Творческа история на разказа „Една българка“
          Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян. Там хората му разказват каквото знаят за страховитите случки от май 1876 г. След гибелта на Ботев четата се разпада. Една част от нея, предвождана от подвойводата Петър Симеонов, известен като Перо Херцеговенеца, се натъква на засада в местността Кривольо над с. Челопек. Там черкезите обграждат въстаниците и убиват водача им. Подобна е съдбата и на друга група бунтовници, укривали се в овчарска кошара. Иван Вазов научава и историята за една жена, която е риск за живота си укрива в дома си Ботев четник. Името й е Пена Цветковска от село Челопек, родена около 1820 г. и наричана според тогавашния обичай Илийца по името на мъжа си Илия. Нея писателят използва като прототип (първообраз) на своята героиня.
          Разказът е написан в края на лятото на 1899 г. най-вероятно в Черепишкия манастир. Публикуван е през есента на същата година в списание „Българска сбирка“ със заглавие „Челопсшката гора“.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com