Вазовият художествен свят е изграден на основата на видяното, чутото и преживяното. В следосвобожденската действителност той вижда предимно негативни явления, които го провокират да обърне отново поглед към епохата на Възраждането и във възвеличаването на нейните герои да потърси противодействие срещу забравата, която ги е обгърнала. Разказът „Една българка“ припомня забравени идеали и утвърждава несправедливо пренебрегнати нравствени ценности. Идейните внушения на творбата са фокусирани както в заглавието, така и в мотото, взето от една българска народна песен, носеща всички белези на продължилото векове чуждо владичество – и в обръщението, и в езика: „Аферим, бабо, машаллах!“ Възхищението към една от най-популярните Вазови героини – баба Илийца, никога не може да стихне, защото нейният образ е замислен и реализиран от автора като символ на истинска човечност, нравствена щедрост и героизъм. Няма прегради за майката, тръгнала да спасява детето си и сблъскала се неочаквано с една още по-голяма трагедия – с безизходното положение на подгонения от турските потери и откъснал се от другарите си Ботев четник.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com