Епосът като преход от фолклор към литература

          Една от най-важните особености на древногръцката митология е ориентирането на нейния свят около битката и състезанието (агон). Така например Зевс създава Олимп в битка с титаните, човешкият род е зависим от състезанието по надхитряне между Зевс и Прометей и т.н. Този състезателен характер добива по-ясни очертания през героичната епоха, когато се проявява в образите на велики воини. Това е лесно обяснимо, защото една общност се утвърждава сред другите, а и в собствените си очи, като покаже, че може да победи своите врагове в битката за оцеляване. Затова най-важното качество на един човек е било неговата способност да побеждава в битки. Така възниква култът към героите.
          Воинските добродетели е трябвало да бъдат доказвани непрекъснато и да получават одобрението на околните. Затова героите се стремят да покажат своето съвършенство - чрез физическа сила, чрез храброст и воля, чрез ум и изобретателност. Именно това героично съвършенство е онзи пример, на който всички членове на общността трябва да се възхищават и да подражават. Но за да бъде този пример винаги налице, той трябва да се съхрани в колективната памет. Задачата за това е била поверена на певците. Най-важната задача на певеца е била да съхранява паметта и да твори славата на героите. Така възниква епосът като най-ранната проява на словесното изкуство.
          Епическите разкази са се разпространявали устно по време на големите празници, за да може цялата общност едновременно да се вживее в своето велико минало и да се почувства силна и непобедима като своите герои. Носители на тези разкази са певци, наречени аеди, а по късно и рапсоди. С течение на времето отделните разкази за героични битки се обединяват и така възникват т.нар. епопеи - дълги стихотворни поеми, в които се разказва за някакво голямо изпитание пред общността и за героичните подвизи, чрез които тя излиза от тях. Тези епопеи са предавали целия опит на общността от поколение на поколение и затова са били извънредно важни за укрепване на колективното съзнание. Ето защо първите произведения на словесното изкуство, които са записани след изнамирането на писмеността, са именно епопеите. По този начин те се съхраняват за поколенията и се превръщат в един от най-важните инструменти за тяхното образование и възпитание. Така класическите епопеи „Илиада“ и „Одисея“, чието авторство се приписва на Омир, се превръщат в първите прояви на литературата.