Есе на тема: „Самотата“ по стихотворението „Есенна песен“ на Пол Верлен
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Самотата има много лица. Понякога е тиха и лека като дъх на вятър, който едва разклаща листата по дърветата. Друг път е тежка като облак, който притъмнява целия ден. В „Есенна песен“ Пол Верлен я показва като мелодия – като звук от виола, който не можем да спрем да чуваме, дори когато стихотворението свърши. Тази мелодия не е за шум и празник, а за онова вътрешно трептене, което всеки от нас познава, когато се почувства сам в големия свят.