„В часа на синята мъгла“ – между утрото на децата и вечерта на един мислещ човек (Анализ)

       „В часа на синята мъгла“ е едно от онези Яворови стихотворения, които говорят тихо, но дълбоко. То не крещи лозунги, не описва подвизи. Сяда до прозореца и започва да мисли на глас за живота, за времето и за отговорността към следващите поколения. Самото посвещение „На моите внучета / Найден, Малинка и Ганка“ задава интимен, почти семеен тон. Лирическият говорител не е герой от легенда, а възрастен човек, който гледа как „деца / играят вън; — сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица.