ИВАН ВАЗОВ – „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“
МАКЕДОНСКИ В ЦЕНТЪРА НА ЕДНА РИСКОВАНА МИСИЯ (X ГЛАВА)
Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист, при изпълнението на тази рискована задача той се проявява като силна личност, готова на всичко, за да изпълни мисията си докрай. Дошъл е дългоочакваният за него момент – да докаже на дело любовта си към родината и готовността да се жертва за нейната свобода.
По време на преминаването на замръзналия Дунав Македонски неузнаваемо се променя. Проявява се като смел, опитен човек, който не пада лесно духом. Дългите години, отдадени на борбата за освобождение на България, са го калили пред трудностите и са го научили в моменти на върховно изпитание да бъде ловък и внимателен. Неговите постъпки при преминаването на замръзналия Дунав доказват на дело думите му: „Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта.“ Чувството за дълг и мисълта, че ще е полезен на отечеството го крепят най-вече при преодоляването на поредицата препятствия. Благодарение на това той успява да подчини всяко свое действие на крайната си цел – успешното пристигане в Русчук, където е Апостола. Изпълнен с всеотдайност и непоколебимост, Македонски извършва истински подвиг!
В творчеството си Вазов почти винаги остава максимално верен на историческата правда. Не прави изключение и X глава от повестта „Немили-недраги“. В самото й начало той съзнателно уточнява датата на тръгването на Македонски от румънския бряг на Дунав към Русчук: „20 февруари.“ Това придава достоверност на случката и грабва вниманието на читателя. Решителност и непоколебимост се излъчват от неподвижната фигура на хъша, когато внимателно оглежда ширналата се пред него замръзнала река. Писателят умело съгласува природната картина с чувствата на Македонски в този момент. Описанието на зимната нощ логически насочва читателя към трудностите, които очакват героя. „Погребалното пение на вятъра“ създава усещане за витаещата наблизо смърт. Реката – с „черните, шумящи сърдити талази“ под ледената броня, по-късно ще се превърне в едно от най-сериозните изпитания за „тоя нощен скитник“.
Вазов детайлно описва и облеклото на Македонски, за да подчертае неговата съобразителност и желание да остане неразкрит при изпълнението на задачата си. На предизвикателствата на природата смелият хъш противопоставя опита си на човек, който не за пръв път се сблъсква с подобни трудности. Въоръжен е с тояга „с остър бод“, която ще му бъде крайно необходима при преминаването на заледената река, сполучливо сравнена с пустиня. Македонски е сам и може да разчита единствено на собствените си сили. Носи револвер, което подсказва готовността му да се справи с непредвидени и нежелани срещи. Авторът на повестта го сравнява със „замръзнал на поста си солдатин“, за да подскаже, че героят е готов като истински воин да изпълни дълга си. Това му дава самочувствие и „бодро“ настроение, въпреки неизвестността, която го дебне.
Внезапната поява на черната ивица незамръзнала вода пред него е повече от неочаквана. Краткото колебание, характерно за всеки човек в подобна ситуация, придава по-голяма реалност на образа му и дава възможност да се прояви неговият бърз и съобразителен ум. Македонски не е от хората, които лесно се предават. Той преценява, че временно трябва да се върне назад, търсейки „с проницателен поглед“ изход за преодоляване на препятствието. Наблюдателността му се оказва решаваща за осъществяването на рискованата мисия. Динамиката на действията е предадена с постепенното натрупване на глаголи и е напълно в синхрон с чувствата на героя. При мисълта, че делото може да пропадне, Македонски не обръща внимание на обидите и заплахите на влаха, чиято колиба разгражда в зимната нощ. Съдбата на мисията е поставена на карта и това кара обикновено избухливия хъш дълго да не отвръща на противника си. Съзнанието му е завладяно от чувството за отговорност към делото и към отечеството, които поставя по-високо дори от ценността на човешкия живот.
Действията на Македонски са премерени, с което доказва, че е способен да извърши всичко, каквото се изисква от него. По време на изпитанието той напълно отговаря на изискванията на Владиков да бъде едновременно: „безстрашен и пресметлив“, „дързостен и изкусен“. Преминавайки през едва закрепената дъска на двата края на ивицата незамръзнала вода, Македонски не е загрижен за себе си, а за съдбата на делото. Отдавна не се е кръстил, но при вида на „бездна“-та под него, неволно вдига ръка, за да призове на помощ небесните сили, за да изпълни мисията си. Вазов сравнява делото на героя с това на Волов и Бенковски, от една страна, за поголяма достоверност, от друга – за да докаже, че то също е толкова значимо.
Авторът с болка нарича България „турския бряг“. Македонски знае, че с наближаването му „премеждията, опасностите и ненадейностите“ ще се увеличават, но това не прави срещата с родната земя по-малко желана. Определението за картината, която се вижда на север: „един неясен хаос, пепеляв, неопределен, далечен като сън“ – засилва усещането за риск. Въпреки че опасността – патрулиращият турски войник – отминава, опитът на Македонски не го подвежда и не му позволява да се успокои. Поведението му при нежеланата среща с караула отново потвърждава чувството му за отговорност: „той легна цял на гърба си“ „с опулен взор“, а „гърдите му бъхтеха, да се пукнат“. Македонски е със зареден револвер, решен да стреля, ако трябва да се защити, а сетивата му са изострени докрай.
Описанието на нощното небе – „пепеляво намръщеното небе на зимата, грозно, мълчаливо, застрашително“, е изключително точно намерен щрих при обрисуването на обстановката, в която се намира Македонски. Тя навява мисълта за дебнещите наоколо опасности и смъртен риск. Думите му: „Ах, уредихме я... замръзнах!“, отново припомнят богатия му минал опит, който му подсказва, че трябва да се раздвижи навреме. Множественото число на глагола в тази фраза издава неговото убеждение, че от мисията му и от самия него зависи животът на много хора.
Македонски се проявява като отличен конспиратор. Той познава много добре българския бряг и избира най-безопасния път до къщата на баба Тонка. За да приключи успешно мисията си и да избегне нелепа среща с някое заптие, той заобикаля половината град. Съзнанието за добре изпълнен дълг повишава самочувствието му и затова се представя пред баба Тонка с думите: „Твой син“ Това, че уточнява името си: „Македонски“, подсказва на читателя, че не за първи път търси подслон в тази къща и че е добре познат и приеман. Пред Левски той не споменава нищо за премеждията по време на своето пътуване. Проявява скромност, защото смята изпълнението на тази задача за свой дълг. Македонски доказва, че скиталчеството не е превърнало нито него, нито хъшовете в безделници, не е отнело и частица от техния патриотизъм и готовност за саможертва в името на свободата на милото отечество.
В образа на своя герой Иван Вазов съчетава дързост, презрение към опасностите и всеотдайност към националната идея. Той доказва, че истинската победа за човека е тази, която калява неговия дух. Защото в живота на революционера може да има и дни на физически несгоди, на изпитания и мъки, но именно в тях се проявява непобедимата му воля да следва своя идеал и да жертва живота си за България.
@bgmateriali.com