Иван Вазов – „Една българка“. Страшното време и смелостта на една необикновена жена. (I част от разказа).

          Вазовият художествен свят е изграден на основата на видяното, чутото и преживяното. В следосвобожденската действителност той вижда предимно негативни явления, които го провокират да обърне отново поглед към епохата на Възраждането и във възвеличаването на нейните герои да потърси противодействие срещу забравата, която ги е обгърнала. Разказът „Една българка“ припомня забравени идеали и утвърждава несправедливо пренебрегнати нравствени ценности.