Езиковото общуване: елементи, функции на езика и практики. Урок

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.

Общуването започва да се разбира едва когато изречението спре да бъде последната мярка, и точно оттам тръгва този урок. В началото е въведено понятието изказване, или дискурс, заедно с обстоятелствата, които го определят: участници, време и място, цел, предмет и тема, ответна реакция. Обяснени са комуникативната ситуация и контекстът, както и защо изваждането на думи от контекста се приема за дезинформация. Следва описание на първичната форма на общуването лице в лице с всички нейни елементи: отправител и възприемател, съобщение, код, канал, референт, сфера на общуване и функционален стил. Върху тази основа е изградена частта за функциите на езика, в която всяка функция е свързана с елемента от комуникацията, който доминира в конкретното изказване. Отделен раздел съпоставя устното и писменото общуване: кои са слабостите на устното изказване, каква е ролята на писмеността и защо писменият текст не е просто запис на казаното, а форма със свои правила. Същинската част е посветена на текста. Дадено е определението заедно с произхода на самата дума, изведени са изискванията, на които една група от думи трябва да отговаря, за да бъде наречена текст, както и границите и смисловите части на по-дългите текстове. Разгледана е езиковата свързаност на три равнища, а също номинативната верига и перифразата, с обяснение защо един и същ обект се назовава по различен начин. Финалните раздели подреждат функционалните стилове и основните речеви действия с техните разновидности, така че всяко понятие да остане с ясно определение и с мястото си в общата схема. Урокът е подходящ за преговор преди класна работа, за подготовка по темата за текста и общуването и за бърза справка, когато трябва да се назове точното понятие.

Учебен материал, който доказва тезата си с едно-единствено изречение. Една и съща реплика е показана в четири различни положения – и всеки път изпълнява друга задача. Именно този похват прави темата разбираема. Вместо да се заучават шест определения, се вижда как един и същи израз сменя предназначението си според това кой го казва и защо. Разработката обхваща функциите на езика и е устроена в осем номерирани части. Началото дава определение и веднага го проверява. Приведено е кратко изречение за времето и са показани три негови прочита – като съобщение, като намек и като оплакване. Втората част свързва темата с обстановката на общуването. Изброени са шестте участващи елемента, а после е обяснено, че всяка функция извежда на преден план различен от тях. Средището е третата част, в която шестте функции са разгледани поотделно. Всяка е представена по един и същи ред: какво представлява, как се разпознава, примери и накрая какви езикови средства се подбират при нея. Тази еднаква схема улеснява запомнянето и позволява сравнение. Особено ценна е първата от шестте. Обяснено е защо тя присъства почти винаги и защо служи по-скоро като общо покривало, отколкото като отделен случай. Четвъртата част е практическата и е онова, което издига материала. При всяка функция е посочено с каква цел се използва, какви средства ѝ подхождат и – най-важното – каква е опасността при нея. Тези предупреждения са конкретни: заповеден тон към неподходящ човек, прекалена образност в обяснение, задържане в любезности, без да се стигне до същината. Именно тази част превръща теорията в умение. Петата част е с изречението, което сменя четири функции, а шестата събира пет кратки правила за всекидневна употреба – включително защо в писмено съобщение трябва да се уточнява повече, отколкото на живо. Седмата част са три упражнения. Първото изисква разпознаване на функцията в пет изречения, второто – преработване на едно и също съобщение за двама различни събеседници, третото – едно съобщение по два различни канала. Обобщението накрая събира целия урок в три изречения. Преподавателят получава готов урок за няколко часа с вградени упражнения и с готови примери за всяка функция. Ученикът разполага с материал, в който всяка функция е обяснена по еднаква схема, а трите упражнения му позволяват да провери сам разбрал ли е.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Защо хората спират да се разбират и защо един разговор с приятел звучи различно от доклад пред класа? Урокът отговаря, като проследява езика от най-простото му определение до всекидневната речева практика. Началото изяснява какво представлява езикът и защо без него обществото не би могло да съществува, а библейската легенда за строителите на кулата обяснява произхода на един познат израз. Следващата част е посветена на писмеността и подрежда етапите в нейното развитие, от рисунките и клинописа до азбучното писмо и делото на Кирил и Методий. По-нататък урокът разглежда строежа на езика: звукова система, речник и граматика, видовете езици, включително изкуствените и програмните, и нивата, през които звуковете стигат до текста. Върху кратък пример е показано как се броят изреченията, думите и звуковете в изречение. Същинската част въвежда речевата ситуация с четирите въпроса, на които тя отговаря, и я илюстрира с два текста на една и съща тема, произнесени пред различна аудитория. Финалните раздели разграничават официалното от неофициалното и традиционното от електронното общуване. Урокът е подходящ за въвеждане в темата, за домашна работа и за преговор преди изпитване по български език.

Ясен и събран на едно място учебен материал по български език, който подрежда трите основни понятия от началото на курса: езика, текста и общуването. В началото е обяснено защо езикът се определя като универсално средство за общуване и какво назовават думите в него, с прости примери от ежедневието. Следва частта за езика като система: кои са неговите единици и защо те действат като едно цяло, подчинено на правила. Оттам изложението минава към самото общуване като процес на създаване, предаване и възприемане на информация, както и към понятието речева ситуация, от която зависи как участниците подреждат комуникативните си действия. Отделно са изброени характеристиките, по които един свързан текст се разпознава като текст. Същинската част представя трите основни дейности, които езикът прави възможни, и различните видове общуване, сред които емоционалното, официалното, битовото и професионалното, с конкретни примери за всяко. Финалната част обяснява каква е ролята на езика за съхраняването и предаването на познание и култура и завършва с кратко обобщение, удобно за преговор. Материалът върши работа при подготовка за класна работа, за входно ниво и за отговор на въпрос в час.