Есе на тема: „Робство и свобода“ по творчеството на Христо Ботев

     Робство и свобода. Две думи, които понякога звучат като история от учебника, а понякога като личен избор в един обикновен ден. Когато мисля за тях през творчеството на Христо Ботев, усещам, че това не са само понятия, а живи сили: едната тежи и свива гърдите, другата отваря прозорец и вкарва въздух. Ботев не говори за свобода като за удобство, нито за робство като за далечна приказка. Той пише за болка, за боязън, за ниско наведени очи, но и за онзи момент, в който човекът казва „стига” и става прав.