Как започва светът. Разказ по въображение

     В самото начало нямаше нищо. Нямаше небе. Нямаше земя. Нямаше слънце. Навсякъде беше тъмно и тихо. Толкова тихо, че тишината сякаш спеше.

     Но дълбоко в тъмнината блещукаше една мъничка искра светлина. Тя беше съвсем сама. Нямаше с кого да си говори, нямаше на кого да се усмихне. Затова ѝ беше малко тъжно и студено.

     Една нощ искрата си помисли: „Не искам да бъда сама. Искам да имам приятели.“ И от това желание светлината стана по-силна. Тя пламна и се разля на всички страни.