Иван Вазов – Живот и творчество

          Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й. В забележителното си творчество поставя началото на всички литературни видове. Автор е на стихотворения („Българският език“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“), на разкази („Една Българка“, „Иде ли?“, „Дядо Йоцо гледа“), на повести („Немили-недраги“, „Чичовци“), на романа „Под игото“, на пътеписи и драми.
          Иван Вазов е роден през 1850 година в Сопот – китно подбалканско градче с величествена природа и съхранен български дух. Поетът произлиза от среднозаможно семейство на търговец. От баща си наследява родолюбието, а от майка си – интереса към народните песни и изобщо към художественото творчество. Образованието си получава в местното училище, в Калофер при даскал Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, и в Пловдивската гимназия. Още като ученик пише първите си стихове и чете разнообразна художествена литература. Усъвършенства гръцкия и турския език, учи френски, увлича се от география и история. Баща му иска да го направи търговец и го изпраща при брат си в Румъния (в град Олтеница) да усвои тънкостите на търговския занаят, но Вазов не се интересува от тази дейност. Напуска дома на чичо си и живее сред българските революционни емигранти в Браила. Атмосферата на сурова борба и пламенни възторзи в кръчмата на Никола Странджата творецът пресъздава в повестта „Немили-недраги“. От този период е и запознанството му c Ботев, от чиито „красноречие и ум“, както самият той споделя, е пленен.
          Вазов е свидетел на подготовката на Априлското въстание, на Руско-турската освободителна война, на Съединението на България, на войните след Освобождението. Бил е председател на Окръжния съд в Берковица, депутат в Областното събрание на Източна Румелия, министър на просветата. Участва в изграждането на младата българска държава, вкусва от следосвобожденските политически борби. По време на управлението на Стефан Стамболов е принуден да емигрира за три години в Русия (Одеса) заради русофилските си убеждения. Там създава „Под игото“ – първия български роман. Произведението е преведено на различни езици и прави твореца световноизвестен. През сравнително дългия си живот Вазов става „свидетел на две епохи“ – възрожденската и следосвобожденската. Той е и първият професионален писател в българската литература.
          Умира през 1921 г. в дома си в София. Смъртта му разтърсва цялата страна. По този повод Гео Милев пише: „Вчера, 22 септември, следобед, полетя душата на нашия стар народен поет – Иван Вазов. Титанът, който блещеше в хоризонта на нашата литература, изгасна изведнъж. Дълбок траур завладя българската душа... Какво губи днес България? Това не можем го каза сега... Това, което ние знаем и чувстваме в този момент, е, че Вазов умря... но неговото дело и име остават – това велико име, което времето не ще може да заличи от паметта на българите: Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българския език... Нему България дължи своята култура“.
          Гробът на Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата „Св. София“. Монументът представлява голям витошки камък от местността „Златните мостове“, донесен специално, за да свидетелства за огромната любов на писателя към природата на България.