Атанас Далчев
    Камък

    Остаряват хора и дървета;
    падат дни, нощи, листа и дъжд;
    неизменен в есента и летото,
    камък, ти стоиш все същ!

    Нямаш нито жили, нито нерви,
    нямаш нашата злочеста плът.
    Съвестта и хилядите червеи
    никога не те гризат.

    Ти не си изпитвал още жаждата
    от която почват вси беди:
    не грешиш ти никога: не раждаш,
    пък и сам си нероден.

    Ти си свят. Не затова ли некога
    в огнените стари векове
    от гранит и мрамор е човекът
    ваял свойте богове?

    Алена искра, от теб изтръгната,
    камък, истината в теб прозрях:
    вечно и свето е само мъртвото,
    живото живее в грях.

    1927 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave