Есе на тема: „Боря се, значи, съществувам“ по стихотворението „Борба“ на Христо Ботев

     „Боря се, значи, съществувам“ звучи като обратната страна на известната фраза „Мисля, следователно съществувам“. За Христо Ботев не е достатъчно човек само да мисли. В робски свят, където лъжата се представя за мъдрост, а страхът – за ред, мисълта без действие не стига. Борбата е дишането на свободния човек. Тя е знак, че съвестта му не спи и че животът му не е празен механичен ден. Когато чета „Борба“, разбирам точно това: борбата е доказателство, че съм жив не само биологично, а морално и духовно.