Инфаркт
Зареждане на оценките…
Инфарктът е некроза (смърт) на тъкан, причинена от продължителна и тежка исхемия (локално прекъсване на кръвоснабдяването). Най-често се развива в органи с крайно артериално кръвоснабдяване като сърце, бели дробове, мозък, бъбреци и червата.
Причини за инфаркт (етиология):
1. Тромбоза – запушване на артерия от кръвен съсирек.
2. Емболия – отнасяне на тромб, мазнина, въздух и др.
3. Спазъм на съд – внезапно стесняване (напр. при ангина).
4. Руптура на атеросклеротична плака
5. Налягане от тумор или оток – външна компресия на съд
Патогенеза (механизъм на развитие)
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Исхемия
Исхемията е локално нарушение на кръвоснабдяването на дадена тъкан или орган, което води до намалено доставяне на кислород (хипоксия), хранителни вещества и до нарушено отстраняване на метаболитни отпадъци. Патофизиология: Исхемията представлява локална форма на циркулаторна недостатъчност, причинена от намален артериален приток или запушване на кръвоносен съд. Основни механизми: 1. Нарушен приток на артериална кръв 2. Понижен приток на хранителни вещества 3. Натрупване на метаболитни отпадъци (лактат, CO₂) 4. Увреждане на клетъчната функция и метаболизъм 5. Клетъчна смърт (некроза), ако исхемията е продължителна Видове исхемия: Вид Описание Остра исхемия Внезапно прекъсване на кръвотока (напр. при емболия, тромбоза) Хронична
Емболия
Емболията представлява запушване на кръвоносен съд от пренесен с кръвния ток материал (ембол), който не се съдържа нормално в кръвта. Това води до частично или пълно прекъсване на кръвоснабдяването на даден орган или тъкан → исхемия и евентуално инфаркт. ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА Емболите произхождат от различни източници. Те могат да се образуват в резултат на тромбоза, разпад на тъкани, въздух, мазнини, туморни клетки, инфекции и др. След образуване, емболът се отнася по посока на кръвния ток и запушва по-тесен съд, където спира движението си. Механизъм: 1. Образуване на ембол 2. Миграция чрез кръвния ток 3. Запушване на кръвоносен съд 4. Нарушена перфузия 5. Исхемия и възможен инфаркт, некроза, дисфункция на органа КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕМБОЛИЯТА
Патофизология на Ендокардит, Перикардит, Миокардит
Въведение:Сърдечната стена се състои от три основни слоя: Ендокард (вътрешен слой) Миокард (мускулен слой) Перикард (външен слой, обвивка) Възпалителните процеси, засягащи всеки от тези слоеве, се наричат съответно: Ендокардит Миокардит Перикардит Тези състояния могат да бъдат изолирани или комбинирани и често са резултат от инфекции, автоимунни процеси или токсични въздействия. Ендокардит Ендокардитът представлява възпаление на вътрешната обвивка на сърцето – ендокарда, най-често инфекциозен (бактериален, по-рядко гъбичен). Причини: Инфекциозен (най-често): Streptococcus viridans, Staphylococcus aureus, ентерококи Неинфекциозен: при системен лупус (Liebman-Sacks ендокардит), рак Рискови фактори: изкуствени клапи, наркомания
Тромбоза
Тромбозата представлява вътресъдово образуване на тромб (кръвен съсирек) в кръвоносните или лимфни съдове на жив организъм, без нарушение на съдовата стена. Този процес нарушава нормалния кръвоток, което може да доведе до исхемия, инфаркт или емболия. ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА: Тромбозата възниква под действието на три основни патогенетични фактора, известни като Триада на Вирхов: 1. Увреждане на съдовия ендотел: Атеросклероза Механично увреждане (катетри, хирургични интервенции) Възпаления (васкулити) Имунни или токсични увреждания 2. Промени в кръвния ток: Застой (стаза) – при венозна недостатъчност, сърдечна декомпенсация, обездвижване Турбуленции – при клапни дефекти, артериални аневризми или стеснения Забавен кръвоток → повишен риск
Патофизиология на хипотонията
Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на
Стаза
Стазата е патологично състояние, при което значително се забавя или напълно спира движението на кръвта в микроциркулацията (капиляри, венули). Това води до застой на кръв в тъканите и развитие на хипоксия, оток и увреждане на клетките. Видове стаза: 1. Микроциркулаторна стаза (истинска стаза) – засяга предимно капилярите и венулите. 2. Механична стаза – причинена от физическа обструкция (тромб, тумор, компресия). 3. Функционална стаза – при обща циркулаторна недостатъчност, сърдечна слабост. Патогенеза: 1. Нарушена хемодинамика (забавен венозен отток, артериален приток) 2. Повишено хидростатично налягане в капилярите 3. Увреждане на ендотела 4. Повишена пропускливост на съдовете 5. Образуване на микроагрегати (левкоцити, тромбоцити