Класна работа по български език и литература за 11. клас – 40 задачи по езикови норми и по творби от учебното съдържание, с отговори

Класната работа обединява двете направления от учебния предмет и позволява знанията да бъдат проверени наведнъж – от езиковите норми до познаването на изучаваните литературни произведения. Първата част обхваща правописа и граматиката. Задачите включват изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и употребата на главна буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма на съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат синтаксисът и пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и правилната употреба на предлозите. Следваща група задачи е насочена към лексиката: разпознаване на равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция с друга, различаване на еднакво изписвани думи с различно значение, произход и сродство на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична форма, изразни средства и части от строежа на епическия текст, с примери за разпознаване в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите от учебното съдържание. Проследени са идеите в „Песента на колелетата" от Йордан Йовков и смисълът, който Сали Яшар открива в своя труд, формата на аргументацията във „Вяра" на Никола Вапцаров, мотивите за отказа от поезията в „Честен кръст" на Борис Христов и внушението на финалните стихове в „Две души" на Пейо Яворов. Отделено е място на композицията и на опорните моменти в „Ветрената мелница" от Елин Пелин, както и на съпоставки с „Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков – по темата за труда, за следата, която човек оставя, и за мястото на твореца сред останалите. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Материалът обединява две отделни класни работи за втория срок – по български език и по литература – всяка от които съдържа по 25 задачи и е придружена от ключ с отговорите. Класната работа по български език започва с кратък медиен текст с научнопопулярна тематика и задачи към него: определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка за адресата и разпознаване на средството за свързване между изреченията. Следват задачи върху лексиката – смисловите отношения между двойки думи, избор на най-точната дума за конкретно изречение, антоними и тълкуване на фразеологично словосъчетание. Значителна част от задачите проверяват правописната норма, включително правописа на членувани форми, думите с подвижна гласна и представките при думи от чужд произход, както и пунктуационната норма при подчинени изречения, обособени части и обръщения. Последните пет задачи в тази част са с отворен отговор и изискват преобразуване: превръщане на глаголни форми от деятелен в страдателен залог, образуване на форми за минало неопределено и за минало предварително време с включването им в изречения, довършване на изречение с подчинено условно и преобразуване на пряка реч в непряка при спазване на пунктуационните правила. Класната работа по литература обхваща изучаваните през срока творби и автори. Задачите с избираем отговор проверяват съотнасянето на автор и произведение, жанровата принадлежност, представите за видовете изкуство и неговата роля, символиката в изучаваната литературна приказка, както и знанията за „История славянобългарска“ – структура, предисловие, реторични средства, образ на автора и отношение към родното. Десет задачи с кратък отворен отговор проверяват конкретни факти и характеристики, свързани с изучаваните творби. Към двете части са приложени пълните отговори, включително примерни решения на трансформационните задачи. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и разпределение на точките към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Началото стъпва върху откъс от учебник по философия, посветен на разединяващата роля на езика. Задачите към него проверяват определяне на основната тема, извеждане на извод, разпознаване на функциите на отделните абзаци в изграждането на текста, преценка на верни твърдения и значение на фразеологизъм. Езиковата част е обширна. Проверяват се отношения между двойки думи, синонимия и антонимия, пряко и преносно значение, правопис на наименования на институции, правопис в редове от думи и в цели изречения, граматични норми при съгласуване, местоимения, членуване и учтива форма, както и пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Включени са и задачи със свободен отговор: попълване на аналогии, избор на уместен израз в публицистичен текст и поставяне на пет пропуснати запетаи в откъс. Литературният блок обхваща целия материал за матура – разпознаване на жанр, съотнасяне на творби с жанрово определение, ключови метафори, характеристики на лирически образ, тълкуване на реплика от роман, разпознаване на изразни средства в конкретни стихове, откриване на излишна дума в терминологичен ред. Застъпени са Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски, Багряна, Вапцаров, Йовков, Елин Пелин, Славейков. Две от задачите изискват писане с различен обем. Първата е формулиране на теза по стихотворение на Вапцаров, чийто текст е приложен. Втората е същинската част от матурата – откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков и тема за интерпретативно съчинение или есе за смисъла на човешкото съществуване. Ключът съдържа верните отговори с точките за всяка задача, включително попълнените форми и разпознатите изразни средства.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Прочетете текста и изберете верния отговор за задачи 1. – 6.: Измежду полските треви блестеше, в нощните тъми, една светулка лъчезарна . . . (С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна кат другите светители на нашата земица!) Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злостната и най-коварна птица, подгони светлата мушица и най-подир я улови... – Какво ти сторих? ... –  Ти ми пречиш! Умри! ... –  Че как ти преча ? ... – Светиш!... 1. Коя е темата на текста? А) Съревнованието между бухала и светулката Б) Помирението между доброто и злото В) Отмъщението на светулката Г) Конфликтът между прогресивното и ретроградното 2. Ключови  думи в текста са: А) лъчезарна, мушица, тъми                   Б) качество, земица, птица   В) светулка, бухал, светлини                         Г) грозната, злощастна, светители 3. Какъв е бухалът според текста?   А) критичен            Б) апатичен        В) завистлив           Г) толерантен 4. Чрез кое устойчиво словосъчетание може да се изрази отношението на бухала към светулката? А) гали му окото     Б) къса му нервите    В) слага го в джоба си    Г) трън в очите му е 5. С какво значение НЕ е употребена подчертаната дума светители в текста?   А) будители        Б) радетели           В) просветители              Г) възродители 6. Кое от твърденията НЕ е вярно според текста?     А) Бухалът е враг на всички светлини.     Б) Бухалът е злощастен като всички останали светители.     В) Диалогът се води между най-грозната птица и мушицата.     Г) Бухалът не понася светлината на мушицата.    1. Коя е темата на текста?     А) Съревнованието между бухала и светулката     Б) Помирението между доброто и злото     В) Отмъщението на светулката

Тест за входно равнище по литература в началото на осми клас. Деветнадесетте задачи обхващат творбите, изучени през предходната година, и позволяват още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Началото е съставено от четири таблични задачи за съотнасяне. Първата свързва творба с жанр, втората – герой с произведение, третата – персонаж с автор, а четвъртата – реплика с героя, който я произнася. Тази последната е особено сполучлива: тя изисква не само познаване на съдържанието, но и усет за това кой как говори. Следва група задачи за темите и мотивите. Проверява се коя тема не присъства в едно от изучените произведения и кой мотив не обединява няколко творби наведнъж. Втората задача е ценна, защото изисква поглед върху четири текста едновременно. Отделни въпроси се отнасят до строежа на творбите – какви са частите на композицията при един от разказите, какво внушава епилогът на едно стихотворение и какво се случва с героя в епилога на повестта. Обособена е и линия за жанровите белези. Един въпрос търси мотива, характерен за баладата, друг проверява какво не е вярно за същата творба, а трета задача изисква със свои думи да се докаже жанровата определеност на изучена елегия. Включени са и задачи за героите: кое качество не се отнася до познат комичен образ и как може да бъде разчетен ключов стих от стихотворение за изгнанието. Финалната част стъпва върху приложен откъс от разказ. Три задачи изискват свободен отговор: кой изрича цитираните думи, какво символизира появяващият се в тях образ и как се тълкува обръщението, с което героят се обръща към момичето. Именно тази последна група е най-стойностна. Тя не се решава с отбелязване, а изисква разчитане на конкретен текст – разпознаване на говорещия по начина му на изразяване, тълкуване на символ и вникване в едно-единствено обръщение, което разкрива цялото отношение между двамата герои. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор и при табличните е посочено съответствието, което прави проверката бърза при работа с цял клас. За задачите с разгърнат отговор е оставено място за писане и оценяването остава по преценка на преподавателя. Обхватът е широк, но задачите са кратки и тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готов инструмент за диагностика в началото на осми клас – показва кои творби са останали неусвоени и по кои теми е нужно връщане назад, преди да започне новият материал. На ученика служи за самопроверка и за преговор на изученото преди лятото.