Иван Вазов – „Една българка“ (Анализ 2)

11.12.2018, 13:11 ч.

Иван Вазов – „Една българка“ (Анализ 2)

Творческа история на разказа „Една българка“
Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян. Там хората му разказват каквото знаят за страховитите случки от май 1876 г. След гибелта на Ботев четата се разпада. Една част от нея, предвождана от подвойводата Петър Симеонов, известен като Перо Херцеговенеца, се натъква на засада в местността Кривольо над с. Челопек. Там черкезите обграждат въстаниците и убиват водача им. Подобна е съдбата и на друга група бунтовници, укривали се в овчарска кошара. Иван Вазов научава и историята за една жена, която е риск за живота си укрива в дома си Ботев четник. Името й е Пена Цветковска от село Челопек, родена около 1820 г. и наричана според тогавашния обичай Илийца по името на мъжа си Илия. Нея писателят използва като прототип (първообраз) на своята героиня.
Разказът е написан в края на лятото на 1899 г. най-вероятно в Черепишкия манастир. Публикуван е през есента на същата година в списание „Българска сбирка“ със заглавие „Челопсшката гора“. Творбата получава днешното си заглавие „Една българка“ три години по-късно, при публикуването й в сборника „Пъстър свят“ (1902).

Сюжет и композиция на разказа „Една българка“. Преживяванията на героинята
Историята, разказана последователно, изглежда накратко така:
Баба Илийца тръгва в ранния следобед на 20 май 1876 г. от своето село към Черепишкия манастир „Пресвета Богородица“, за да се прочете молитва на болното й внуче (I фрагмент). В церовата гора среща бунтовник, изпаднал в беда, разговаря с него и решава да му помогне (II фрагмент). След това достига брода на Искър, където успява да убеди две заптиета да я пуснат да се качи в ладията, за да премине отвъд (I фрагмент). В светата обител попада на страхлив калугер, който мисли само за себе си (III фрагмент). Ненамерила очакваната подкрепа, старицата пак тръгва в злокобната нощ, преодолява редица препятствия, но успява да премине сама реката (IV фрагмент) и да намери отново момъка, на когото е обещала подслон в дома си. Настъпването на утрото пречи на жената да осъществи намеренията си да приюти клетника, и той остава в гората през деня (V фрагмент). Четникът се крие в една кошара, откъдето вижда турската потеря. Прострелва предводителя им, а след това и себе си, за да не попадне в ръцете на врага (VI фрагмент).
Акцент: Композицията на разказа „Една българка“ не следва пряко хода на събитията, вторият епизод е ретроспективен. Творбата има два кулминационни момента.

Заглавието, началото и краят
Заглавието на Вазовия разказ „Една българка“ е променено, за да се съсредоточи вниманието не върху мястото на събитията, а върху героинята. То може да се разбере по два начина:
• Възрастната жена проявява изключителни качества и с това изпъква на фона на другите българки. „Една“ при такова тълкуване означава „единствена“.
• Челопеченката е обикновена селянка, която е в центъра на авторовото внимание в този момент, но тя е само една от смелите българки, които в епохата на робството изпълняват своя майчински, християнски и патриотичен дълг. „Една“ при такова тълкуване означава „една от множеството, способни да забравят за личната си безопасност и да проявят доброта в условията на страшното иго“.
Подзаглавието на творбата е „Исторически епизод“. То насочва към вписването на разказа в събитията, свързани с националноосвободителните борби и реалните личности, взели участие в тях. Вписването на възрастната жена в тази атмосфера създава усещане за достоверност и на литературните факти.
Мотото (епиграфът) на разказа „Аферим, бабо, машаллах!“ е цитат от народна песен, в която преследвачите на юначния Стоян изразяват възхищението си от неговите качества пред майка му. Чрез мотото се създава смислов ориентир за възприемането на творбата и се откроява подвигът на главната героиня - всеотдайна майка, добра християнка и честна българка, пораждаща удивление и почит.
Началото и краят оформят композиционната рамка на произведението. И в първата, и в шестата част Вазов споменава за разгрома на Ботевата чета. Така постъпките на баба Илийца, поместени между действията на войводата, неговите съратници и черкезката потеря, добиват важно значение - не само известните хора са способни на героични дела.
Акцент: Заглавието, подзаглавието, мотото и композиционната рамка създават ориентири за тълкуване на художествените и нравствените послания на автора.

Мотивите
В българската литература преди Освобождението и непосредствено след него главни са мотивите за любовта към отечеството, за дълга, за робството и хората, примирили се с него, както и за тези, носещи юнашки сърца, за въоръжената борба с османците, за избора, за унизителния и тежък живот, но и за благородството и решителността в критични моменти. В разказа си „Една българка“ Иван Вазов вплита същите мотиви, като поставя акцент върху способността на обикновения човек да отговори достойно на повелите на смутното време.
Мотивите за добротворството, родолюбието и героизма са водещи в разказа. При първата среща на баба Илийца с Ботевия четник, изпаднал в беда, възрастната жена се проявява като загрижена майка („синко“), милосърдна християнка („ние сме христиени“) и истинска българка („българин е“). Във всеки един сюжетен момент главната героиня на творбата действа в съответствие с повелите на човешкото, християнското и патриотичното, което позволява на автора да я посочи като образец за нравственост. Тя не смята, че постъпките й са героични, но всъщност доказва, че и обикновените хора са в състояние да вършат подвизи.
Мотивът за робството е въведен още в самото начало на творбата чрез прегледа на събитията в големия план на историята. Преобладава усещането за трагизъм и обреченост. Противопоставени са Ботев и Джамбалазът. Съобщава се за движението на големи групи хора, а представата за несигурност, страх и унижение е обогатена чрез зрителни картини. Централна тук е опозицията между „нехаещите“ жени, тръгнали да вършат своята обичайна работа по нивите, несмеещите да напуснат домовете си мъже - от една страна, и потерите - от друга. Следва още по-конкретно изображение, в което присъстват и слухови елементи. Задълбочава се представата за отношението между поробени (уплашените лютибродчанки) и поробители (двете конни заптиета).
В края на първата част героите вече се „виждат“ отблизо и детайлите се открояват. Тук във фокуса на авторовото внимание е противопоставянето на баба Илийца и хаджи Хасан ага. Диалогът между двамата разкрива позицията на обикновения човек, който е намерил начин да постигне своята цел въпреки презрителното отношение на тиранина, обиждащ жената многократно. Поведението на челопеченката променя началната трагична нагласа.
Мотивите за страха и егоизма може да се открият в поведението на селянките на брега на Искъра, на ладияря, на съседите на баба Илийца, но те са разработени най-ярко в III епизод, в който художественото внушение се дължи на присъствието на опозиционна двойка герои - благородната челопеченка и сърдития калугер Евтимий.
Качествата на единия присъстват при другия с обратен знак: възрастната жена е смел и добър човек, уповаващ се на Бога и ръководещ се от родолюбиви чувства, докато монахът е страхлив, коравосърдечен и лишен от християнско милосърдие. Егоизмът е водещ в неговите постъпки, докато старицата следва избрания път на доброто и никакви препятствия не могат да я отклонят от него.
Акцент: Смутните времена, а по свой начин всички времена са такива, поставят хората на изпитание. В съответствие със своята нравственост всеки прави своя избор.

Повествователят и героите
Разказвачът в „Една българка“ има много важно значение, тъй като той изгражда цялостната картина, включвайки в нея факти, мисли, чувства и оценки, които са недостъпни за другите. Той като че ли говори на нас, за да можем да вникнем в същността на авторовото послание.
Баба Илийца
Баба Илийца е отрудена селска жена на около шейсет години, „висока, кокалеста - мъжка на вид“. Описанието на външността й подсказва, че тя е необикновена и от нея може да се очакват мъжествени постъпки. Описанието й в кулминационния момент на изваждането на кола свидетелства за това. Старицата е загрижена за болното си внуче, останало сираче. Тя се уповава на Бога за спасението му и пренебрегва опасностите на смутното време, за да го заведе в манастира да му прочетат молитва за здраве. Еовори просто, но думите, които казва, издават житейска мъдрост и решителност. Добротворството й е присъщо и затова тя не се поколебава да вземе под крилото си своя нов син - бунтовник от разбитата в Балкана Ботева чета. Смела и непоколебима, разсъдлива и силна духом, челопеченката намира изход във всяка ситуация. Убеждението й, че човек трябва да следва неотклонно пътя на доброто, и безкористните й постъпки, продиктувани от майчинските й чувства, нейната вяра и родолюбие, превръщат героинята в пример за подражание.
Акцент: Баба Илийца е храбра българка, загрижена майка и добра християнка, която при никакви обстоятелства не отстъпва от нравствените си принципи и твори добро — това е нейният достоен морален избор.
Бунтовникът
Бунтовникът е герой, обобщаващ чертите на всички борци за свобода, оказали се сами и в беда след битката с тиранина (припомни си съдбата на героите от повестта „Немили-недраги“ след сражението при Гредетин). Във II епизод той е представен през призмата на страданието - гладен, куцащ, измъчен, на прага на отчаянието. Към това в V фрагмент се добавят и елементи на нравствена характеристика (благодарността), както и коментар на баба Илийца за избора, който е направил, като е поел по страшния път на борбата срещу поробителя („Тая пуста царщина тъй лесно ли се разсипва!“). В VI част четникът вече е героичният защитник на правдата, който саможертвено загива пред олтара на отечеството.
Акцент: Ботевият четник представя съдбата на борците за свобода, избрали да изпълнят с чест своя дълг към родината.
Отец Евтимий
Евтимий е човек, който мисли само за себе си. Той не притежава доброта и сърдечност, за да отвори душата си за чуждата болка. Отецът е сърдит, груб, изпълнен със страх и съмнения. Скрит зад стените на манастира, калугерът не служи на Бога, т.е. не изпълнява святата си мисия, а е загрижен само за собствената си сигурност. Родолюбието му е чуждо - борците за българската свобода за него са точно толкова опасни,колкото и тираните.
Акцент: За разлика от отсъстващия игумен калугерът от Черепишкия манастир е избрал да постави себе си над другите - решение, което е безнравствено и грозно във всички времена.

Конфликтите
Конфликтът на епохата:
• между поробители и поробени в мащабния план на историята - момчетата от Ботевата чета, Джамбалаза, потерите;
• между тираните и обикновените хора, които са принудени да търпят унижения и грубости, но да съхранят човешкото си достойнство.
Конфликтът у хората:
• между безразличието и порива да се твори добро;
• между страха и смелостта;
• между слабостта да се откажеш, и силата да се изправиш срещу препятствията и да ги победиш.