Тест по български език върху научния стил – 20 задачи с отговори: разпознаване по примери, пряко значение, сегашно време и страдателен залог, отглаголни имена, произход на термините

Езикът на науката изглежда сух само докато не се вгледаш в него. Двадесет задачи показват колко премерен и обмислен е всъщност той – всяка форма, всяка дума и всяко изречение са избрани с точна цел. Началото на теста проверява разпознаването: кой откъс е подходящ за научна статия сред примери от дневник, разговор и художествено описание, и кой белег не принадлежи на този стил. Веднага след това вниманието се насочва към ключовото изискване за точност и обективност и към ограничената употреба на оценъчни думи. Обширен блок е посветен на лексиката. Проверяват се разпознаването на терминологично словосъчетание, ролята на термините в текст по граматика, произходът на научната терминология и причината именно тези езици да стоят в основата ѝ. Отделна задача изисква да се посочи къде една дума е употребена в преносно значение – похват, който в този стил се избягва. Граматичните особености заемат също толкова място: страдателният залог и защо се предпочита, отглаголното съществително вместо глагол, обобщената употреба на единствено число, сложното съставно изречение и еднородността на съобщителните изречения. Задачите са построени с примери от различни науки – от химия до езикознание – така че белегът да се разпознава независимо от темата на текста. Отделна линия следи изграждането на текста – проверява се коя от четири последователности спазва логиката на научното изложение. Тази задача изисква мислене за структура, а не за отделно изречение, и подготвя за писането на реферат или на курсова работа. Не е подмината и практическата страна: начинът, по който авторът и читателят общуват в този стил, функцията на научните текстове отвъд обяснението на факти, разграничаването на научния от публицистичния стил и справочникът, в който се намират изискванията за библиографско описание. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите в края са с кратки обяснения, които назовават конкретния маркер и посочват защо останалите варианти не подхождат, така че проверката работи и като преговор. За учителя това е готова проверка след темата: не изисква подготовка, обхваща лексика, граматика и строеж на текста в компактна форма и показва веднага къде е пропускът. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно. За ученика е полезен и извън часа по български – научният стил е езикът на всички останали учебници. Обясненията към отговорите дават критерий, приложим при всеки текст, а точността, на която учи, върши работа при всяко писане на реферат, доклад или проект.

Кое изречение би стояло добре в енциклопедия и кое – в писмо до приятел? Тестът тръгва от този тип избор и в двадесет задачи изгражда ясен критерий за разпознаване на научния стил. Всяка задача поставя няколко изречения едно до друго – от учебник, от разговор, от реклама, от художествено описание – и изисква да се посочи кое от тях отговаря на зададения признак. Така стилът се разпознава чрез съпоставка, а не чрез запомнена дефиниция – подход, който върши работа и при всеки нов, непознат текст. Първите задачи проверяват основното: кой текст е научен, къде личи предварително обмислен подбор на думите и кой израз е терминологично словосъчетание. Оттам вниманието се насочва към терминологията – произхода на конкретни термини, значението на един от тях в превод, разликата между употреба на дума като термин и просто споменаване на думата, както и това какво всъщност отличава термините в научния текст. Граматичните белези са разгледани чрез сегашното време за общовалидни истини, чрез разграничаването на деятелен от страдателен залог, чрез обобщената употреба на единствено число и чрез вида на изреченията. Отделна задача изисква да се посочи краткото просто изречение като нетипично за стила – обърнат подход, който проверява разбиране, а не разпознаване по шаблон. Няколко задачи работят със съдържателната страна: как изглежда причинно-следствената връзка в научно изложение, къде се е промъкнала оценъчна дума и кой израз е еднозначен и точен. Друга линия съпоставя научния стил с художествения и с официално-деловия – по какво се различава и по какво им е близък. Отделна задача е посветена на цитирането и на смисъла от посочването на източници – практически въпрос, който излиза извън граматиката и стига до самата природа на научната работа и на честното боравене с чужди идеи. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите в края са с кратки обяснения, които назовават маркера и посочват защо останалите примери не подхождат. За учителя това е готова проверка след темата или обобщение преди преминаване към нов стил. Не изисква подготовка, обхваща лексика, граматика и съдържание и позволява да се работи цял или на части. Примерите вършат работа и като материал за упражнения на дъската. За ученика е практичен материал. Учи разпознаване чрез сравнение – най-надеждният начин да се различат стиловете – и подготвя за работата с научен текст, която предстои във всеки следващ учебен предмет. Обясненията позволяват самопроверка без чужда помощ.

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.

Научнопопулярният стил стои между две крайности – строгата терминология и всекидневния разговор – и точно затова се определя трудно. Тестът поставя ученика пред конкретен текст и изисква да разпознае по какви признаци той принадлежи именно на този стил, а не на съседните му. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък научнопопулярен откъс за природно явление, следван от 5 въпроса. Проверява се предметът на текста, степента на терминологична наситеност, видовете изречения, глаголните времена и елементът, който носи умерената експресивност. Работата е върху реален текст, а не върху описание на стила – ученикът трябва сам да открие признаците в него. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила. Обхванати са разликата спрямо чисто научния текст, комуникативната цел, отношението между автор и читател, структурната свобода, допустимите глаголни времена и видове изречения, границите на експресивната и оценъчната лексика, употребата на тропи и фигури, термините, възникнали чрез метафоричен пренос, мястото на стила сред останалите и характерът на аудиторията. Последната задача изисква да се посочи изречението, което запазва подходящия тон – практическа проверка вместо теоретична. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква преобразуване на изходния откъс в научен стил – с повече термини и без експресивните елементи. Втората – три собствени примера за образни средства, подпомагащи разбирането, с обосновка за всеки. Третата е най-обемна: съставяне на кратък собствен текст по зададени условия и посочване на приложените жанрови маркери. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при свободните, включително готов образец на научнопопулярен абзац. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди самостоятелно писане и за подготовка за изпитване. Листът е готов за разпечатване, с оставено място за писане под свободните задачи, а решаването се вмества в един учебен час. Последната задача превръща теста в нещо повече от проверка. Ученикът не само разпознава стила, но и го използва – пише собствен текст по зададени изисквания и после сам посочва кои белези е приложил. Това е и най-сигурният начин да се провери дали темата е разбрана, защото при писане липсата на усет личи веднага. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час, а примерният научнопопулярен абзац в края може да послужи като образец при обсъждане на ученическите текстове.

Този вариант е насочен към теоретичната страна на темата. Проверява се мястото на стила сред останалите, съседните му подстилове и характерните двойки признаци, които той съчетава в себе си. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група определя мястото на стила: на кой стил е подстил, кои са другите разновидности в същата група и защо той заема особено положение сред функционалните стилове. Тук попада и въпросът за жанровете, в които се среща. Втората група е върху основните му параметри – цел на автора, аудитория, характер на общуването и вид на предаваната информация. Третата и най-характерна за този вариант група е посветена на съчетаването на противоположни признаци. Разгледани са три двойки: логичност и емоционалност, обективност и субективност, абстрактност и конкретност. Всяка от тях е обяснена чрез конкретна ситуация, а не чрез определение. Тук е и въпросът за приликата с художествения стил. Четвъртата група обхваща езиковите средства: степента на терминологичност, структурата на изложението, видовете изречения, съотношението между имена и глаголи и употребяваните глаголни времена. Отделно място заемат три задачи за многозначните термини. Всяка от тях дава по една дума, употребявана в две различни науки, и изисква да се посочи вярната двойка значения – упражнение, което показва нагледно как една дума получава специално значение във всяка област. Последната задача изисква да се определи признакът, който не е присъщ на стила. Отговорите са изведени накрая, с ясно обяснение при всеки верен избор. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час. Преимуществото му е системността на понятията. Трите двойки противоположни признаци обикновено се изброяват в учебника като готова формула, а тук всяка от тях се проверява отделно и чрез пример – така формулата се напълва със съдържание. Особено полезни са трите задачи за многозначните термини. Те се появяват в различни части на теста и с различни думи, което затвърждава разбирането, че терминологичното значение зависи от науката, в която думата се употребява. Ценен е и въпросът за съседните подстилове. Той поставя научнопопулярния стил в система и помага той да се запомни не изолирано, а като част от по-голяма класификация – което е и очакването при изпитване. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова формулировка за всеки признак. За ученика при самостоятелна работа разделът с отговори върши работа като кратък обобщителен урок.

Този тест не пита за определения, а поставя ученика пред конкретни изречения — реплика на дете, изказване на лекар, ред от документ — и изисква да прецени към коя сфера принадлежат и защо. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи, всички от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с изравнена дължина, което не позволява отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка в час. Почти всяка задача тръгва от ситуация или от готово изречение. Ученикът трябва да разпознае битовото обръщение към близък човек, научното изказване с термини, официалната формулировка от документ, медийното съобщение за публично събитие или художествения израз с олицетворение. Този подход развива умение, което пряко се проверява на изпитване: определяне на стила по непознат текст. Отделна група задачи разглежда причините за стиловите различия — защо два текста на една и съща тема изглеждат различно, защо стилът е свързан с човешкия избор и какво показва наличието на система от стилове в един развит език. Включен е и въпрос, който изисква да се посочи коя сфера не се отнася към функционалните стилове. Трета група се отнася до понятийния апарат: произходът на думата и връзката ѝ със съвременно устройство, многозначността ѝ, разграничаването на индивидуалния от колективния стил и приносът на две антични науки за появата на стилистиката. Четвърта група е посветена на езиковите равнища — какво обхваща фонетичното и по какво лексикалното се различава от граматичното. Тези въпроси са сред най-точните в теста и изискват прецизно разграничаване. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което посочва конкретните стилови маркери в примера и формулира правилото — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готово упражнение или контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика е практическа подготовка за задачи, при които трябва да определи стила на текст и да обоснове избора си.