Атанас Далчев
    Задните дворове


    На Борис Аврамов


    Строгите фасади не обичам:
    те са лицемерни и сурови,
    но затуй как силно ме привлича
    чудото на задните дворове!

    Тук едни над други до стрехите
    се редят балкони от желязо,
    с клетки, накачени по стените,
    и сами подобни на кафези.

    От зори, та чак до вечер късна
    всеки ден от тях се носи викот,
    песни, смях и говор непрекъснат:
    птици и дечица чуруликат.

    Всеки ден, докато падне мракът,
    шетат тук жени червенобузи
    със ръце, заголени до лакът,
    и разкрити на гърдите блузи:

    ту изстискат с две ръце прането,
    свели кръст, насмалко да го счупят,
    и на двора, сякаш от небето,
    тежки буреносни капки тупат:

    ту прострат бельото си пред взора
    на съседа, без да се срамуват,
    и с това бельо подобно кораб
    готви се балконът да отплува.

    Има празник в тези грижи малки
    и понякога салюти има
    в удара на гръмките тупалки,
    в изстрелите прашни на килима.

    Може би, защото е на скрито,
    тук животът пълно се разкрива
    с постоянството си упорито
    в своята безсмисленост щастлива.

    1965 г.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com