Двата свята на Елинпелиновия човек. Анализ на противопоставянето между града и селото в творчеството на Елин Пелин
Зареждане на оценките…
Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село, откъдето тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света, а образите на света и човека са колкото етнически белязани, толкова и се представят като субективна вътрешна възможност. Казано по друг начин, в прозата на Елин Пелин специфично се срещат традицията, в лицето на обективната и социална визия, и новите развойни тенденции, според които човекът се представя като субект на собствените изживявания.
Селото е пространство на природния космос на човек, където всичко е хармонично, изградено от съчетаването на бинарни противоположности удържащи човека и света като средина, като невъжможни да станат крайни.Времето е циклично удостоверено - вечната повтаряемост на истините в живота. Градът е по новото пространство на цивилизацията, където вече човекът е социален индивид , а времето линейно, регистриращо невъзвратните промени в човешката съдба.Градът и селото в творчеството на Елин Пелин са две полярни, несъвместими пространства.Светът на Елинпелиновия човек е селото, природната философия за живота му придава хармоничност и мотивация.
Градът е вторичното пространство, което Елинпелиновият човек не владее.Затова и всеки досег с града му носи нещастие, обезличаване, пропадане.В творчеството на автора не се среща пряко описание на града, той е далечен, чужд, но достатъчно реален свят, който е заплаха за селския живот.Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е направен с вяра, с мотивация.
Доброто и злото не са разчленени, но това не води до объркване, защото човек има вяра в себе си и изгражда света чрез вяра.Личната му убеденост е глас на инстинкта, глас на истината. Селото е целият свят, в който нито един човек не е маловажен, нито един избор не може да бъде подценен. Животът е живот на всеки един и всеки един събран с всеки друг образуват хармоничната цялост на селото, която всички се чувстват длъжни да възпроижвеждат.
Градът у Елин Пелин е друго нещо. Там човек, отърсил се от традиционно културното, остава без опори, сам.Сам не само сред други, но и изоставен от самия себе си. Елинпелиновият човек попаднал изведнъж в града трябва да проблематизира нещата, защото не може да ги обхване с готовите, унаследените мисловни форми.Мигът на проблематизиране, на раздвоение и съмнение е кризата, след която човек става ничий - нито на селото, нито на града.Градът се превръща в клопка не само за обикновените хора, които по силата на съдбовни обстоятелства се оказват в него.Понякога нравствено чисти герои закърмени със здравия морал на патриархалния бит, попаднали в града, се изменят неузнаваемо, превръщайки се в негови жертви.Такъв е Павел от повестта "Гераците". Той е типичен носител на разложителния бацил, въплъщение на новото, което се промъква в душата на селския човек под влияние на новата действителност.Павел е олицетворение на напора, който идва от града, но новия живот, който ще нахлуе, за да разруши старите форми.Откъснал се от рода, земята, здравия селски морал, Павел така се свързва с тая среда, че вече никаква мисъл за връщане не е възможна.Чрез неговия образ Елин Пелин показва пораженията, които нанася на селото новият свят.
В разказите "Лудата" и "Син" човекят попаднал в града продада, разрушава се.Това води до окончателно скъсване с предходното, т.е със себе си. Такъв човек е опълчил се и отлъчен от селото, тотално чужд, неопределимо външен.Кризата е за свързаните с него останали на село. Илчовица от "Лудата" търси правдата, дядо Никола от "Син" е на трагичен кръстопът, в зловеща безпътица, която проблематизира истините му, прояжда го със съмнения.Градският човек е изначално лош( "Иглика", "Андрешко"), а попадналият в града селянин митологично бързо се преобразява до лош( "Лудата", "Син", "Гераците"). Раздвоен между града е селото човек е кризисен, изправен пред множество посоки, но незнаещ коя да подхване и свършва или с лудост, или с отчаяние, или със смърт.
В разказите "Андрешко" и "Адвокат" градът и селото, макар да са изградени в ситуация на среща, не могат да заговорят на един общ език, не могат да се разберат, да вникнат един в друг. Особено остър е конфликтът между обикновения селски момък и човека от града в разказа "Андрешко". Итук той има социални, но и нравствени измерения. Съдия-изпълнителят не познава селяните, нито се е мъчил някога да ги разбере. За него главното у човека са парите и властта, на която служи.Думите на Андрешко са външно безобидни, но по същество са остри и язвителни.Чрез тях писателят обвинява хранениците на държавата, които нехаят за народната съдба. Андрешко не се колебае да остави съдията изпълнител в блатото, а съдията изпълнител не се колебае да прибере житото на Стоян.Зад тази категоричност обаче прозират тънки психологически нюанси, които мълниеносно менят еднозначността си и се превръщат в своята противоположност.Диалогът играе огромна психологическа роля, разкриваща и характерите на героите, и социалните им философии, и различните им психологически състояния, задавани от случката.така двамата герои се оформят като автори на собствени, пълноценни жизнени и социални позиции, тотално взаимоизключващи се помежду си."Андрешко" е разказ, фиксиращ един миг от разнообразния, пъстър и противоречив живот.Миг , в които се срещат двама души с противоположни морални и социални категории, еднакво жестоки един към друг поради пълната си невъзможност за вътрешно духовна среща. Всеки един от тях вижда в другия единствено злото, което той причинява. За съдията Андрешко е "хитрец" и "жив дявол", за Андрешко съдията е олицетворение на насилническата безскруполна власт. Затова в тези разкази селото не е обект на криза, зощото то си остава монолитно, цялостно и завършено. Кризистната драма за селото у Елин Пелин настъпва тогава, когато градът успява да разтвори границите на селото, когато пространството успява да изправи отделния човек пред неговите отделни частни проблеми, когато човек трябва да изживее сам своя проблем. И Иглика от едноименния разказ, и Елка от "Гераците", и Илчовица от "Лудата" са отделени от общата колективност чрез различната за тях мъка - селският свят няма критерий, а това е вече празнота, безориентирност.Това е кризата на ничия човек , който сам не знае къде е и на който другите незнаят как да помогнат, защото другите са си останали в своя свят, а кризистният Елинпелинов герой е междинен, граничен и отделен, всъщност сам, а самотата е най-категоричният белег на кризата. Драматичната ситуация на ничия човек идва от това, че герият не желае да се вживее в чуждия свят и неговия опит, а се мъчи да ги приобщи в себе си, да ги обяснява чрез това, което той знае.Затова кризата настъпва, тогава когато чуждото, непознатото се осъзнае като въжможно, съществуващо.
В разказите "Самичка" и "Сълза Младенова" учителите са направили опит да включат в себе си другите , да ги превърнат в продължение на семите себе си.Кризата се сбъдва тогава, когато те осъзнават, че освен техният свят има и други светове.Сълза Младенова и Маринка стават ничии, защото са принудени да изменят собствените си екзистенциални представи, да се променят, а с това вече се е случила тяхната изгубеност, която е нищо повече от несправяне и със собсвения свят, и с чуждия.Кризисната линия у Елин Пелин се тегли там,където човек се колебае между себе си и другостта, казано по друг начин между града и селото.
Свързани материали
Малкият човек срещу чуждите закони: обществото и властта в творчеството на Елин Пелин
Един селянин се сблъсква със закон, който не е негов. Разработката проследява как Елин Пелин изобразява отношенията между малкия човек и властта. В началото е обяснено защо авторът е наричан художник на българското село и кое е особеното в творчеството му. Изведен е и водещият конфликт: между селото и града като две противопоставени пространства. Същинската част се съсредоточава върху „Андрешко“ като характерен за автора кратък разказ с яснота на изказа, стегнат сюжет и бързо развитие. Показано е как творбата започва направо със завързана ситуация. Отделен раздел съпоставя двата контрастни образа. Андрешко е представен като млад, простоват, но хитър селянин, който излъчва жизнерадост и изобретателност. Срещу него стои съдия-изпълнителят с всичко, което олицетворява. Самостоятелно е разгледано какво означава развръзката и защо тя не е просто хитрина. Разгледано е и защо развръзката оставя усещане за справедливост, макар героят да постъпва не съвсем почтено, и какво следва оттам за отношението на автора към властта. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа върху Елин Пелин, за отговор на литературен въпрос върху обществото и властта и за съчинение по същата тема.
Под открито небе: анализ на нееднозначните човешки характери в творчеството на Елин Пелин
Защо героите на Елин Пелин не се делят на добри и лоши, а се държат в противоречиво равновесие? Тази литературна разработка търси отговора в самото устройство на Елинпелиновия свят. Началото поставя прозата на писателя в литературната ситуация на времето и обяснява двете тенденции, които се срещат в нея: обективната социална визия към българското село и новото разбиране за човека като субект на собствените си изживявания. Следва разглеждане на бинарните противоположности, върху които стои този свят: трагично и смешно, красиво и грозно, жалко и велико. Обяснено е защо у Елин Пелин националната характерология се издига до наблюдение над универсалната човешка душа и защо за неговия разказвач миналото сякаш не съществува. Самостоятелен акцент е поставен върху „Андрешко“: социалното ядро на разказа, ролята на диалога и срещата на двама души с взаимоизключващи се морални и социални позиции, всеки от които вижда в другия само злото. Отделна част проследява сблъсъка между природното и социалното през „Изповед“, „Гераците“, „Нане Стоичковата върба“, „По жътва“ и „Задушница“, както и защо драмите в тези творби се разиграват под открито небе, край воденицата или на браздата. Финалната част обобщава естетическия и нравствения идеал на писателя, но самата формулировка е оставена за текста. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Елин Пелин, за характеристика на героите му, за теми върху отношението между човека и природата и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.
„Плаче измъчената селска душа“: социалното страдание и жизнелюбието в разказите на Елин Пелин, литературен анализ
Обзорен анализ на едно от най-устойчивите противоречия в творчеството на Елин Пелин: селото, което страда, и хората в него, които въпреки всичко обичат живота. Началото представя писателя като художник на българското село в години на остри класови сътресения и очертава социалните контрасти, които определят и живота, и характера на селянина. Следва подреждане на човешката галерия в разказите: от едната страна са ратаят, дребният стопанин, трудовата жена и селският учител, а от другата, кметът, лихварят, съдебният пристав, селският богаташ и бирникът. Показано е и как от този сблъсък се ражда конфликтът между морал и закон, заради който едно и също дело изглежда справедливо за единия и престъпно за другия. Същинската част се спира на конкретни творби. Разгледани са страданието и трагизмът в „На браздата“, двойно по-тежкият труд на самотната жена в „Закъснялата нива“, разделените от сиромашията влюбени в „Край воденицата“, както и горчивата ирония в думите на дядо Матейко, който прави равносметка на живота си. Обяснено е защо социалната несправедливост в тези разкази посяга не само на хляба, но и на любовта. Втората голяма част обръща посоката. Тук е разгледано другото лице на Елин Пелиновите герои: неизтощимата жизненост, смехът и шегата, дружбата между дядо Корчан и Лазар Дъбака, красотата на надиграването и смелите женски образи, готови да тръгнат срещу установения ред. Отделно е проследена природата като втори свят на селянина, в който се оглеждат и жалбите, и радостите му. Разработката е подходяща за подготовка по темата за социалните конфликти у Елин Пелин, за съчинение върху страданието и жизнелюбието в разказите му, за характеристика на героите и за припомняне на връзките между отделните творби преди изпит.
„Ди-и, господа!“: блатото, вълчият кожух и надлъгването в разказа „Андрешко“ от Елин Пелин (анализ с въпроси и задачи)
Едно счупено колело, едно блато и една обещана дума: разработката върху разказа „Андрешко“ на Елин Пелин започва от истинската случка, подтикнала писателя да го напише. В началото е представен авторът отвъд делничните му сюжети: родът и Байлово, бохемският кръг около „Българан“, редакторската му работа, приятелството с царя и постъпките, с които го рискува, както и трагикомичните обрати в собствения му живот. Следва контекстът на българското село в началото на XX век и мястото на Елин Пелин сред писателите, които го изобразяват. Същинската част следва разделите на анализа: жанрът на класическия къс разказ; тематиката, в която се събират бедността, солидарността между своите, сблъсъкът между селото и града и човекът като жертва на държавната власт; изчистената композиция със завръзка, кулминация и развръзка. Образите на Андрешко и на съдия-изпълнителя са разгледани поотделно, заедно със задочното присъствие на Станоя, а вълчият кожух получава самостоятелно обяснение във фолклорната и социалната образност. Отделен раздел е посветен на поетиката на Елин-Пелиновия разказ по изследването на Искра Панова, включително прочутата формула за късия разказ и съпоставката с Вазов и Йовков. Самостоятелен акцент е лайтмотивът за държавата мащеха, подкрепен с цитат от публицистиката на автора, и другите тематични посоки в прозата му. Проследено е и как значението на разказа се променя според епохата на прочита, като двете противоположни интерпретации са изложени една до друга, без спорът да бъде решен вместо ученика. Отделно са анализирани сюжетът на надлъгването с неговите фолклорни корени, двуизмерната иронична реч на героя и рамката, която образуват началното и финалното му обещание. Тълкуванията са подкрепени с точни цитати от диалога между каруцаря и съдията. Разработката завършва с единадесет въпроса и задачи, сред които работа по групи върху пейзажа и речта и анализ през категориите добро и зло. Удобна е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху човека и държавата и за изграждане на собствена теза.
„Изпечени и погрознели от труд“: светът на селянина в разказите на Елин Пелин, литературен анализ
Цялостен прочит на селския свят у Елин Пелин, направен не върху един разказ, а върху десетина, така че отделните съдби да се съберат в обща картина. Началото поставя писателя в неговото време: първият разказ, публикуван на осемнадесет години, най-силният период на творчеството му и позицията, от която той пише за българското село, за трудовите хора и за новото време. Следва частта за сблъсъка между патриархалното и новото: какво отнема на личността старият ред, в който решава колективът, и какво ѝ поставя новото време със свободата на инициативата, чуждите стоки и далечната държава, която прибира данъци. Самостоятелен акцент е поставен върху пейзажа. Обяснено е защо у Елин Пелин природата рядко е просто красива и как в „Пролетна измама“ и „По жътва“ пролетното и лятното изобилие носят предчувствие за нещастие вместо радост. Най-разгърната е частта за „Андрешко“. Диалогът между селянина и съдията е проследен реплика по реплика, показано е как всяка обида получава своя хитроумен отговор и какво стои зад покровителственото обръщение на властника. Разгледано е и понятието „андрешковщина“, както и подбудите, поради които младежът поема риска. Останалите разкази са привлечени за портрет на бедността: кръчмата и хората в нея, запуснатите села и училища, дрехите на героите, босите жени и децата, които чакат подаяние пред черквата, както и съдбата, която ги очаква. Финалната част стига до дребния крадец Петко Лисичката и до природния му ум, с който разобличава ограничения службаш. Разработката върши работа при анализ на „Андрешко“, при обобщителен въпрос за селото у Елин Пелин, при характеристика на героите и при съчинение върху сблъсъка между личността и властта.
Парадоксът на селския писател: Елин Пелин и българското село. Разработка
Елин Пелин се е обиждал, когато са го наричали селски писател, и същевременно е признавал, че дължи всичко на българското село. Разработката тръгва от този парадокс. В началото противоречието е поставено чрез спомени на съвременници и е обяснено на какво се дължи тясното обвързване на името му със селото. Същинската част се съсредоточава върху „Гераците“ като доказателство за сложната многопосочност на проблемите в творчеството му. Посочен е и литературоведът, който пръв разрушава схематизирания прочит на повестта. Отделни раздели разглеждат изконната връзка между човека и земята и социалните и нравствените ценности, които тя е формирала, както и хронотопа: как се разгръща художественото пространство и време в творбата. Самостоятелен акцент е поставен върху родовата драма на Гераците, разкрита чрез проста и стремителна композиция, и върху трите основни части, на които се разчленява повествователното развитие. Финалната част се връща към проблема за времето и пространството, но вече в съдържателен план. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа върху повестта, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за разпада на рода.