Животът на Бокачо между истината и мълвата
Зареждане на оценките…
Джовани Бокачо е най-ярката фигура на Италианския ренесанс. От гравюрите и портретите, които можем да разгледаме, откриваме едно жизнерадостно лице, което познава сладостите, но и горчивото смирение в живота.
Роден е в Черталдо, недалеч от Флоренция, като незаконен син на търговец. Легендите за произхода му имат широк диапазон: майка му е икономката на баща му, френска благородничка, която гледа сина си тайно в Париж, но бащата не налага опекунството си, докато е жив. Мълвата разказва за ранна майчина смърт, която причинява на Бокачо непрестанни тревоги и комплекси заради неясната фигура на майката в живота му. Будното момче не одобрява суровото и селяшко поведение на баща си, непрестанните му укори, че не заляга над образованието и кариерата си на човек, който трябва да има солидни доходи.
Бокачо завършва правни науки, които прилага твърде успешно в Неапол.
Животът далеч от бащиния контрол се „усмихва“ щедро на младежа. Той се движи край артистичната свита на поети, художници, учени и творци, покровителствани от крал Робер д’Анжу, меценат и бохем. Бокачо се влюбва в една впечатляваща придворна дама – Мария д’Акуино, незаконнородена дъщеря на краля. Чувствата към забележителната аристократка могат да се открият в страстната любов на множество персонажи от „Декамерон“. Музата му присъства под псевдонима Фиамета (в превод Пламена, Огняна). Моделът на любовта у Бокачо се различава от този на Данте към Беатриче или на ренесансовия лирик, автор на сонети, Петрарка към Лаура. По-скоро напомня на куртоазната любов, която включва земни страсти – закачлива, дръзка.
По време на чумната епидемия през 1348 г. (основен хронотоп в сборника „Декамерон“), жертви на която стават баща му и много негови приятели, Бокачо се завръща във Флоренция. Някои биографи сочат, че Бокачо с мъка се изтръгва от бохемския и творчески кръг на крал Робер, но се подчинява, защото баща му го заплашва, че ще го обезнаследи.
Бокачо е първият биограф на Данте („Животът на Данте“), чете лекции върху Дантевата „Комедия“ и точно тогава я назовава „Божествена“. Първоначалното понятие „Комедия“ се съотнася към жанра на трагическите драматични произведения.
През последните си години Бокачо изоставя стремежа си да пише само на латински, продължавайки новаторските си намерения да си служи с разговорен, народен език. Сериозни са опитите му да твори във всички жанрове на своето време: любовна лирика, героическа поема, приключенски романи, разкази, идилии, сатира, митология и трактати (на латински език, като възобновява античния жанр).
Присъствието му в световната литература се дължи най-вече на „Декамерон“ – основополагащ образец на европейската проза.