Подкатегории на "11 клас"

Запетаята е знакът, който най-често се поставя по усет, а после се оказва сгрешен. Този справочник събира правилата за нея на едно място и ги подрежда така, че да се намират бързо. Първият раздел е за употребата на запетая в простото изречение. Поотделно са разгледани еднородните части и изключението при съюзите „и“ и „или“, обособените части заедно с изразите, които ги въвеждат, вметнатите думи и изрази и обръщенията. При обръщенията е обяснено и какво се случва, когато след тях следва друга част на изречението. Самостоятелен акцент е поставен върху думите и изразите, които НЕ се отделят със запетая, защото се употребяват само като вметнати. Точно там се раждат повечето грешки и затова случаите са изброени поименно. След това справочникът минава към сложното изречение, към тирето и към останалите препинателни знаци, като всяко правило е придружено с примерни изречения. Примерите са подбрани така, че да показват и разликата между два близки случая, при които знакът се поставя или не. Справочникът е подходящ за бърза проверка при писане на съчинение, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху пунктуацията.

„Вие“ или „вие“, „Земята“ или „земята“, „Директоре“ или „директоре“? Разработката събира правилата за употребата на главната буква в българския език и тръгва точно оттам, където се допускат най-честите отклонения. Първата част се занимава със собствените имена на хора: двойните лични и фамилни имена и мястото на малкото тире при тях, съкращаването им, приложенията от типа на баща, младши и войвода, служебните думи в чуждите имена и какво се променя, когато името започва от такава дума. Разгледани са и имената с апостроф, традиционно слятото изписване на някои чужди фамилии, прякорите и прозвищата, както и личните имена, които представляват цели словосъчетания. Отделен акцент е поставен върху преходите в двете посоки: как собственото име се превръща в нарицателно, когато започне да означава типаж, мерна единица или изделие, и обратно, как думите за титли, звания, длъжности и професии в определени позиции се пишат с главна буква. Показана е и разликата между употребата им в свързан текст и в официален документ. Следва частта за прилагателните имена, образувани от собствени: кои се пишат с малка буква, кои с главна, кога изписването се оставя на преценката на пишещия и как се оформят двусъставните. Голям раздел е посветен на несъщинските собствени имена: географските обекти и приложенията към тях, имената в кавички, астрономическите обекти, посоките на света, многокомпонентните имена на институции, договори и празници, употребата на част от името, както и правилата при транскрибиране и при превод. Посочена е и една много често допускана грешка при членуването им. Последните раздели обхващат синтактичните употреби на главната буква и изразяването на учтивост, включително обръщенията към титулувани лица. Разработката е подходяща за преговор по български език, за подготовка за изпит и матура, за писане на молби и заявления и за бърза справка при съмнение.

Правописните грешки рядко идват от незнание, а от това, че думата се пише така, както се чува. Този справочник подрежда правилата точно по местата, където ухото лъже. Първият раздел е за гласните звукове: как се проверяват неударените гласни в корена, кога мекият звук се пише като „йо“ и кога като „ьо“, какво става със съществителните от женски род на -ая, -ея и -ия, когато се употребяват като обръщение. Отделно е разгледано окончанието на глаголите в първо лице единствено число и трето лице множествено число, където написаното и чутото се разминават напълно. Самостоятелно място е отделено на подвижното ъ и на правилото кога звукът отпада в други форми на същата дума, с примери за случаите, в които правилото не важи. Следва разделът за представките „пре-“ и „при-“, които се различават само по един звук и затова се бъркат най-често, а след него правилата за съгласните и за трудните думи. Всяко правило е формулирано кратко и веднага е придружено с примери, в които разликата се вижда. Справочникът е подходящ за бърза проверка при писане, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху правописната норма.

Един млад мъж трябва да реши дали баща му е убиец. От този случай тръгва урокът за казуса и стига до нещо много по-широко: как изобщо се взема решение, когато нормите си противоречат. Първият раздел въвежда понятието чрез конкретна житейска ситуация, представена с откъс от художествен текст. Обстоятелствата са изредени поотделно, за да се вижда какво точно знае героят, какво му е било казано и какво е открил по-късно. Оттам изложението извежда самия въпрос, пред който е изправен, и обяснява защо той води до втори, още по-труден. Същинската част разглежда нормите, които управляват човешкия живот, и случаите, в които те влизат в конфликт помежду си. Показано е как се разпознава такъв конфликт и защо той е сърцевината на всеки казус. Отделно място е отделено на съдебната практика, където казусите се решават най-често, и на стъпките, по които се стига до решение. Всяка стъпка е обяснена и илюстрирана върху разгледания случай. Практическата част съдържа въпроси и задачи с отговори, чрез които наученото се прилага върху нови ситуации. Урокът е подходящ за подготовка по гражданско образование и по български език, за писане на текст по морален или граждански проблем и за самостоятелна работа върху решаването на казуси.

Научният проблем не е като моралния или гражданския: на научно познание подлежи всичко около нас. Оттам тръгва урокът за публичното изказване по научен проблем и оттам обяснява всичко останало. Първият раздел отговаря на въпроса кой проблем е научен и по какво се различава от останалите видове проблеми, по които се правят публични изказвания. Изводът е формулиран изрично, за да служи за опора. Вторият раздел разглежда ситуацията на общуване: кога възниква необходимостта от такова изказване, пред кого се прави и кои две качества говорещият задължително трябва да притежава. Третият раздел е най-обемният и представя четирите възможни ситуации, в които възниква публично изказване по научен проблем. За най-често срещаната от тях е дадено подробно съдържание: какво трябва да съобщи говорещият за откритието, кой, кога и къде го е направил, каква информация да даде за проблема и за досегашните му решения. Практическата част съдържа въпроси с отговори, чрез които наученото се проверява веднага. Урокът е подходящ за подготовка по български език в горния курс, за изготвяне на собствено изказване или презентация и за самостоятелна работа върху научния стил.

Кои са гласните и съгласните звукове в българския език, защо съгласните вървят по двойки и защо буквите не съвпадат винаги със звуковете: кратък урок по фонетика, събран на една страница. Началото въвежда основните понятия: звукът като най-малък езиков знак, разликата между звук и знак и обобщените представи за звуков знак, наречени фонеми, с които се занимава фонетиката. След това урокът минава към гласните: колко са те, как се разпределят в три групи според мястото на учленяване, кои от тях са широки и кои тесни и какво представлява стесняването, което правоговорната норма допуска само в тесни граници. Най-обширната част е за съгласните: сонорните и защо носят това име, двойките по звучност и беззвучност, единственият съгласен звук, който не образува двойка, твърдите и меките съгласни и пример, в който мекостта променя значението на думата. Отделено е място и на промените, които настъпват между съгласните в потока на речта. Последната част свързва звука с буквата: кога една буква не отговаря на една фонема, кои букви и буквосъчетания правят изключение и защо съществува правописна норма. Страницата е удобна за преговор по фонетика, за подготовка преди упражнение или изпитване и като кратка справка при въпроси по правоговор и правопис.

Този комплект превръща сложния и фрагментарен свят на „Ноев ковчег“ в подредена система за задълбочена работа с текста. В центъра са встъплението „Космическият удавник“ и разказът „Къкринското ханче подир залавянето на българския апостол“, а 45-те въпроса и задачи са организирани така, че да водят ученика от необходимата предварителна подготовка към самостоятелно тълкуване, съпоставка, дискусия и проверка на знанията. Първият раздел изгражда необходимата основа преди същинското четене. Въпросите активират библейски, исторически и литературни знания и подготвят важни връзки, които по-късно се използват при анализа. След него „Подстъпи към текста“ насочва вниманието към конкретни повествователни решения, образи, гледни точки, асоциативни преходи и смислови детайли. Вместо готови кратки отговори всяка задача е последвана от подробно аргументирано обяснение, което показва как се стига от наблюдението върху текста до литературния извод. Отделният блок „Въпроси и задачи“ разширява работата към други части на книгата и към по-сложни интерпретативни проблеми. В него са включени съпоставки, работа по групи, анализ на повтарящи се мотиви и проследяване на връзките между отделните разкази. Така ученикът вижда не само отделните фрагменти, а и механизмите, чрез които те образуват общото художествено пространство на творбата. Композицията е допълнена от „Диалогът на музите“ – задача, която извежда анализа към киното и показва как Радичковият художествен свят може да бъде разпознаван в друга форма на изкуството. След нея дискусионният раздел предлага проблем с няколко защитими позиции и подробна аргументация към всяка от тях. Това е особено полезно за упражняване на умението да се мисли през алтернативи, да се сравняват основания и да се защитава собствено становище. Финалният блок съдържа 20 въпроса за проверка на знанията с подробни отговори. Той позволява материалът да се използва и след приключване на анализа – за самопроверка, преговор, подготовка за изпитване или систематизиране на най-важните понятия, образи и връзки. Архитектурата е практична и последователна: 5 подготвителни въпроса → 10 подстъпа към текста → 8 разширени въпроса и задачи → междутекстова и междумедийна задача → дискусия с четири възможни позиции → 20 въпроса за проверка на знанията. За ученика това е готов маршрут през едно трудно произведение, който не заменя четенето, а го направлява. За учителя е богат ресурс за урок, работа по групи, домашна работа, дискусия, текущо оценяване и подготовка за ДЗИ. Вместо отделни въпроси без връзка помежду им, комплектът предлага цялостна методическа последователност, в която всяка следваща задача надгражда предишната и може да бъде използвана както в пълен обем, така и избирателно според конкретната учебна цел.

Кога един град престава да бъде лабиринт и започва да има център? Оттук тръгва разработката върху романа „Железният светилник“ на Димитър Талев. В началото е очертан контекстът, в който възниква книгата: Талевата нагласа към ретроспективата, арестите след 1944 година и натискът върху писателя, идеологизацията на литературния живот през 50-те години и мястото на романа сред другите големи български романи от периода. Оттам разработката минава през жанра: защо творбата е роман, как в нея се сблъскват гледните точки на фолклорния човек, на летописеца и на етнографа, каква роля играят епиграфите от народни песни и възрожденската реторика с нейните антитези тъмнина и светлина. Самостоятелен акцент е поставен върху заглавието, в което желязото и светлината представят родното веднъж като осезаемо и веднъж като неуловимо, и върху четирите части на романа, чиито названия очертават движението от отделното семейство към общността. Същинската част следи темата за родното в различните ѝ образи: разказът на рилския монах, безименното стадо и проглеждането, твърдението, че сме народ сирак, както и обстоятелството, че родно и свое не винаги съвпадат. Отделно са разгледани художественото време и пространство: хаотичната Преспа с високите порти и решетките, постепенното ѝ подреждане чрез новата църква и читалището, преминаването от цикличното време на рода към линейното време на общността. Образната система е представена чрез трите носещи фигури: библеизирания Лазар с мотивите слово, знание и светлина; резбаря Рафе Клинче, който е чужд на патриархалния морал, но свой за Новото време; и Султана, чието име идва от владетелска титла и която въплъщава неизменността на родното. Тълкуванията са подкрепени с цитати и с точни препратки към частите и главите на романа, така че всяко твърдение да може да бъде проверено в текста. Разработката приключва с десет въпроса и задачи, включително съпоставка между Лазар и Рафе Клинче и работа по групи. Подходяща е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху родното и за самостоятелна работа с цитати.

Може ли историята да бъде разказана с думи прости, а не с грамади от томове? Върху този спор е изградена разработката върху стихотворението „История“ на Никола Вапцаров. В началото е представен светът, от който идва тази поезия: семейната среда на автора, единствената му книга, издадена приживе, ценностният срив между двете световни войни и по-късната идеологическа употреба на текстовете му, заради която четенето им дълго остава едноизмерно. Следва жанровата характеристика: как творбата размива границата между лирическото и епическото и как реторическият контекст на 40-те години оставя следа в нея. Разгледано е така нареченото оварваряване на поетическия език чрез стилистично маркирана лексика, народни думи и диалектни форми, чрез които се създава анонимен и множествен лирически персонаж, утвърден като субект на историята. Заглавието е тълкувано като диалогично и полемично, а нечленуваната му форма получава самостоятелно обяснение. Композиционният анализ проследява антитезата като смислов принцип: книжното познание срещу фактическото съдържание на живота, строгата научност срещу естетическата мисловност, с препратки към други Вапцарови творби. Тематичната част се съсредоточава върху отношението между живота и неговите образи в изкуството и науката, както и върху това какво самата творба казва за поезията, за стиховете навъсени и къси и за мисията им в модерния свят. Проблематиката поставя основния въпрос кой има моралното право да разказва миналото и съпоставя два възгледа за историята. Отделно са разграничени адресантът и адресатът на посланието, а също и местата, на които сред множественото ние прозвучава глас в първо лице, единствено число. Тълкуванията са опрени на точни цитати с посочени строфи, така че всяко твърдение да може да се сверява с текста на стихотворението. Разработката завършва с шест въпроса и задачи, сред които съпоставка с Вазовата ода „Паисий“ и проучване по групи. Удобна е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху паметта и историята и за изграждане на собствена теза с готови цитати.

Как един текст може да бъде едновременно изповед и обвинителна реч? Върху този въпрос е построена разработката върху стихотворението „Борба“ на Христо Ботев. В началото е очертана фигурата на автора: краткото житейско време между 1847 и 1876 година, съвпадението на човека, твореца и революционера, както и двете групи въпроси, които поезията му поставя пред изследователите. Обяснена е и вътрешната ѝ противоречивост, заради която родината е и майка, и робиня, а народът е едновременно ожалван и назован сурово. Следва историческият и литературният контекст на 70-те години на XIX век: борбите за църковна и национална независимост, жанровата система на епохата, централното място на публицистиката и единствената приживе издадена книга с Ботеви стихове. Посочени са и обстоятелствата около двете публикации на „Борба“. Същинската част върви по разделите на анализа: жанр, в който елегичното се преплита със сатиричното; тематика, съсредоточена изцяло върху социалното; сюжет и композиция, при която липсата на строфи превръща текста в поток от гневна, но аналитична мисъл, близък до манифест и до фейлетон. Най-обстойно са разгледани героите и образите: лирическият аз, обобщеният образ на богатия като обществен мъчител и тримата, които го поддържат, попът, дивакът учител и вестникаринът. Обяснена е зооморфната образност от фолклорен произход, а също и защо в текста е критикуван не само потисникът, но и примиреният среден човек. Самостоятелен акцент е поставен върху опозицията разум и глупост, върху Ботевото разбиране за разума като сплав от мисъл и чувство и върху връзката с Паисиевия призив. Разгледано е и защо свободата остава скрита в текста, вместо да бъде назована пряко. Всяко твърдение е подкрепено с цитат от стихотворението, включително стиховете за мъртвешкия сън и финалния девиз. Разработката завършва с дванадесет въпроса и задачи, сред които работа с „Притчи Соломонови“ и съпоставки с други възрожденски поети. Подходяща е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху обществото и властта и за самостоятелна работа с цитати.

Какво остава от човека, когато плати с очите, слуха, сърцето и паметта си за едно изкачване нагоре? Този въпрос стои в основата на анализа, посветен на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски и на мотива за предателството в нея. Разработката започва с мястото на творбата сред последните произведения на Смирненски: при какви обстоятелства е създадена, защо се колебае между фейлетона и притчата и как тази жанрова двойственост определя начина, по който трябва да бъде четена. Обяснено е и значението на мотото, с което авторът се обръща лично към всеки читател. Същинската част проследява сблъсъка между младежа и Дявола. Разгледан е образът на бунтуващия се плебей, който се среща в почти цялото творчество на Смирненски, и причината именно Дяволът да бъде избран за негов събеседник. Анализът се спира и върху въпроса „Кой си ти?“, зададен в началото и в края на творбата, като показва защо той е нейната композиционна ос. Отделно внимание е посветено на самото изкачване: как всяко следващо стъпало изисква нова цена, защо злото не отнема душата наведнъж, а парче по парче, и по какъв начин героят остава убеден, че върши подвиг. Проследени са и съпътстващите мотиви - гневът и бунтът, страданието и мизерията на „сивите тълпи“, както и символиката на стареца и на босоногото момиченце. Финалната част тълкува превръщането на „плебея по рождение“ в „принц по рождение“ и разгръща поуката на притчата за целта и средствата за нейното постигане. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и за самостоятелна работа върху творбата, за писане на съчинение или интерпретативен текст върху мотива за предателството, както и за преговор преди класна работа.

Един и същ въпрос е зададен два пъти: в началото на стълбата и на последното ѝ стъпало. Отговорите обаче са различни и точно оттам започва разработката върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. В началото е представен авторът: краткият му творчески път, псевдонимите, двете му книги, прозвището слънчево дете и полярната визия за общество, разделено на бедни и богати. Следва социокултурният контекст на второто и третото десетилетие на XX век с войните, бунтовете и радикализацията, които зареждат литературата с нови теми. Оттам разработката минава към самата творба: обстоятелствата на публикуването ѝ и връзката с другите две приказки на автора; жанровият ѝ облик, в който се събират алегоричният разказ, фейлетонът и притчата; образността и стилистиката, в които романтическите елементи влизат в дисонанс със социалните послания. Тематичната част разгръща голямата тема за морала и издигането в обществото и я разслоява на подтеми: разделението между богати и бедни, властта на едните над другите, градацията на компромиса и постепенната загуба на идентичността. Сюжетът е проследен като алегория на замяната, а композицията е показана като симетрична: началото и финалът са дадени един срещу друг, за да се види как всяко изречение се преобръща. Обяснено е и какво стои зад всяко от отнетите и подменени сетива. Образите на юношата и на Дявола са разгледани поотделно, като върху втория е поставен по-нестандартен акцент: не като зла сила сама по себе си, а като фактор, който изважда на показ вече заложеното у героя. Разгледани са и двете противоположни визии, между които момъкът стои още в началото. Тълкуванията са опрени на точни цитати от текста, включително началния и финалния диалог с Дявола. Разработката завършва с единадесет въпроса и задачи, сред които проучване на понятието утопия и връзки с други текстове на Смирненски. Подходяща е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху обществото и личния избор и за самостоятелна работа с цитати.

Проверката върху голям роман изисква задачи, които обхващат и фактите, и смисъла. Настоящият тест е изграден именно така: 15 задачи, преминаващи от познаване на творбата и контекста ѝ през разпознаване на героите до самостоятелно формулиране на теза, придружени от ключ с отговори и опорни точки. Началните задачи с избираем отговор са насочени към четирилогията за Македония и последователността на издаване на романите, към мястото на автора сред неговите съвременници и към жанровите характеристики, които могат и не могат да се отнесат към творбата. Следват задачи върху сюжета и героите – препятствията пред героя в новото му градско битие, водещата характеристика на главния герой, персонажът, който се появява само в един ключов момент, както и репликата, чийто говорител и адресат трябва да бъдат разпознати. Обособена група задачи разглежда художествената специфика на романа: позицията на повествователя, функциите на полупряката реч, смисловите опозиции и символиката, свързана с образа на железния светилник, като задачите са формулирани така, че да изискват отграничаване на неточното твърдение. Отделна задача поставя четири портретни цитата, към които трябва да се посочи името на съответния герой – упражнение, което проверява познаването на текста в детайли. Заключителната част е насочена към писменото изказване. Тя включва формулиране на теза по проблем, свързан с ролята на жените в романа, коментар върху значението на заглавието в няколко изречения и формулиране на теза за есе по морален проблем, свързан с чувството за чуждост сред своите. Към материала са приложени отговорите на затворените задачи, имената на героите по цитати и опорни изрази за трите теми, които подпомагат самопроверката, без да заместват самостоятелната работа. Оставеното място за писане позволява тестът да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор, за подготовка преди класна работа или изпитване и за самостоятелна подготовка.

Тестът е насочен към тематичния кръг „Обществото и властта“ и предлага цялостна проверка на знанията и уменията върху три ключови произведения от българската литература – „Борба“ от Христо Ботев, „Андрешко“ от Елин Пелин и „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски. Задачите са подредени така, че да обхванат както разпознаването и разбирането на основни литературни понятия, така и умението за съпоставка, тълкуване и самостоятелно аргументиране по проблемите за властта, справедливостта, подчинението и моралния избор. В първата част са включени 15 задачи с избираем отговор. Те проверяват познаването на основни идеи, конфликти и послания в трите творби, характеристиките на героите и техните позиции, жанровата принадлежност на произведенията, начините за художествено въздействие и употребата на изразни средства. Въпросите са разпределени между отделните текстове и позволяват да се проследи доколко ученикът разпознава специфичния художествен подход на всеки автор и умее да различава близки, но неточни твърдения. Втората част преминава към задачи със свободен отговор. Тук акцентът е върху по-задълбоченото осмисляне на общия проблем за обществената справедливост и върху съпоставянето на различните модели на отношение между народ, държава и власт. Учениците трябва да допълват твърдения, да коментират различия между произведенията и да тълкуват конкретен художествен образ. Така тестът не се ограничава до възпроизвеждане на знания, а проверява способността да се формулира кратка теза, да се изгради смислова връзка между текстове и да се аргументира лична позиция. Към теста е приложен пълен ключ с отговорите на задачите с избираем отговор, както и примерни разработки за задачите със свободен отговор. Това улеснява бързата проверка, самооценката и работата в час, без да е необходимо учителят допълнително да изготвя отделен отговорник. Материалът е подходящ за обобщение и преговор на тематичния раздел, за текущо оценяване, за подготовка за класна или контролна работа, както и за самостоятелна подготовка. За учителя той осигурява готов инструмент за проверка на знания и умения с разнообразни типове задачи и ясен ключ. За ученика предлага възможност да провери не само дали познава произведенията, но и дали може да съпоставя идеи, да разпознава художествени средства и да формулира кратки литературни разсъждения. Комбинацията от тестови и отворени задачи прави разработката практична както за работа в клас, така и за домашен преговор и целенасочена подготовка по темата „Обществото и властта“.

Тест, посветен изцяло на правописната норма и съставен така, че всяка задача да проверява отделен неин дял. Материалът съдържа 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Първата група задачи е върху звуковите промени в думата. Обхванати са обеззвучаването и озвучаването на съгласни, редукцията на неударени гласни и начините за проверка на съмнителния звук чрез сродна дума. Тук е и случаят, при който проверка не е възможна и правописът се установява по речник. Втора линия следват задачите върху променливото „я“. Проверява се разпознаването му в различни думи и правилото, което определя изговора и изписването му — един от най-често грешените дялове в основното училище. Отделна и обемна група е върху слятото, полуслятото и разделното писане. Разгледани са сложни съществителни и прилагателни, наречия, съчетания с числително и случаи, в които изборът между трите начина на изписване зависи от начина на образуване на думата. Следваща група задачи обхваща главните и малките букви: съставни собствени имена, названия на институции и празници, прилагателни, образувани от собствени имена, и случаи, при които нарицателното в състава на названието остава с малка буква. Отделно място заемат задачите върху членуването и върху правописа на глаголни форми — окончания, отрицателни частици и форми, при които изговорът подвежда. Формулировките са разнообразни. Част от задачите изискват да се посочи единствената правилно написана дума сред четири; други — обратното, единствената сгрешена; трети работят с цели изречения и изискват да се открие изречението без грешка. Това редуване не позволява механично решаване. Подборът на неверните възможности заслужава внимание. Те не са произволни изкривявания, а възпроизвеждат реални ученически грешки — изписване по слух, пренасяне на правило от един случай върху друг, колебание между две допустими на вид форми. Именно затова прегледът на отговорите работи като упражнение, а не само като проверка. Примерите са от думи и изречения, които се срещат в ежедневната писмена практика, а не от изкуствено съставени случаи. Това прави материала полезен и извън училищния контекст. Разделът с отговорите съдържа верния вариант и кратко обяснение на правилото, което го обосновава, а при сгрешените думи е изписан и правилният им вид. Прочетен подред, той обхваща основните правописни дялове с примери. Стойността на материала е в системността му. Двадесетте задачи не се въртят около един и същ тип грешка, а покриват последователно звуковите промени, сложните думи, главните букви, членуването и глаголните форми. Затова резултатът показва не само общо ниво, а и точно в кой дял стои пропускът. Всички задачи са затворени, което прави проверката бърза, а оценяването еднозначно. Двадесетте въпроса се решават в част от учебния час и оставят време за коментар на допуснатите грешки. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение по правопис, за домашна работа и за подготовка за изпит, а за ученика е удобен и за самостоятелна работа — решава се бързо и се проверява веднага.

Осемнадесет задачи, при които всяко изречение изглежда правилно на пръв поглед. Няма очевидни грешки, няма подсказки – всяка възможност е написана така, че да звучи приемливо. Точно това прави теста труден и полезен. Той не проверява дали правилото е научено, а дали грешката се разпознава в текст, който тече естествено. Материалът е върху граматичната норма и е събран на четири страници. Изреченията са извадени от художествена литература и от новинарски публикации, тоест от живия език, а не са съчинени нарочно за теста. Форматите се редуват непрекъснато. При едни задачи се търси изречението с грешка, при други – единственото без грешка. При трети трябва да се преброят грешките в едно изречение, а при четвърти – да се посочи коя от четирите подчертани думи е сгрешена. Особено находчиви са задачите, при които се търси изречението с точно две грешки. Там не стига да се открие едната – трябва да се провери и останалата част от изречението, а често втората грешка е от съвсем друг вид. Проверяваните случаи покриват цялата област. Най-често се появява членуването – пълен и кратък член, при това в различни положения: след предлог, при съставно наименование, при няколко съгласувани определения. Отделно място заема бройната форма. Тя се проверява няколко пъти, включително в изречения с числителни над двадесет, където се греши най-много. Има и задачи за учтивата форма, разгледани в цял блок. Три от тях проверяват съгласуването при обръщение към едно лице – случай, който се среща във всяко делово писмо и се обърква постоянно. Друг блок е за деепричастието. Тук е и една от най-фините задачи в теста: изречение, в което деепричастието не се отнася до подлога, а до друга дума. Грешка, която почти не се забелязва при четене, а е сред най-тежките. Има и въпроси за неопределителните и отрицателните местоимения, за окончанията за множествено число при съществителни от мъжки род и за съгласуването при съставни собствени имена. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до осемнадесетата задача. За преподавателя това е готово контролно за цял раздел, което не изисква никаква подготовка. Задачите с преброяване на грешките вършат работа и като упражнение за редактиране. За ученика ползата е ясна: това са точно грешките, които се отчитат при матура и при всяка писмена работа, събрани и упражнени в осемнадесет различни положения. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, без чужда помощ.

Три творби, три различни епохи и три различни отговора на един и същ въпрос – какво остава от миналото и кой го помни. Материалът предлага тест с 16 задачи с избираем отговор, изграден върху съпоставката между одата „Паисий“ на Иван Вазов, стихотворението „История“ на Никола Вапцаров и романа „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков, и е придружен от ключ с верните отговори. Задачите са замислени така, че да проверяват не механично запаметена информация, а разбиране на връзките между текстовете. Част от тях изискват откриване на общ мотив в двойка творби, разграничаване на вярно от невярно твърдение и преценка коя опозиция присъства или отсъства в трите произведения. Друга група задачи е насочена към езика и стила – различните функции на тържествената реч, характерът на интонацията и особеностите на изказа при всеки от тримата автори. Отделни задачи проверяват знанията за всяка творба поотделно: жанрова принадлежност, композиционни особености, изграждането на образа на духовния водач, ролята на финалното двустишие, начинът на представяне на природния и на човешкия свят, както и присъствието на фолклорни мотиви. Включени са и задачи за разпознаване на творба по цитиран откъс, за откриване на цитат, принадлежащ на определен текст, за определяне на изразно средство в подчертано словосъчетание и за отграничаване на герой, който не принадлежи на дадено произведение. Заключителната задача е обобщаваща и поставя въпроса за междутекстовия диалог между трите творби – за различните гледни точки към историята и за мястото на човека спрямо нея. Към теста са приложени верните отговори на всички задачи. Разработката е подходяща за обобщителен преговор по темата, за подготовка преди класна работа, контролно или изпитване, за самопроверка след изучаването на трите творби, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Фейлетонът за новоизлюпения журналист е творба, в която всяка реплика носи характеристика, а всяко предложение на героите издава ценностите им. Тестът проверява точно това – доколко текстът е разчетен в подробности. Съдържа 16 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерно решение на задачата с разгърнат отговор. Началните задачи очертават контекста и жанра: авторите, в чието творчество социалните пороци на следосвобожденска България са централна тема, характеристиките на фейлетона и композиционният похват, използван в творбата. Отделна задача проверява разграничаването на близки понятия от теорията на литературата. Следваща група задачи е насочена към съдържанието: подбудите на героя да издава вестник, изразите, които илюстрират издателските му принципи, значението на прозвището на един от съмишлениците му, предложенията за име на бъдещия вестник, разбиранията на героя, до които се отнася известна негова реплика, както и разпознаването на говорещия. Включени са и задачи върху заключителната част – преценка за посланията на автора и определяне на характера на приведен откъс. Обособена група от три задачи за съответствие изисква по-задълбочена работа с текста: съотнасяне на цитати към съответните изразни средства, съотнасяне на героите към заниманието, което всеки от тях предлага за облагодетелстване на групата, и съотнасяне на реплики към чертите от характера, които те разкриват. Заключителната задача е с отворен отговор и изисква изброяване на предложените имена за вестника и тълкуване на смисъла им – задача, която проверява умението да се разчете иронията в названията и да се формулира писмен коментар. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор върху творбата, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за „вечната българка”. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема.

Социалната роля е социално необходима форма на социална дейност и метод на индивидуално поведение. Концепцията за социална роля е предложена за първи път от американските социолози Мид и Линтън през тридесетте години на миналия век...

I. ВЪВЕДЕНИЕ Поемата е сред най-старите литературни жанрове. В зората на човешката култура тя възниква като мащабна стихотворна творба, разказваща за важни събития и герои. В традиционния си облик (при Омир, например) поемата се свързва с епическото изобразяване на света. През вековете обаче тя претърпява множество изменения и стига до съвременния си вид, в който се съчетават епически и лирически елементи. Ето защо днес често наричаме поемата лиро-епически жанр. Целта е да разберем

Народната песен дава сюжета, а поетът прибавя всичко останало – и точно това добавено е предмет на анализа. Материалът разглежда поемата не като преразказана легенда, а като модерна творба с психологическа и нравствена проблематика, изградена върху фолклорна основа. Изложението започва с автора: интересът му към народното творчество, семейната традиция, която го обяснява, и мястото му сред поетите, търсещи връзка между родното и европейското. Оттук е направен преходът към самата поема и към онова, което я отличава от песенния ѝ първообраз. Следва частта за героинята. Образът е изграден постепенно – първо чрез сравнението, с което тя е въведена в поемата, после чрез сирашкото ѝ детство и грижата, която го е смекчила. Показано е как тези обстоятелства не пораждат ожесточение, а обратното, и как оттук тръгва основната черта, около която се върти цялата творба. Третата част е за любовта. Разгледан е изборът на героинята, съпоставени са двамата мъже, които се стремят към нея, и е обяснено защо предпочитанието пада върху единия. Тази част е особено богата на анализ на художествени средства – метафората за преплитането, образът на препълненото сърце и другите поетични внушения са цитирани и коментирани поотделно. Четвъртата част разглежда изпитанието на характера – мигът, в който героинята устоява на изкушението. Тук са изведени най-известните стихове от поемата и е показано как чрез тях се утвърждава превъзходството на духовните ценности над материалните. Петата и най-драматична част проследява прелома. Анализирана е природната картина, която подготвя трагедията, и е показано как външната стихия отразява вътрешното състояние на героинята. След това са проследени последователните загуби и състоянието на пълна самота, в което тя остава. Шестата част е за обрата – какво връща смисъла на живота ѝ и как през него авторът утвърждава своята идея. И тук наблюдението стъпва на цитат. Заключението обобщава посланията на творбата и ги пренася в съвременен план. Целият текст е изграден по един и същ принцип: твърдение – цитат – тълкуване. Стиховете не са изброени, а са вплетени в разсъжденията и всеки от тях е коментиран. Художествените средства са назовани с термините си – сравнение, метафора, поетично внушение, – което прави материала полезен и при задачи за изразни средства. Езикът е литературен и подходящ за писмена работа: изразите могат да се използват направо в собствено съчинение, а логиката на изложението – като план. На учителя материалът дава готова основа за урок върху поемата – с проследена композиция, с подбрани цитати и с ясни аналитични направления. На ученика анализът служи като образец за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос: показва как се изгражда теза, как се въвежда цитат и как се стига до извод, без творбата да се преразказва.

Съпоставителен анализ на две творби, отделени от век и половина – и точно това разстояние между тях е неговата истинска тема. Материалът поставя една до друга одата „Каблешков“ на Иван Вазов и стихотворението „Черешата на един народ“ на Георги Господинов, за да покаже как една и съща история се вижда от два противоположни ъгъла. Устройството е в три части и е логично: първо едната творба, после другата, накрая разговорът между тях. Първата част разчита одата през три последователни картини – три състояния на един народ. Началното е примирението, при което подчинението е станало толкова привично, че вече не се усеща като зло. Второто е насилието, предадено чрез изброявания, които нарастват по сила и създават усещане за хаос. Третото е пробуждането, при което промяната е не външна, а вътрешна. Тази тристепенна схема е и най-полезното в целия анализ. Тя се пренася върху всяка творба от същия цикъл. Отделно е разгледан заглавният герой, при това с наблюдение, което рядко се прави: че той почти не е описан и не действа сам, а само отключва промяната у другите. Обяснено е защо това е характерно за целия цикъл. Втората част е за съвременната творба и започва с литературната епоха, която я поражда. Тук е и междутекстовата връзка – показано е към кое заглавие препраща самото заглавие и как една и съща конструкция се използва за противоположна цел. Следва наблюдението за историята, сведена до детска игра, а после и разборът на финала. Двата края са поставени един срещу друг: единият възвисява, другият констатира, че нищо няма да се случи. Третата част е същинската съпоставка и е построена върху редица от кратки противопоставяния – кой възхвалява и кой тъгува, кой призовава към действие и кой показва невъзможността му. Най-стойностното наблюдение е за самото понятие за чуждо. Показано е, че при единия автор то е потисничеството, а при другия – очакването историята да се повтори. Разграничение, което издига целия анализ. Заключението е въпрос, оставен нарочно без отговор – дали историята е пространство на героизъм, или вече само спомен и игра. За преподавателя това е готова опора за урок върху темата за родното и чуждото, а също и за връзката между класиката и съвременната литература. Двете части вършат работа и поединично. За ученика материалът дава готов модел за съпоставителен анализ – жанр, който се пита при матура и се пише най-трудно, защото изисква не два отделни разбора, а трети текст върху тях.

В предговора към второто издание на Яворовите стихотворения (1904) Пенчо Славейков отбелязва: „Формата и езикът превръщат г-н Яворовите стихотворения в скъпоценности...“. Поетическият език на Яворов и до днес остава въздействащ и актуален, вероятно заради психологическите дълбочини и философската рефлексия, вплетени в неговото творчество. Стиховете му разрушават каноните на традиционния поетичен израз, разкъсват оковите на шаблонната реч и предлагат нови хоризонти за