, което се отблагодарява на новия си господар и други. Повечето от тези животни, явяващи се в ролята на „чудесни помощници”, му помагат, защото са се уверили в неговата доброта и милосърдие. Това е още една косвена характеристика на образа на приказния герой и налагаща се поука, че стореното добро никога не остава, без да бъде възнаградено.
Финалът на вълшебните приказки е винаги щастлив. Героят побеждава благодарение на проявените ум, смелост, съобразителносг и всеотдайност към беззащитните. Пред него се открива перспективата за лъчезарно бъдеще и за щастлив живот, защото си ги е заслужил. Вълшебните приказки обогатяват хората, учат ги на мъдрост, дават полет на мечтите им и ги правят подобри, по-човечни и вярващи в силата на доброто.
Свързани материали
Анализ на приказката „Тримата братя и златната ябълка“. Пръстенът, орлите и трите свята: човекът в света на вълшебствата
Приказният свят се оказва подреден по строги правила и анализът на „Тримата братя и златната ябълка“ показва кои са те. В началото е обяснено защо човекът от древността се пренася в света на вълшебствата и какво отличава героя на вълшебната приказка: неизгодната изходна позиция, вълшебните средства и помощници, магическото значение на числата три, седем и девет. После анализът минава към самата приказка и проследява как заглавието вече съдържа два от тези знаци. Същинската част следва изпитанията на най-малкия брат: пазенето на златната ябълка, раняването на халата и поемането на дълъг път, който според митологията носи все по-големи опасности. Разгледано е устройството на приказното пространство, разделено на три свята, и е обяснено защо слизането надолу е лесно, а връщането изисква изкупителни жертви. Отделно внимание е отделено на условното приказно време и на разминаването между случилото се с юнака и спрялото време при братята му. Проследени са и трите двубоя със злото, ролята на страдалците на Долната земя и значението на вълшебния пръстен като смислов център на творбата. Анализът е подходящ за съчинение върху художествените особености на вълшебната приказка и за отговори върху пространството, времето и образа на героя.
„През девет земи в десета“: какво е приказка, какви са видовете ѝ и как е устроен вълшебният сюжет - учебен материал
Откъде идват приказките и защо, макар да знаем, че са измислица, продължаваме да им вярваме? Този учебен материал събира на едно място основното, което ученикът трябва да знае за приказката като вид словесно народно творчество. Началото обяснява връзката между мита и приказката и защо в нея истината и измислицата вървят заедно. Оттам текстът минава през времето и мястото на приказното действие и показва какъв смисъл се крие зад познатите формули „едно време“, „в едно царство“, „някога, някъде“. Следва преглед на героите и на техните обобщени качества, а после и на видовете приказки: фолклорни (за животни, битови и вълшебни), преразказани и авторски, с обяснение по какво се различават една от друга. Втората, по-подробна част е посветена на вълшебната приказка. Разгледано е как е изграден сюжетът ѝ и защо приключението е водещо в него, кое поставя героя на път и през какви изпитания минава той. Отделно е описано приказното пространство с неговите непознати места и странни същества, както и вълшебните помощници, които героят открива там. Финалната част систематизира участниците във вълшебния сюжет и ролята на всеки от тях, както и значението на вълшебните предмети за разграничаването на доброто от злото. Материалът е удобен за въвеждащ урок върху приказката, за преговор преди изпитване и като опора при работа върху конкретна приказка в час.
Анализ на вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ – особености на жанра, композиция, четирите приключения и образът на най-малкия брат. Пътят до долната земя
Анализ, който тръгва отдалеч – от самия жанр – и едва след това стига до конкретната приказка. Точно тази последователност го отличава от обичайния разбор, който започва направо със сюжета. Първата половина е теоретична и обяснява какво представляват вълшебните приказки: откъде идват, как са се оформили от първоначалната случка чрез украсяване и допълване, и с какво са свързани. Тук са изброени и типичните им белези – фантастичните същества и предметите с вълшебна сила, всеки с конкретни примери. Отделно е разгледана композицията, разгърната като последователност от етапи: отлъчване от дома, попадане в трудно положение, срещи с пречки, помощ отвън и накрая награда. Посочени са и три характерни похвата. Именно този раздел прави материала полезен извън една творба. Схемата се разпознава после във всяка вълшебна приказка. Втората половина прилага теорията върху „Тримата братя и златната ябълка“ и следва хода на действието. Разгледано е кратко въведението, а после начинът, по който са изградени образите – пестеливо и чрез действия. Обяснено е и какво внушава повторението при трите последователни опита. Оттам анализът проследява четирите приключения поред. При всяко е показано какво се изисква от героя и какво качество проявява той – смелост при първото, безкористност при второто, състрадание при третото. Особено ценно е наблюдението за второто зло: че то е по-страшно от първото, защото застрашава не един човек, а цяла общност. Разграничение, което рядко се прави, а обяснява защо приказката не спира след първата победа. Отделно място заема постъпката на двамата по-големи братя. Тя е назована с точната дума и е показано как именно тя поражда следващото приключение, вместо да прекъсне историята. Финалната част обобщава качествата на героя – шест на брой – и добавя съществено уточнение: че победата се дължи и на вълшебния предмет, получен като залог. Заключението свързва оптимистичния край с вярата и надеждите на хората, сред които приказката е създадена – извод, годен за завършек на собствена работа. За преподавателя това е готова опора за цял урок върху жанра, без нужда от подготовка. Теоретичната част върши работа и самостоятелно – при въвеждане на всяка друга вълшебна приказка. За ученика ползата е двойна: подробен разбор на конкретната творба и схема, приложима при всяка вълшебна приказка от програмата. Материалът е годен за отговор на литературен въпрос, за характеристика на образ и за преговор преди изпитване.
Змеят, юнакът и златните ябълки: митовете като древен първоизвор на вълшебните приказки, учебен материал за 5. клас
Разработка, която обяснява защо вълшебните приказки, познати на всяко дете, имат корени много по-стари от самите тях. В началото е изяснено значението на думата мит и са припомнени двете противоположни оценки на античността за митичното: скептичната на Херодот и защитаващата фантазията на Аристотел. Оттук е изведено съвременното разбиране за мита като послание на древното образно и символно мислене. Следва преглед на основните групи митове: най-древните разкази за животни, митовете за произхода на слънцето, луната и звездите и митовете за сътворението на света и човека. Показано е и как митът постепенно преминава от кратки сюжети към разгърнати повествования, обединени в цикли, както и каква е ролята му при изграждането на нравствените категории, къде застава змеят и ламята и какво се иска от героя, който им се противопоставя. Същинската част пренася наблюденията върху вълшебната приказка: как фантастичното изразява човешкия копнеж по справедливост, как е устроен централният герой, защо действието е строго последователно и какво очаква слушателят. Съпоставката между приказката „Тримата братя и златната ябълка“ и мита за Херакъл е разгърната подробно, с припомняне на подвизите на героя, на златните ябълки и на слизането в подземното царство, а към нея е добавен и втори приказен пример. Финалната част обобщава устойчивия модел на вълшебната приказка: началната вреда, тръгването от дома, срещата с дарителя, изпитанията, двубоят и сватбата; групите герои, вълшебните предмети и помощници, значението на числата три, седем и девет и смисълът на щастливия край. В самия край е добавен кратък речник на споменатите имена. Разработката е подходяща за въведение в дяла за мит и фолклор в 5. клас, за упражнение по съпоставка между мит и приказка, за характеристика на приказния герой и за подготовка на отговор върху особеностите на вълшебната приказка.
Златната ябълка като мечта за щастие: художествените особености на вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“. Анализ
Защо ябълката е златна, а синовете са точно трима? Разборът тръгва от тези въпроси и показва как народната приказка изгражда своя вълшебен свят. В началото са изведени общите художествени особености на вълшебната приказка: неопределеното време, движението от битовата семейна среда към непознати земи и светове, срещата с необяснимото и превръщането на грозното в прекрасно. След това всяка от тези особености е проследена върху текста на българската народна приказка „Тримата братя и златната ябълка“. Разгледано е началото и неговата формула за време, въздействието на числото три, противопоставянето между единствената златна ябълка и тримата синове, както и смисълът, който народният разказвач влага в златната ябълка като образ на човешката мечта. Същинската част следи веригата от изпитания: срещата на всеки от братята с незнайната хала, разликата между средствата, с които тръгват най-големият и най-малкият син, ролята на тъмнината и на подземния свят като място на злото, наградата за героичната постъпка и новите препятствия, които застават пред обичта. Отделено е внимание на вълшебния пръстен, на слизането в долната земя, на подвизите, чрез които героят си проправя път обратно нагоре, и на одухотворените животни в приказката. Финалната част обобщава защо вълшебната приказка задължително завършва щастливо и какво според народния разказвач е условието човек да отвоюва мечтата си. Твърденията са подкрепени с цитати от самата приказка, вплетени в изложението. Текстът е подходящ за подготовка на анализ и на отговор на литературен въпрос, за домашна работа и за преговор върху фолклорната вълшебна приказка.
Тест по литература: вълшебната приказка и „Тримата братя и златната ябълка“ – белезите на жанра, чудесните помощници и спорът между братята (15 задачи с верни отговори и обяснения)
Приказката прилича на мита, но не е свещен текст; героят ѝ е обикновен човек, който извършва необикновено дело. Настоящият тест по литература проверява теоретичните знания за жанра и веднага ги прилага върху конкретна народна приказка. Изпитният вариант съдържа 15 задачи и е съставен в различни формàти. Първата група въпроси е насочена към общите белези на вълшебната приказка: мястото ѝ сред фолклорните творби, характерът на времето в нея, типът финал, отношението ѝ към митологичните текстове и значението на завръщането за смисъла на подвига. Част от тези задачи са формулирани като твърдения, които трябва да бъдат преценени като верни или неверни. Следващата група пренася проверката върху конкретния текст. Изисква се обяснение защо героите поемат определена задача, откриване на невярното твърдение за развитието на действието в чуждия свят и разпознаване на подбудата, която движи главния герой. Няколко задачи са с повишена трудност, тъй като условието изрично указва, че верните отговори са два или три – формат, който изключва отгатването и изисква сигурно познаване както на теорията, така и на фабулата. Проверяват се ролята на чудесните помощници, характерът на лъжепретендентите за наградата и това кой всъщност разрешава спора между братята. Заключителните задачи са с различен тип изпълнение: свързване на понятия със съответните им обяснения, включително значението на повторяващите се числа във фолклора; подреждане на епизодите в правилна последователност; както и две задачи за попълване на липсващи думи, насочени към терминология и към обобщаващата идея на жанра. Приложен е пълен ключ с верните отговори и пояснения, които обосновават всеки избор, включително подробни коментари при задачите с повече от един верен отговор. За учителя това е удобен инструмент за обобщителна проверка след изучаването на вълшебната приказка. За ученика тестът съчетава теория и текст – така се проверява не запаметяване, а разбиране. Разнообразието от типове задачи прави решаването динамично, а проверката – бърза.