Есе на тема: „На това какво да кажем или що да речем на такива безумци“ - Глас в защита на родния език и българската духовна принадлежност (по „За буквите“ от Черноризец Храбър)

Есето започва с цитат от старобългарско съчинение и оттам изгражда цялата си теза. Първата част заявява, че писмеността е нещо повече от азбука: тя е щит, който в продължение на векове е пазил народа. Втората отговаря на въпроса защо е щит на вярата и показва какво дава на хората възможността да четат на своя език. Третата описва промяната, настъпила след създаването на азбуката, и стига до човека от селото и от града, който изведнъж получава достъп до словото. Четвъртата разглежда писмеността като щит на народността и обяснява от какво тя е предпазила българите в най-тежките векове. Последната част се спира на Възраждането и на ролята на книжнината в търсенето на свободата. Историческият материал е подчинен на мисълта, а не изброен. Разработката е подходяща като образец при есе по морален проблем, при подготовка за 24 май и при упражнение върху работата с цитат. Цитатът в началото не е украса, а изходна точка на цялото разсъждение, към която текстът се връща и накрая. Именно това придава на есето завършеност. Обемът и структурата отговарят на изискванията за писмена работа в час. Заключението обобщава, без да въвежда нови твърдения, и оставя ясно формулиран извод.

Есето стъпва върху проста, но обхватна мисъл: всеки народ съществува дотогава, докато съществува неговият език. Оттам разсъждението тръгва през българската история като доказателство за нея. Първата опора е делото на Кирил и Методий, втората е защитата на това дело от Черноризец Храбър, третата е Възраждането и написаното от Паисий Хилендарски, а четвъртата е Вазовата ода за българския език. Всяка опора е свързана с тезата, а не просто изброена. Последната част задава най-важния въпрос: защо родният език и родната писменост са толкова важни за бъдещето, а не само за миналото, и отговаря на него със собствени доводи. Историческият материал е използван като аргумент, а не като преразказ, и остава подчинен на мисълта. Разработката е удобна като образец при писане на есе по морален проблем, при подготовка за 24 май и при упражнение върху свързването на няколко литературни примера в един текст. Преходите между примерите са направени с мисъл, а не с изброяване, така че вековете се свързват в една линия. Заключението се връща към началната мисъл и я потвърждава с довод, а не с повторение. Обемът съответства на изискванията за класна работа.

Есето поставя въпроса дали съвременният човек осъзнава истинската стойност на българската писменост. Чрез „За буквите“ от Черноризец Храбър се разкрива историческата и духовната значимост на славянската азбука като средство за знание, култура и национална идентичност. Съпоставяйки средновековната борба за правото на собствено писмо със съвременното отношение към кирилицата, текстът утвърждава отговорността ни да пазим и предаваме това наследство.

Прочитът е стегнат и подреден в няколко ясни части. Началото представя Черноризец Храбър като един от най-видните представители на Преславската книжовна школа от края на IX и началото на X век и самото съчинение. Разделът „Ново знание“ въвежда понятията, необходими за разбирането на текста: полемично слово и апология. Следват композицията и стилът на творбата, а после и съдържанието ѝ. Отделен въпрос се спира на старобългарското заглавие на оригинала и на двата възможни начина то да бъде преведено на новобългарски, което само по себе си насочва към спора вътре в текста. Заключението обобщава значението на съчинението за българската духовна култура. Пет въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи придружават анализа. Умереният обем прави разработката удобна за подготовка за един учебен час и за преговор преди изпитване, когато не е нужен най-подробният възможен разбор. Обяснението на понятията апология и полемично слово е дадено преди анализа, така че отговорът на въпрос за жанра става възможен без допълнителна литература. Отговорите са кратки и подходящи за преразказване със свои думи.

Творбата е разгледана през обстановката, която я поражда, и през начина, по който е построена. Началото поставя съчинението сред най-забележителните произведения на средновековната българска литература в защита на славянската азбука. Следва обяснение какво трябва да си представим за времето, в което текстът се създава, и какви обвинения се отправят срещу славянската писменост. Оттам разборът показва как Черноризец Храбър се обявява срещу тези обвинения. Композицията е разделена на две части: историческа, в която се проследява появата на буквите, и полемична, в която обвиненията се опровергават една по една. Отделно е разгледан ораторският арсенал на автора: въпросите, които той задава, и начинът, по който отговаря на тях. Наблюденията са конкретни и се опират на текста. Разработката е подходяща за подготовка за час по старобългарска литература, за писмен отговор върху жанра и за преговор преди изпитване върху „За буквите“. Разделянето на историческа и полемична част е ключът към разбирането на творбата и дава готов отговор на въпрос за композицията, който при този текст се задава почти винаги.

Съчинението на Черноризец Храбър е представено като спор, който българската книжнина води за собственото си право да съществува. Началото се спира на загадъчната личност на автора, чието име остава мистерия за науката, и на самото произведение. Следват разделите за заглавието, за композицията, за проблемите и конфликтите, за героите и за ценностите, идеите и посланията. Отделна част поставя текста в контекста на неговото време. Въпросите и отговорите продължават в същата посока: кои особености на епохата предпоставят появата на съчинението, колко смислови части има композицията и с какво се характеризира всяка от тях, защо славянските думи не могат да се изпишат с гръцки букви, към кого е адресирано посланието и коя е основната теза на триезичниците. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Разработката е подходяща за подготовка за час по старобългарска литература, за писмен анализ и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо съчинението се определя като апология и с какво този жанр се различава от обикновената възхвала, а въпросът за триезичната догма е разгърнат с историческите ѝ корени.