Езикова грамотност и функционална грамотност

          Думата „грамотност“ произлиза от гръцката дума gramma, означаваща „буква“. В обичайното разбиране грамотността се свързва с умението на човек да чете, пише и смята на даден език. В едно по-широко разбиране обаче думата грамотност се използва, за да се означи умението да се възприемат и съставят писмени текстове, като се спазват всички норми на книжовния език, така че текстът да бъде построен граматически правилно, отделните негови части да следват в логична последователност, в него да няма правописни и пунктуационни грешки, а използваните думи и изрази да са стилистично уместни. Когато един човек е в състояние да възприеме и създаде такъв текст, за него се казва, че е езиково грамотен.

          Езикова грамотност наричаме способността да се чете и пише на даден език, за да се построи граматически правилен текст, в който няма правописни и пунктуационни грешки, а използваните думи и изрази са стилово уместни.

          Ние знаем обаче, че езикът е знакова система, подчиняваща се на норми и правила, която служи за общуване между хората. А общуването, от своя страна, има за цел хората да си обменят информация, която им е необходима, за да решават различни проблеми в своя личен, професионален и обществен живот. С други думи, езиковите изказвания и текстове изпълняват обществена функция. Няма никаква гаранция, че едно грамотно в езиково отношение изказване ще изпълни в задоволителна степен тази своя обществена функция, ако човекът, който го възприема, не е в състояние да извлече от него необходимата информация, да осмисли, осъзнае и оцени текста като цяло и във всички негови части, както и да използва получената информация, за да изпълни някоя конкретна задача от обществения живот. Ето защо напоследък се говори, че освен езикова, един образован човек трябва да притежава и функционална грамотност.

          Функционална грамотност наричаме способността да се разбира, оценява и използва писмен текст за постигане на раз-лични цели, за развитие на собственото знание, както и за активно участие в обществения живот.

           В това определение ясно се разграничават три вида способности, които един образован човек трябва да притежава, за да бъде функционално грамотен:
          ► умение да се открива, извлича и организира информацията, носена от текста;
          ► умение да се обобщава и тълкува смисълът на текста като цяло и във всички негови части;
          ► умение да се осмисля, оценява и прилага информацията от текста за превръщането й в личен опит или за изпълнение на конкретна задача.
          Тези три вида умения са свързани едно с друго, но притежават и своя специфика. Нека ги разгледаме подред.

Откриване, извличане и организиране на информация

          Това е базово умение за общуване с писмен текст, което обаче се проявява на различни равни-ща на трудност.
          ► Откриване на информация, съобразена с един или няколко критерия. Например изречението „Днес времето ще е мрачно и мъгливо и няма да е подходящо за екскурзия.“ дава два вида информация. Едната е свързана с характеристиките на времето (мрачно и мъгливо), а другата – с влиянието на времето върху човешкия живот (не е подходящо за екскурзия). Това е най-елементарното умение и с него се справят почти всички говорещи даден език. По-сложно обаче е следва-щото умение:
          ► Разграничаване на информация, изпълнява-ща критериите, от външно подобна на вид информация, която няма отношение към тях - т.нар. конкурираща информация. Например в изречението „Той беше висок и строен човек с яркосини очи, къдрава коса и благ характер.“ думите са подредени в привидно единство, но информация та за благия характер не отговаря на критерия за описване външния вид на човека.
          ► Откриване на новата информация, т.е. онова, което възприемателят още не знае по темата, както и това, което още би искал да научи.
          ► Откриване на връзките между отделните единици информация, всяка от които отговаря на един или повече критерии. В изречението „Той почервеня от смущение, когато учителката измъкна разтворения под чина учебник.“ информацията за смущението на ученика се намира в причинно-следствена връзка с намирането на учебника, въпреки че втората информация е въведена не с обичайните съюзи за причина и следствие, а за време.
          ► Откриване на връзките между информацията, съдържаща се в текста, и тази, съдържаща се в контекста. Това вече е по-сложно умение, което изисква да се осъзнае фактът, че не цялата информация присъства в текста, но за неговото правилно разбиране е нужно да се потърси и ин-формация от контекста. За да се разбере например смисълът на изречението от романа „Тютюн“ „Подозира “ – помисли Зара и мълчанието, което настъпи, й се стори непоносимо.“, читателят трябва да си припомни, че Зара възнамерява да стане любовница на татко Пиер, но се срамува да го признае на приятелката си.
          ► Откриване и комбиниране на неприсъстваща, а само подразбираща се информация, части от която се намират извън текста. Да видим изречението: „За ориентация пилотът използва технологии, разработени първоначално за нуждите на друг вид транспорт.“ В него има информация, която се намира в контекста (по време на полет), както и такава, която не присъства нито в текста, нито в контекста, а само в общата култура на читателя – другите видове транспорт (например мореплаване, в което за пръв път се използват компас и секстант).
          ► Откриване и съотнасяне на проблема, кой-то изисква разрешаване, с необходимата за решаването му информация. Така например, ако искаме да стигнем навреме в даден град, трябва да открием в самолетното разписание точно онзи полет (или комбинация от полети), съобразявайки се с часовите пояси, който ще ни отведе на желаното място в уреченото време.
          ► Осъзнаване каква информация още е нужна за изпълнение на задачата и ориентиране в евентуалните източници на тази информация.

Обобщаване и тълкуване на смисъла

          Това умение също се проявява на различни равнища на сложност.
          ► Определяне на основната тема и комуникативното намерение на текст в познат контекст.
          ► Тълкуване смисъла на цялостния текст или на части от него на базата на разсъждения и заключения. Така например можем да разберем смисъла на изречението от стихотворението на Вапцаров „История“ „онез, които сме оставали, се потехме и под езика“ само ако разсъдим, че глаголната форма „оставали“ от първата част на изречението изразява повторителност и неизменност, докато минало несвършеното време от втората част на изречението посочва конкретно кое е изгубеното поколение.
          ► Свързване, сравняване или противопоставяне на различни части от текста, за да се осмисли някоя основна идея или да се разбере значението на отделна дума или фраза. Например: В стихотворението „Братчетата на Гаврош“ от Христо Смирненски се противопоставят светът на тъмнината и светът на светлината, светът на богатството и този на бедността. Това се прави, за да се внуши идеята за несправедливостта на завареното обществено устройство и незаслужената обида към невинно страдащите.
          ► Осъзнаване многозначността на думи или изрази и определяне на конкретното им значение в даден контекст. Така например изразът „Заглавието „Житие и страдание на Грешния Софроний“ тълкува иронично социалната функция на християнското житие“ съдържа думата „житие“, употребена в две различни значения. В единия случай тя означава просто „живот“, докато във втория – средновековен църковен жанр.
          ► Тълкуване смисъла на текста по отношение на цялостния контекст, в който той функционира. Така например смисълът на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ не би могъл да се разбере, ако не се разтълкува съдържащата се в нея информация от гледна точка на цялостния контекст на Българското възраждане - ролята на училището за изграждане на българско национално самосъзнание, противопоставянето между прогресивните и реакционните кръгове в българското общество и т.н.

Осмисляне, оценка и прилагане

          Това умение е пряката връзка между езиковото изказване и реалния живот. То се изразява в следното:
          ► Изграждане на връзка между информацията, носена от текста, и всекидневния опит.
          ► Определяне на гледната точка, от която се говори за разглеждания проблем, както и на връзката между тази гледна точка и социалната характеристика на говорещия, определяща специфичните му мотиви.
          ► Сравняване на представената в теста трактовка на темата с други известни на възприемателя трактовки.
          ► Оценяване на възможността представената трактовка да е вярна, и изразяване на критична оценка по отношение на внушаваните от текста идеи.
          ► Оценка на възможността изказването по някакъв начин да промени заварените условия.
          ► Обясняване въздействието на текста чрез сравнение между извлечения от него смисъл и личния опит на възприемателя.
          ► Оценка на възможностите извлеченият от текста смисъл да послужи при изпълнението на конкретна задача от личния, обществения или професионалния живот.

          Освен това, за да бъде функционално грамотен, един човек трябва да осъзнава:
          ► Формата и жанра на текста, който възприема или създава. Дали този текст е непрекъснат (има начало, среда и край, следващи в логична последователност), или е прекъснат и информацията в него е организирана по друг принцип (списъци, формуляри, таблици, графики, схеми и др. под).
          ► Контекста, в който функционира текстът – лични взаимоотношения, училище, професионален кръг, обществен живот.
          ► Вида на текста, който се възприема или създава – описание, повествование, разсъждение, аргументация, инструкция.

          Само когато всички тези умения са налице, можем да кажем, че един човек е функционално грамотен, т.е., че е в състояние да използва езика, за да възприема и изгражда изказвания, предназначени за изпълняване на различни обществени функции. Което всъщност е и основната причина хората да общуват с помощта на езика.