Какво бих спасил в своя Ноев ковчег? – ученическо есе

     Когато си представям своя Ноев ковчег, не виждам голям луксозен кораб. Виждам проста лодка като тази в книгата на Йордан Радичков – скърцаща, с тъмен трюм и с един малък фенер. Потопът за мен не е само вода. Потоп е, когато всичко става прекалено много: новини, тревоги, омраза, бързане. Тогава човек има нужда да реши какво да спаси, за да не се изгуби. В романа разказвачът събира „трохите на живота“ – дребни неща, които всъщност са най-важни. И аз искам да събера своите такива трохи.