Условия за постигане на успех при речевото общуване

          Думата „комуникация“ произхожда от латинското communis, съставено от cum = „заедно с“ и munus = „задача, постижение“. С други думи, communis означава „нещо, извършено заедно“, „нещо, постигнато заедно“. На практика това означава, че комуникацията е дейност, създаваща общност. Но общност не се изгражда само от един човек. Всички трябва да споделят нейните правила и ценности. Така самата природа на комуникацията определя нейния основен принцип. И това е принципът на сътрудничеството.

          1. СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В РЕЧЕВОТО ОБЩУВАНЕ

          В обичайната практика говорим за сътрудничество, когато хората извършват някаква съвместна работа, трудят се заедно (съ-труд). В езиковото общуване този съвместен труд неизбежно има езикова природа и определя задълженията, които всеки участник в комуникацията трябва да изпълнява, независимо от ролята си. А тъй като комуникативните роли по принцип са две – отправител и адресат – то принципът на сътрудничеството определя задълженията на изпълняващите ги. Но тъй като устното и писменото общуване се различават значително, добре е тези задължения да се определят съгласно нормите на двете комуникативни системи. В единия случай ще имаме сътрудничество между говорещ и слушащ, а в другия – между пишещ и четящ. 

          А) Сътрудничество при устното общуване

          Б) Сътрудничество при писменото общуване

          2. ЕЗИКОВИ И НЕЕЗИКОВИ СРЕДСТВА ЗА ВЕЖЛИВО РЕЧЕВО ПОВЕДЕНИЕ

          Обикновено се смята, че вежливото речево поведение се изразява чрез използване на формите за учтивост – Вие, Вашето и т.н. Означава ли това, че с хората, на които е неуместно да говорим на Вие, не бива да бъдем вежливи? Това обикновено са най-близките – семейството, приятелите, съучениците, участниците в различни клубове и групи, в които членуваме. Когато говорим или си пишем с тях, също трябва да се стремим да бъдем вежливи, защото това е важно условие за успешното протичане не само на езиковото, но и на човешкото общуване. За постигане на вежливо речево поведение са на разположение както езикови, така и неезикови средства.

          А) Езикови средства за вежливо речево поведение

          ► Когато говорим с непознати, с по-възрастни, с висшестоящи или с уважавани хора, трябва да използваме формите за изразяване на учтивост. Напоследък е разпространена модата младите сервитьори в заведенията да говорят на посетителите на ти, уж за да постигнат по-голяма близост. Такова поведение в повечето случаи е неуместно.
          ► Във всички случаи и във всички ситуации трябва да се спазва речевият етикет в подходящия за конкретната ситуация стилов регистър – официален, неутрален или разговорен.
          ► Обръщението е важен елемент от езиковото общуване. То е знак за внимание към събеседника и изразява положителната ни нагласа при общуването с него. Помни, че в някои случаи обръщението само по име или фамилия може да изразява неуважение, подчертаване на превъзходство, дистанцираност. Проява на невежливост е и употребата на частици като „бе“, „ма“, „мари“ и др. под.
          ► Добре е да се избягва категоричността на изказа. Вместо да кажем „искам“, по-добре е да използваме условно наклонение – „бих искал“.
          ► Добре е от време на време да се вметват изрази, поддържащи контакта между събеседниците, от рода на: ясно ли се изразявам, какво мислиш по въпроса и др. 
          ► Внимателно да подбираме думите, които употребяваме, защото в различните ситуации и при общуването с различни хора, някоя дума може да прозвучи обидно. Днес това явление е известно под името „политическа коректност“, която препоръчва да не се казва „негър“, а „афроамериканец“, да не се казва „сляп“, а „незрящ“ и т.н. Все пак и с политическата коректност трябва да се внимава особено когато се правят предложения за промяна в класически литературни текстове.
          ► Да се избягват грубите, вулгарните и ругателните думи.
          ► Своеобразна форма на вежливост е правилната постройка на речта, избягването на груби граматични, правоговорни и правописни грешки, които, освен че излагат нас самите, поставят и събеседника в неудобно положение, изправяйки го пред избора дали да ни направи забележка, или не.

          Б) Неезикови средства за вежливо речево поведение

          ► Никога не прекъсвай събеседника!
          ► Не поставяй събеседниците си в ситуация, която не им позволява да вземат думата, защото на теб никой не може да ти затвори устата!
          ► Не сменяй темата, за да насочиш разговора в удобна за теб посока!
          ► Разговорът се води, за да се обменят мнения и по възможност да се постигне съгласие по дискутирания въпрос, а не за да победи твоето мнение, което ти възприемаш като единствено правилното.
          ► Помни какво си говорил със същия човек в миналото, за да не го караш да слуша по десет пъти за едно и също нещо.
          ► Ако си в ролята на получателя, слушай внимателно, поставяй въпроси, искай уточнения, изразявай мнение, с което да покажеш, че участваш активно в разговора.
          ► Ако си в ролята на отправителя, не възприемай стратегията „Когато говориш с мен, ще мълчиш“.
          ► Ако си в ролята на пишещия, пиши ясно, четливо и по възможност красиво. Така ще улесниш читателя и ще му доставиш удоволствие от общуването с твоя текст.
          ► Докато говориш или слушаш, гледай събеседника си в очите.
          ► Докато говориш или слушаш, използвай всяка възможност да изразиш положително отношение към своя събеседник – прави му комплименти, изразявай одобрение, подчертавай значимостта и приложимостта на това, което той е казал.
          ► Докато говориш или слушаш, не яж, не люпи семки, не се разсейвай, не си дръж ръцете в джобовете, не рови в бездънната си чанта и въобще – дръж се прилично.