„Иконите спят“ от Гео Милев: откъс от цикъла, откъс за четене

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Цял изпитен вариант, събран в един файл – със същия брой задачи, същата подредба и същите изисквания като на държавния зрелостен изпит. Разликата е само една: тук отговорите са приложени. Езиковата част започва с правописа – двойни съгласни, членуване, слято и разделно писане, изписване на думи, при които изговорът подвежда. Следват задачите върху граматичната норма: бройна форма, относителни местоимения, съгласуване между подлог и сказуемо, подчертани думи в изречение. Пунктуацията е представена с два различни случая, а лексикалната норма – с уместната употреба на думата и с разпознаването на фразеологични антоними. Литературната част обхваща широк кръг творби и понятия. Проверява се разпознаване на творба по цитирани стихове, кои две произведения принадлежат на един автор, от коя творба са дадени образи, коя от изброените е повест, коя идея не присъства в определена поема и кои две творби споделят обща идея. Отделни задачи разглеждат характерните мотиви за един поет, литературните направления и техните белези, отсъстващ мотив в конкретно стихотворение и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, обединени от една тема – четенето. Първият е социологически анализ, вторият – хумористичен текст за различните типове читатели, третият – културноисторически откъс за четенето на глас и тишината в библиотеките. Към тях са зададени дванадесет задачи: сфера на общуване и функция на текста, жанр, вярно и невярно твърдение, синонимна замяна на дума, съпоставка кои от текстовете разглеждат определена група читатели и отделяне на факти, които в текстовете липсват. Следват формулиране на общата тема, изграждане на теза и написване на резюме на първия текст. Практическият блок включва избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на петте пропуснати препинателни знака в кратък текст. Преди края е поместено цяло стихотворение на Христо Смирненски с две задачи към него – за библейската образност и за противопоставянията, които изграждат смисъла. Следва задача за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден пълният текст на „Потомка“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде посочен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, а за отворените – с примерни решения: тема, теза, библейски препратки, опозиции, съответствия и текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готов вариант за пробна матура, който не изисква никаква подготовка. За ученика е реална репетиция от начало до край – с възможност сам да се провери и да прецени къде стои преди изпита.

Класната работа съчетава двете направления на учебния предмет и позволява подготовката да бъде проверена цялостно – както по езиковите норми, така и по познаването на изучаваните произведения. Езиковата част обхваща изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и главната буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма при съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и употребата на предлозите и изборът на глаголно време според смисъла на изречението. Следват задачи по лексика: равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция, еднакво изписвани думи с различно значение и род, сродство и произход на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична реч, изразни средства, части от строежа на епическия текст и разпознаването им в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите. Проследени са „Хаджи Димитър" на Христо Ботев, одата „Българският език", „Епопея на забравените", „Под игото" и „Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов, „Градушка" на Пейо Яворов, „Септември" на Гео Милев, двете части на „Бай Ганьо" от Алеко Константинов, както и повестта „Гераците" и разказите „Ветрената мелница", „Андрешко", „Косачи". Задачите изискват познаване на героите, на композицията, на опорните моменти в сюжета и на преносния смисъл на отделни образи. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката на класа. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор преди изпитване.

Тест за входно равнище по литература в началото на осми клас. Деветнадесетте задачи обхващат творбите, изучени през предходната година, и позволяват още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Началото е съставено от четири таблични задачи за съотнасяне. Първата свързва творба с жанр, втората – герой с произведение, третата – персонаж с автор, а четвъртата – реплика с героя, който я произнася. Тази последната е особено сполучлива: тя изисква не само познаване на съдържанието, но и усет за това кой как говори. Следва група задачи за темите и мотивите. Проверява се коя тема не присъства в едно от изучените произведения и кой мотив не обединява няколко творби наведнъж. Втората задача е ценна, защото изисква поглед върху четири текста едновременно. Отделни въпроси се отнасят до строежа на творбите – какви са частите на композицията при един от разказите, какво внушава епилогът на едно стихотворение и какво се случва с героя в епилога на повестта. Обособена е и линия за жанровите белези. Един въпрос търси мотива, характерен за баладата, друг проверява какво не е вярно за същата творба, а трета задача изисква със свои думи да се докаже жанровата определеност на изучена елегия. Включени са и задачи за героите: кое качество не се отнася до познат комичен образ и как може да бъде разчетен ключов стих от стихотворение за изгнанието. Финалната част стъпва върху приложен откъс от разказ. Три задачи изискват свободен отговор: кой изрича цитираните думи, какво символизира появяващият се в тях образ и как се тълкува обръщението, с което героят се обръща към момичето. Именно тази последна група е най-стойностна. Тя не се решава с отбелязване, а изисква разчитане на конкретен текст – разпознаване на говорещия по начина му на изразяване, тълкуване на символ и вникване в едно-единствено обръщение, което разкрива цялото отношение между двамата герои. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор и при табличните е посочено съответствието, което прави проверката бърза при работа с цял клас. За задачите с разгърнат отговор е оставено място за писане и оценяването остава по преценка на преподавателя. Обхватът е широк, но задачите са кратки и тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готов инструмент за диагностика в началото на осми клас – показва кои творби са останали неусвоени и по кои теми е нужно връщане назад, преди да започне новият материал. На ученика служи за самопроверка и за преговор на изученото преди лятото.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Четири песни, посветени на Гоце Делчев, дадени тук в цялост, така както са написани, без съкращения и без придружаващ коментар. Първата рисува хайдушкото ежедневие през редуването на деня и нощта и през онова, което юнакът няма: баща, майка, брат, сестра, либе. Вместо тях се появяват планината, сабята и пушката. Втората е изградена върху повтарящо се пожелание към либето, в което всяка телесна красота се превръща в оръжие. Третата е разговор между войводата и дружината около една пусия и една хайдушка клетва. Четвъртата затваря цикъла със сън, с гроб в усоя и с птица върху кръста. Посвещението „На Гоце Делчев“ стои над първата песен и е част от самия запис. Песните следват народния строеж: къси стихове, успоредици, повторени начала и припевни редове, които могат да се проследят направо по оригинала. Записът е удобен за преписване, за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за проследяване на фолклорните повторения, на обръщенията и на препинателните знаци, върху които стъпва внушението. Тук са и стиховете, които влизат в почти всяко съчинение върху хайдушката тема у Яворов. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на цикъла, преди да се захванат с тълкуването му или преди да се направи съпоставка с народната хайдушка песен.