Каин и Авел / Давид и Голиат

Каин и Авел

Адам и Ева имали двама синове: по-големият се наричал Каин, а по-малкият-Авел. Авел бил овчар, Каин –земеделец. Един ден се случило , че Каин принесъл в жертва на бога земни плодове, а Авел му посветил първородното агне от стадото си. Иехова приел благосклонно дара на Авел, а жертвата на Каин дори не благоволил да погледне. Каин се разсърдил извънредно много по тази причина и лицето му се помрачило. Тогава Иехова го попитал: “Каине! Защо се разсърди, а лицето помрачи? Ако постъпваш добре, жертвата ти ще ти бъде приета ако се държиш зле, грехът ще застане пред прага, а ти със своята алчност няма да се овладееш и ще изпаднеш в негова власт.” Каин обаче не послушал предупреждението. Раздиран от завист, примамил Авел в полето и го убил коварно. Когато видял престъплението, бог се обадил отново и попитал Каина: “Къде е Авел, брат ти?” А той отговорил: “Не зная. Нима съм пазач на брата си?” Тогава бог казал с голям гняв: “Какво направи ти? Кръвта на твоя брат вика от земята към мене. Ти ще бъдеш прокълнат изгнаник и скитник по земята за вечни времена, но който поиска да те убие, ще бъде наказан седмократно.” За да се скрие от Иехова, Каин тръгнал в изгнание и се заселил в страната Нод на изток от Едем. Там се оженил за жена си Ева и имал от нея син Енох. Правнук на Енох бил Ламех, който имал две жени. От едната от тях, Ада, имал син Иавал, който станал баща на скотовъдците и пастирите. Брат му Иувал бил баща на музикантите, които свирят на гусли и пищялки. Тувалкаин, роден от втората жена, Цила, бил занаятчия, опитен при обработка на мед и желязо. Адам живял 930 години. Ева му народила синове и дъщери, а от тях се родили много питомци. Един от тях, Мутусал, живял 969 години. Негов внук бил Ной, който от своя страна родил трима синове: Сим, Хам и Иафет.

 

КАК ДАВИД ПОБЕДИЛ ГОЛИАТ

Филистимляните отново тръгнали срещу израилтяните и като се готвели за бой, разположили се на лагер край градчето Сокхот на иудейска земя. Саул решил да ги посрещне и им прегради пътя към своята държава. Двете враждебни армии заели бойни позиции по срещуположните хълмове. В долината, която ги деляла,отделни бойци се сблъсквали в двубои. Никой от израилтяните не смеел да приеме призивите на Голият, филистимски гигант от град Гет. Облечен с тежка броня, въоръжен с мощен меч и дълго копие, той излизал всеки ден пред израилтяните, а понеже никой от тях не искал да приеме двубоя с него, отправял им най-грозни обиди. Както цар Саул, така и неговите военноначалници начело с Авенир, а и други бойци се скрили в шатрите от срам и унижение. Четиридесет дни подред от сутрин до вечер ги обливал потокът от подигравки и ги преследвал презрителния смях на великана. Неговият рязък бас се удрял като високо ехо по планините и долините, промъквал се упорито в ушите и мозъците на угнетените израилски бойци. Саул се пенел безсилен яд. Той обещавал несметни богатства, освобождаване от данъчни тежести и ръката на най- голямата си дъщеря на онзи смелчага, който би излязъл на бой с филистимлянина. Но никой не смеел да стори това; такъв ужас будел Голият. Във войската служели тримата най-големи синове на Иесей. Давид, като най-малък, останал в къщи и само от време на време носел храна на братята си. Когато един ден той се явил в лагера, Голият обиждал и пръскал с кал всичко, което било свято за израилтяните. Възмутен от тази ненаказана дързост, Давид заявил на братята си кратко и ясно, че ще приеме предизвикателството. Опитните бойци му се изсмели и го нарекли недоизпечен хлапак, а когато настоявал, че ще изпълни безумното си намерение, те се разсърдили не на шега и му заповядали колкото е възможно по-бързо да се върне в къщи. Вестта за дръзкото пастирче развеселила много Саул. Той веднага го повикал в шатрата си и му обяснил с бащинско добродушие: “Ти не можеш да се противопоставиш на този филистимлянин, нито да се биеш с него. Защото си малък, а този е боец още от младини.” Но Давид упорито настоявал на своето. Хвалел се как убивал лъвове и мечки, когато нападали стадото му, показвал мускулите си и гъвкавостта на своето тяло. Саул, увлечен от горещия ентусиазъм на момчето, най-сетне дал съгласието си за двубоя. Дори облякъл момчето със своята броня и шлем, препасал му меч и заповядал да се разхожда из шатрата, за да се увери, че ще може да носи това облекло и оръжие. Но Давид не се чувствувал добре с тежката броня и признал, че предпочита да отиде да се бие така, както е, с леката туника на пастир. Тогава Саул почнал да се смее, махнал с ръка в знак на помирение и му разрешил да прави, каквото иска. Като тръгнал срещу страшния филистимлянин, Давид взел само тоягата и прашката си. По пътя се спрял при един бърз поток и старателно си избрал пет остри камъка. След това продължил към долината, където трябвало да стане двубоят, и си тананикал под носа набожни песни. Щом Голиат видял пастирчето, задавил се от такъв смях, че хълмовете затреперили. Когато се успокоил, започнал жестоко да се подиграва на рижата коса и слабото телосложение на Давид. Най-много го развеселило обаче това, че слабакът бил въоръжен само с тояга. Той се престорил на обидени викнал с цяло гърло:”Та нима аз съм пес, че идваш при мене с тояга?”. Но в същия миг му блеснала мъглата, че израилтяните изпращат това хлапе, за да го изложат на смях. Той почнал да псува и проклина и да заплашва, че ще изхвърли за храна на птиците и хищниците тялото на дръзкия смелчага. Давид не се увлякъл в този шумен словесен двубой, напомнил само много сериозно на великана да се приготви за смърт, защото след малко ще бъде труп по волята на Иехова. По хълмовете настанала пълна с напрежение тишина. Филистимляните нетърпеливо чакали смъртния удар на непобедимия атлет, а израилтяните следели с разтреперани сърца движенията на дръзкия си земляк-дете, който с такава наивна самоувереност отивал към неизбежна смърт. Голиат държал в огромната си ръка дълъг меч и се готвел за удара. На приближаващия се противник гледал като вълк на беззащитна овчица. Къпейки се в гордото чувство на своето превъзходство, той дори не благоволил да обърне внимание на движенията на младежа. В това време Давид извадил крадешком един камък от торбата и го сложил на прашката, а после замахнал с цяла сила. Камъкът прорязал въздуха и се забил дълбоко в челото на великана. Мощното тяло рухнало безсилно на земята. Всред възгласите от ужас на филистимляните и на радост на израилските войници Давид скочил в миг към оглушалия Голиат, изтръгнал меча от ръката му и с един удар му отсякъл главата. Неочакваното поражение предизвикало неописуема паника всред филистимляните. Израилтяните незабавно се възползвали от общата суматоха и връхлетели върху тях с такава ожесточеност, че цялата филистимска войска се пръснала и почнала да сее по пътя безброй трупове. Преследвайки неприятеля, израилтяните се спрели едва при стените на филистимските градове Екрон и Гег. Целият филистимски обоз заедно с голямо стадо добитък и заграбеното имущество на израилтяните паднало в ръцете на Саул. Давид му предал като военен трофей главата на Голиат, а сам окачил у дома си бронята, шлема и меча на победения великан. Най-ценната придобивка, която получил при тоя двубой обаче, била военната слава и популярността всред израилския народ.