Езикови особености на текстовете от научния стил

Общуването в научната сфера е свързано с обмена на научна информация, разкриваща явления и закономерности в развитието на природата и обществото. Научната информация се отличава с точност и обективност. Докато общуването в битовата сфера е свързано с конкретни лица и събития, научното общуване има по-обобщен характер и обяснява конкретните факти чрез различни понятия.

Участници в общуването са учени, които разкриват резултатите от свои научни изследвания, опити, наблюдения. Научно е об-щуването между ученици и учители в час, тъй като тази дейност е насочена към усвояване на определени научни знания. Участници в научно общуване са и хората, които проявяват интерес към опре-делена научна област и търсят информация, свързана с нея.
Целта на общуване - да се възприема и предава информация, разкриваща закономерностите и зависимостите между явленията и нещата в света, който ни заобикаля. Дори когато общуването е устно, напр. при дискусия между учени по научен проблем, устни¬те научни текстове се обмислят и подготвят предварително.
Общуването в научната сфера може да бъде пряко и непряко, но винаги има официален характер и най-често е под формата на монолог.

Текстовете от научния стил се използват в сферата на научното познание. Информацията в тях се отличава с точност, обективност и обобщеност.

Официалният характер на научното общуване изисква при устна комуникация да се спазват правилата за правилен изговор на думите, да не се допуска изпадане на звукове и срички. Подборът на лексикалните средства се определя от това, че научната информация е точна, обективна и не допуска многозначно тълкуване. Затова и думите се употребяват с прякото си значение, без да се изразява отношение. В научните текстове не се употребяват лексикални средства за изразяване на емоции или оценка (напр. умалителни думи, междуметия или частици). Еднозначното и непротиворечиво представяне на фактите се постига чрез система от термини и терминологични словосъчетания, характерни за всяка наука.

В научната сфера е засилена употребата на отглаголни съществителни (установяване, определяне, сравняване). Предпоцитат се предлози и съюзи със сложен състав, като: вследствие на, освен, поради, съобразно с, въпреки че, макар че, ако, при условие че, за щото, следователно. Когато в научния текст се съобщават данни, за целта се използват числителни имена.
Засилена е употребата на форми за страдателен залог, например: установено е..., забелязва се..., създадени са...
В научните текстове се съобщават общовалидни истини и за¬това се предпочита употребата на сегашно време с различните му значения - сегашно обобщено и сегашно историческо.

Синтактичните средства в научния стил също имат за цел да направят научната информация точна. Затова не се използват непълни изречения. Преобладават съобщителните изречения.

Тъй като научната информация се отличава с обобщеност и абстрактност, това се отразява и върху подбора на езиковите средства. Преобладават думи с абстрактно значение, безлични глаголи (следва, може, трябва, необходимо е, ясно е) и страдателен залог; сегашно време; различни изречения по състав; термини.

Статията е текст, в който се разглежда по-частен проблем или само един аспект на даден проблем. Когато този проблем е от кон-кретна научна област, статията се определя като научна статия. Тъй като общуването в научната сфера се осъществява в разнообразни ситуации, има различни видове статии, някои от които вие вече познавате - речникова статия, статия в енциклопедия, урочна статия. Тези разновидности се отличават по своята структура, функции, езикови особености. Например езикът и структурата на урочната статия са съобразени с това, че тя е предназначена за ученици.

Заглавието на научната статия насочва към нейната тема. Например: „Биоритмите в природата“; „Календарът на прабългарите“.
Обикновено научната статия има следната композиция: 1) въвеждаща част, в която се представя темата и се конкретизират целите на статията, подчертава се значимостта на разглеждания въпрос; 2) същинска част, в която, се разгръща темата, авторът разкрива своите наблюдения и анализи или обосновава становището си по разглеждания проблем; 3) завършваща част - обобщаване на най-същественото в статията, изводи и оценки.

Научната статия е текст, в който се разглежда въпрос (или само част от по-общ проблем) от конкретна научна област.