ДОБРИ ЧИНТУЛОВ (1823 – 1886)
Талантливият поет и скромен учител Добри Чинтулов (1823 – 1886) е роден в Сливен. Оформя се като поет в Одеса, където учи класно училище и завършва семинария. Завръща се в родния си град и се отдава на просветна дейност. Няколко години учителства и в Ямбол. Участва в църковната борба, свири на цигулка и организира ученически хорове. Зрението му постепенно отслабва и той е почти сляп, когато посреща руските войски в Сливен и произнася възторжено слово в тяхна чест.
Чинтулов започва да пише стихове като ученик в Одеса. Тогава той публикува три стихотворения, и то подписани с инициали – „Стара майка се прощава със сина си“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“ и „Китка от Балкана“. Те са поместени в „Цариградски вестник“ през 1849 г. и се открояват на фона на стиховете, печатани по това време във вестниците. Това са и единствените му стихотворения, отпечатани приживе. След като се завръща в Сливен, Чинтулов привидно скъсва с литературата.
Малко са стиховете на Чинтулов, достигнали до нас. Поетът се чувства заплашен и изгаря част от ръкописите си. Така безвъзвратно изчезват много негови творби. Някои са запазени благодарение на преписите по бележници на негови съвременници, които са си ги записвали и разпространявали. Но въпреки скромния му обем в творчеството на Чинтулов се открива значително разнообразие – бунтовни маршове се допълват с интимни размисли и елегии. Добри Чинтулов е един от най-големите неразгърнати таланти в българската литература.
Чинтуловите стихове разкриват богатите душевни преживявания на самотния младеж, откъснат от родната среда. За разлика от по-ранните опити Чинтулов излива собствените си чувства и настроения, а не се опитва да пресъздаде предполагаемите общи преживявания на някакъв колективен лирически герой. Носталгията на Чинтулов е лично изстрадана, но и споделена от българите, които учат в Русия.
В някои стихотворения на Д. Чинтулов елегичното настроение е резултат от размислите за миналото на България, породени от впечатленията му от руините на миналото – „Възпоминание“, „Двама приятели“. В тях характерната за епохата прослава на миналото навява „душевна скръб“, контрастира с ведрата природна картина и се допълва от пестеливо въведените изображения на печалното настояще.
Д. Чинтулов остава в съзнанието на съвременниците и на следващите поколения на първо място с бунтовните си стихове. Те са писани скришом, без надежди за публикуване и са разпространявани от приятели и ученици. Един съвременник си спомня: „Чинтуловите песни – песните на даскал Добри, произведоха фурор между гражданите... А буйните характери почнаха да точат своите ножове, да изтриват ръждясалите пушки и чакмаклиите пищови...“ За популярността им спомага и това, че поетът е талантлив цигулар и музикант. Той „нарежда“ стиховете си по някоя позната мелодия и те веднага се запяват.
@bgmateriali.com
