Есе по морален проблем: „Коя роля бихте си избрали в театрална постановка на трагедията „Хамлет“?“ - Хорацио като съвест, свидетел и пазител на истината („Хамлет“ от Уилям Шекспир)

Вариант за проверка върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир, съставен от двадесет затворени и три отворени задачи. Отличава се по това накъде е насочено вниманието: тук в средата на теста стоят второстепенните лица. Обикновено при тази пиеса проверката се върти около главния герой. В настоящия материал самостоятелни въпроси получават кралицата, двамата пратени съгледвачи, приятелят, придворният съветник, гробарите. Всеки от тях е разгледан не сам по себе си, а през онова, което присъствието му разкрива за света в творбата. Двамата съгледвачи например са предмет на два отделни въпроса – единият за поведението им, другият за начина, по който героят ги разобличава. Такова подробно проследяване на епизодични лица рядко се среща. Втора линия в теста разглежда напрежението между смешно и трагично. Отделни задачи се отнасят до сцената в гробището и до начина, по който шегата прави тежкото още по-тежко. Трета линия свързва личното с общественото: как душевното състояние на едно лице се съотнася с положението в цялата държава. Отделни въпроси засягат ролята на вярата, значението на случайността за развръзката и сблъсъка между старото и новото разбиране за възмездие. Формулировките на вариантите са дълги и обмислени. Неверните описват допустими на пръв поглед прочити – че едно от лицата е мъдро, че друго е напълно безразлично, – така че отхвърлянето им изисква разбиране, а не разпознаване. Отворената част се състои от три въпроса с посочен обем. Първият изисква да се обясни защо главното лице е едновременно голям и трагичен герой, при това с изрично условие да се назове поне една силна и една слаба страна. Второто изискване е ценно: то не позволява едностранчив отговор. Вторият въпрос е насочен към обстановката – какъв е дворът като нравствена среда, като отношения и като начин на общуване. Три страни на един въпрос, всяка от които изисква отделно наблюдение. Третият е най-необичайният в целия материал. Той предлага четири имена и иска ученикът да избере кой от тях би управлявал най-добре, като обоснове избора си. Отговорът не е един – примерното решение изрично посочва две възможни защити и добавя, че важното е доводите да стъпват на поведението на героя. Такава формулировка превръща литературната задача в упражнение по преценка. Примерните решения са кратки и съобразени с обема, всяко със заключително изречение. При задачите с избор пояснението е едно изречение и посочва основанието за верния отговор. Разпределението позволява оценяване по точки, като затворената част дава основата, а трите отворени задачи разграничават работите по качество на разсъждението. Материалът предполага прочит на цялата пиеса и разбор в час, тъй като въпросите за епизодичните лица изискват познаване на подробности. Обемът е съобразен с един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава проверка, която обхваща и периферията на пиесата, а не само главния герой. Ученикът – повод да види, че в тази трагедия няма излишни лица.

Анализ, в който върху един герой са наслоени пет различни тълкувания – и нито едно от тях не отменя останалите. Точно това превръща разработката от преразказ на трагедията в истински разбор, а ученика – в човек, който има какво да каже. Изложението е изградено на три равнища и всяко от тях води естествено към следващото. Първото е контекстът. Тръгва от идеала, донесен от Витенберг, и веднага го сблъсква със заварената действителност. Оттам следват характеристики на обкръжението – Клавдий, Полоний, двамата бивши приятели, Гертруда и Офелия, – като при всеки е обяснено какво точно нарушава той. Тази част не е изброяване на герои, а картина на един разпаднал се свят. Второто равнище е сърцевината на анализа: защо героят се колебае. Тук са петте гледни точки, всяка в свой абзац – психологическата, културно-историческата, интелектуалната, тази за меланхолията като ренесансов темперамент и накрая психоаналитичната. Последната е рядкост в ученическите разработки и веднага повишава равнището на един отговор, а е представена справедливо: като допълнение, не като окончателна истина. Третото равнище е темата за избора. Тя е проведена последователно през всички герои: какво избира всеки, каква е цената и как изборът предопределя съдбата му. Именно тази част дава на анализа обща ос и позволява героите да се съпоставят помежду си, вместо да бъдат описвани поотделно. Особено ценен е разборът на финала. Показано е, че колебанието е приключило още преди дуела и че смъртта не отменя моралната победа – наблюдение, което рядко се формулира толкова ясно. Отделно внимание е отделено на последните думи към Хорацио и на това какво означава молбата историята да бъде разказана. Предпоследната част свързва трагедията със съвременния читател, при това без насила – чрез простия въпрос дали да се приспособиш, или да отстояваш своето. Преход, който прави героя близък, вместо музеен. Езикът е достъпен, а термините са обяснени в самия текст. Изложението не изисква предварително познаване на епохата и се чете от един път. Преподавателят получава разбор, годен за няколко учебни часа. Петте тълкувания могат да се раздадат по групи и да се обсъждат едно срещу друго – готов повод за спор в час, при това без нужда от допълнителна подготовка. За ученика ползата е ясна. Творбата е обемна и лесно се преразказва, а тук е разчетена през понятия, които носят точки. Материалът върши работа за характеристика на образ, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Защо принцът, който вече знае името на убиеца, отлага отмъщението си пет действия? Анализът разглежда „Хамлет“ от Уилям Шекспир като трагедия, в която истината изглежда достъпна, но никога не става сигурна. Изложението започва с кратко представяне на творбата от 1601 г. и на нейната репутация на преднамерено непрозрачен текст. Следва подробно проследяване на сюжета от завръщането в Елсинор и появата на Призрака до дуела с Лаерт, така че ученикът да може да възстанови действието стъпка по стъпка. Отделен раздел изяснява жанра: какво променя Ренесансът в разбирането за трагедия, защо „Хамлет“ е първата трагедия от новия тип и какво представлява трагедията на отмъщението като популярна разновидност по времето на Шекспир. Съпоставката с „Ромео и Жулиета“ показва разликата между гибел по стечение на обстоятелствата и гибел, заложена в самия характер. Най-обширната част е посветена на героя. Разгледани са престорената лудост и колебанието, недовършеният монолог от Трето действие, теорията за меланхоличния темперамент и обективното обяснение на бавенето, както и отношенията на принца с Хорацио, Клавдий, Гертруда, Офелия, Розенкранц и Гилденстерн. Композиционният раздел следи зигзагообразното начало на действието, ролята на бавенето като основен двигател и подготовката на финалния дуел, а също и различните отговори, които критиката дава на въпроса защо Хамлет се бави, включително тълкуването на Гьоте. Темите са изведени в самостоятелна част: отношението между привидност и истина, животът като театър и лудостта като знак на епохата, с препратки към други творби на Шекспир, към „Дон Кихот“ и към скептицизма на Монтен. Финалната рубрика „Мозайка“ събира сценичната история на трагедията, прочутите изпълнители на ролята, включително актрисите, които са я играли, и неочакваното присъствие на сюжета в популярната култура. Материалът върши работа при подготовка за час и за класна работа, при писане на реферат върху Шекспир и при преговор на Ренесанса.

Двадесет и три задачи върху „Хамлет“ на Уилям Шекспир: двадесет с четири възможности за избор и три с писмен отговор. Съотношението между двете части е необичайно – затворената тук носи основната тежест. Отликата на този вариант личи още при прочитането на условията. Вариантите са необичайно дълги: всеки е завършено изречение, а често и цяло твърдение с обяснение вътре в себе си. Заради това нито един отговор не се разпознава по ключова дума – ученикът сравнява четири премислени тълкувания и избира най-точното. Неверните възможности също са съставени внимателно. Те не са очевидно погрешни, а описват прочити, които звучат допустимо: че героят действа от страх, че някой от придворните е честен, че всички в двора говорят открито. Отхвърлянето им изисква разбиране на пиесата, а не памет за сюжета. Съдържанието на затворената част се движи в три посоки. Първата обхваща героите поотделно – подбудите на главното лице, доверието му към единствения му приятел, начинът, по който се представя владетелят в първата си реч, раздвоението на едно от женските лица, ролята на един придворен. Втората посока е насочена към теми и понятия: привидност и истина, представата за човека от епохата, отликата на творбата от обикновената пиеса за мъст, белезите на жанра. Третата се отнася до отделни моменти – приведена реплика на страж, представлението пред двора, сцената на молитвата, дуелът и появата на чуждия владетел накрая. Отворената част е само три въпроса, но всеки от тях е формулиран с точни указания какво да съдържа отговорът. При първия се иска обяснение в три-четири изречения и се посочва какво трябва да бъде изведено; при втория се изискват два-три примера от различни моменти; при третия – позиция, подкрепена с най-малко два довода. Именно третият въпрос е най-стойственият в целия материал. Той не търси верен отговор, а защитена позиция, и примерното решение изрично посочва, че двете противоположни становища са еднакво допустими, стига да бъдат обосновани. Такава формулировка е рядка и превръща задачата в упражнение по мислене, а не по припомняне. Вторият отворен въпрос също е удачен: той изисква да се проследи промяна в хода на цялата пиеса, а не да се опише едно състояние. Примерното решение подрежда наблюденията по реда, в който се появяват в текста. При задачите с избор пояснението е кратко, но точно посочва основанието за избора. Разпределението на въпросите прави теста подходящ за оценяване по точки: двадесетте затворени задачи дават стабилна основа, а трите отворени добавят диференциация между по-добрите ученици. Материалът предполага, че пиесата е прочетена и обсъдена. Дългите варианти изискват и добро умение за четене с разбиране, така че тестът е подходящ за клас с по-висока подготовка. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето отива за внимателния прочит на затворената част. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава подробна проверка с готова основа за точкуване, а ученикът – упражнение в разграничаването на близки тълкувания и повод да защити собствено мнение.

Трагедията е разгледана изцяло, от епохата до превода. Началото представя Уилям Шекспир и времето, в което живее, а следващият раздел се спира на така наречения Шекспиров въпрос. После сюжетът е изложен действие по действие, от първо до пето, което дава ясна опора при преговор. Следват части за произведението, за Хамлет като ренесансов човек, за темите, мотивите и героите и за стила и художественото майсторство. Отделен раздел съпоставя двата български превода на прочутия монолог, което е рядкост в училищните разработки и показва как изборът на думи променя смисъла. Последната част описва театъра по времето на Шекспир и обяснява за каква сцена е писана пиесата. Двадесет и два въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Обемът и подредбата правят разработката удобна и за цялостна подготовка, и за работа върху отделно действие. Съпоставката между двата превода е особено ценна, защото показва, че една и съща реплика може да звучи различно на български, и учи да се чете внимателно. Отговорите се опират на конкретни сцени и обхващат всички действия на трагедията. Обемът е голям, а подредбата позволява бързо намиране на нужното.

Двадесет и три задачи върху трагедията на Уилям Шекспир „Хамлет“ – двадесет с избираем отговор и три, изискващи писмено разсъждение с посочен обем. Този вариант почти не пита за случки. Проверката е насочена към значението: каква е вътрешната борба на главното лице, какво разкрива една реплика, какво показва отношението между двама герои, какво заключение може да се направи от поведението на трети. Сюжетът се предполага за известен и служи само като основа. Формулировките на вариантите са дълги и премислени. Всеки от четирите отговора е завършено твърдение, което звучи допустимо, докато не бъде съпоставено с останалите. Заради това работата по всяка задача изисква време и внимателно четене. Съдържанието се разпределя в няколко посоки. Първата обхваща отделните лица – владетеля, придворния, двете женски лица, чуждия воин – като всеки получава самостоятелен въпрос за онова, което поведението му издава. Втората посока се отнася до приведени изрази от текста. Три задачи стъпват на кратки реплики, станали нарицателни, и изискват те да бъдат разчетени в контекста на цялата пиеса. Третата е насочена към епохата: как творбата отразява кризата на времето си, как в нея се проявяват представите за човека, какво е характерно за писането на автора. Четвъртата разглежда строежа – ролята на представлението пред двора, значението на сцената с гробарите и смисълът на развръзката. Отворената част съдържа три въпроса, всеки с указание за обем от три-четири изречения. Първият разглежда предполагаемото безумие на героя като средство за разкриване на истината. Вторият изисква да се посочат две противопоставени двойки лица и да се обясни какво разкрива всеки контраст. Третият поставя въпроса за избора между дълг, съвест и лично чувство и изисква пример от текста. Втората от тези задачи е най-удачно замислената. Тя не назовава двойките, а само дава пример каква може да бъде една от тях, оставяйки избора на ученика. Така се проверява дали той сам вижда системата от съответствия между героите – умение, което при обемна пиеса е от значение. Примерните решения са съобразени с указания обем. Те са стегнати, без разводняване, и всяко завършва с извод. Показват, че при ограничен обем се търси същината, а не изброяване. При задачите с избор пояснението е кратко и посочва основанието, а не преразказва случката. Съотношението между двете части позволява оценяване по точки, като затворената дава основната част от резултата, а трите отворени разграничават по-добрите работи. Материалът предполага, че пиесата е прочетена и обсъдена подробно. Дългите варианти изискват и добро умение за четене с разбиране. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето отива за внимателния прочит на условията. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните три въпроса. Учителят получава проверка, насочена към разбирането, а не към паметта. Ученикът – упражнение в разграничаването на близки тълкувания и опорни точки за съчинение върху творбата.