Есе: „Разказ и идентичност в романа „Железният светилник“ от Димитър Талев

     Когато отворя „Железният светилник“, не влизам в учебник по история, а в дом – в къщата на Глаушеви. Там мирише на желязо и на пресен хляб, там огнището свети, а над него виси една проста, но упорита лампа. Тя е изкована от ръцете на Стоян и стои като обещание, че този дом няма да угасне. За мен оттук започва разговорът за разказ и идентичност. Талев не учи с лекции, а с истории. Той разказва така, че от отделни съдби израства лице – личното лице на героите и общото лице на града, а през тях и на народа.