Йордан Йовков – „По жицата“. Разказ за добротворството.

          Всяка среща със страданието, с болката и мъката на обикновения селски човек отеква дълбоко и болезнено в чувствителното сърце на Йордан Йовков, за да се роди разказ като „По жицата“. За него Николай Лилиев пише, че „би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата“. Силата на тази вълнуваща творба е в дълбокото съчувствие към човешкото нещастие, в голямата съпричастност към човешката болка, в голямото състрадание и милосърдие към Чуждия.