Книжовен език. Книжовни езикови норми

Книжовен език. Книжовни езикови норми

Една от нормите на българския език са диалектите. Те се използват от ограничен брой хора в определена географска област. 
Диалектите съществуват само в устна форма. Те имат ограничени функции, тъй като се използват само в битовото общуване на хората от определен район.
Днес се възвръща интересът към тази форма на българския език. Дори се появяват книги, написани на диалект.
Общонародният български език съществува в две основни форми: книжовен език и диалекти.

Книжовният език е средство за общуване, което се използва от всички членове на обществото. Той съществува в устна и в писмена форма. Книжовният език се използва във всички области на живота – администрация, наука, политика, образование, медии, художествена литература.
Книжовният език се отличава с нормативност. Книжовните езикови норми представляват узаконени приложения, правила, на които се подчинява употребата на езика и на неговите единици. Те са задължителни за всички, които използват книжовния език. Книжовните езикови норми се отнасят до: единен изговор и правопис на думите, единни правила за образуване на думите и на техните форми, единна употреба на думите според значението им, единни изисквания за свързване на думите в изречение и на изреченията – в текст.

Книжовните езикови норми са кодифицирани, т.е. те са определени и систематизирани под формата на правила. Кодификацията на нормите е отразена в граматиките, в различни езикови речници и справочници, в учебниците по български език.

Накратко:
Книжовният език е разновидност на българския език. Устната и писмената му форма се използват от всички членове на обществото.
Книжовният език изпълнява разнообразни функции. Отличава се с нормативност.
Книжовните езикови норми са кодифицирани и са задължителни за всички, които използват книжовния език.