Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. във Флоренция; 

    За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му.
    Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж.
    1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
   В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование.
   Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
   В Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконно родената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот.
    Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка, Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).
   За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието - този на "Одисея", "Енеида", арабските търговци и пиратите.
    Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания ма екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.
    1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.
   Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.
   Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".
    В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви.
   След смъртта му на 21 декември 1375 г., на неговия надгробен паметник е сложен следният надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".

Житейска философия
    „Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.“
    „Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“
    „В повечето случай, последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят.“
    „Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство.“ 
    „Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“
    „Да поиска съвет, е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

@bgmateriali.com

Изтеглиsave