Звукови промени в думата
Зареждане на оценките…
Да си припомним:
Звуковата страна на думата се представя от:
– звукове – те се произнасят; биват гласни и съгласни звукове;
– букви – графични знаци, с които звуковете се записват.
Когато изясняваме звуковата страна на думата, правим фонетичен анализ.
При фонетичен анализ определяме:
– от кои звукове се състои думата; какви са те по вид (гласни или съгласни, звучни или беззвучни съгласни, твърди или меки съгласни);
– с кои букви е записана думата; има ли съответствие, или несъответствие между изговор и записване.
Използваме средни скоби [ ], за да означим произнасянето на дадена дума/израз. Поставяме ударението [в градъ́ ], [пе́йъ], [гра́тски], [годи́на], [ма́ма], [мла́ди].
Фонетиката е наука, която изучава звуковете и промените, които настъпват с тях при определени условия.
| ВИДОВЕ ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ | ПРАВОПИС | ИЗГОВОР |
| Озвучаване на беззвучни съгласни, които са пред звучни съгласни |
сбор |
[збор] [зграда] [одзвук] [одбор] |
| Обеззвучаване на звучни съгласни, които са пред беззвучни съгласни | разказ изход градски |
[раскас] [исхот] [гратски] |
| Обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата | глад род зъб |
[глат] [рот] [зъп] |
| Промяна на я в е (променливо Я) | голям, но големи | [гольам], но [големи] |
| Промяна на мястото на ъ спрямо р или л (подвижно Ъ) | глътна, но гълтам | [глътна], но [гълтам] |
| „Стесняване“ на неударени широки гласни - чуват се като тесни гласни (редукция) | градина зелен балет домат |
[гръдина] [зилен] [бълет] [думат] |
| Изпадане на звук от група съгласни - стн, здн | радостна бездна |
[радосна] [безна] |
| Наличие/липса на ъ в определени думи и форми (непостоянно Ъ) | рекъл, но рекли | [рекал], но [рекли] |
ВАЖНО!
При колебания дали да пишем ъ, или а, можем да направим проверка с образуването на формата за мн.ч., например кротък – кротки. Щом звукът, за който се колебаем, изпада, пишем ъ в ед.ч. за разлика от погледнал – погледнали, където и в двете форми се пише а.
При съществителни имена от чужд произход, завършващи на -ър, -ъл, също се среща непостоянно Ъ, например компютър – компютри, ансамбъл – ансамбли.
При правописа на чуждите думи в българския език има някои особености:
• В края на думи от чужд произход се пишат съчетанията -ея и -ия, например идея, материя и др.
• В средисловието на думите от чужд произход се пишат буквосъчетанията -еа-, -иа-: идеал – идеален; гений – гениален; материя – материален (изключения: плеяда, християнски). Сравни с домашните думи деяние, приятел, влияние, в които обичайно се пишат буквосъчетанията -ея и -ия.
• Съществителни имена, които завършват на -ий, -ия в ед.ч., в мн.ч. завършват на -ии, например сценарий – сценарии; серия – серии.
• При образуване на прилагателни имена от имената на месеците, завършващи на -ври, в средата на думата се пише съчетание -ий-, например ноември – ноемврийски; декември – декемврийски и др.