В нощта на Бъдни вечер коледарската дружина обхожда всички къщи в селото. Това има символично значение – благославянето на всяка къща и на нейните членове е своеобразно „припомняне“, че те съставят общността на селището.
1. Коледарите пеят песни по своя път. Съобщават за пристигането си пред всеки дом с песента „Бог се роди, коладе ле, / тази вечер, коладе ле“.
Водачът на дружината честити Коледа на стопанина на къщата, след което го пита: „Славите ли Бога?“. Стопанинът отговаря: „Славим, славим, добре сте дошли!“.
2. Влизайки в нечий дом, коледарите изпяват песен на домакина:

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донесли
низ хубава долна земя...

Началото на песента показва три неща:
• в къщата влизат добри гости – добри са заради вестта, която носят;
• донесли са добър глас – това е вестта за раждането на Млада бога;
• идват от долната земя – това е отвъдният свят, светът на предците.
Ритуалът коледуване се доближава до мита, като включва в себе си песента благословия и обхождането на къщите. Думите, които коледарите изричат във вид на песни в коледната нощ, не са обикновени – вярва се, че те са магични и могат да променят бъдещето, като го направят по-добро.
3. Във всеки дом коледарите пеят песни на всеки в зависимост от възрастта, пола и професията му. Така има песни на:
• домакин; • овчар; • ловец; • мома; • ерген; • невеста;
• малко момче; • малко момиче.

• Пространството в коледната обредност
Ако проследим движението на коледарската дружина, ще видим, че коледарите извървяват символичен път. Той много прилича на пътя, който изминава героят във вълшебните приказки. В коледарските песни се пее, че коледарите идват от долната земя и донасят добър глас. Във вълшебната приказка юнакът слиза в долната земя и връща оттам похитената златна ябълка.
Коледарите: Най-малкият брат:
1. идват от долната земя; 1. слиза в долната земя;
2. носят добър глас (родил се е Бог). 2. връща златната ябълка.

Коледната обредност е много богата на символи. За да успеем да разберем всичко, което казват обредите, трябва да познаваме символното значение на отделните обредни предмети:

1. Трапеза. Знаете ли, че думата „трапеза“ на гръцки език означава „банка“? Трапезата е мястото, където се събира цялото семейство, но на Бъдни вечер на нея „сядат“ и всички светци. Трапезата е символ на съхраняване на най-ценното, а за фолклорния човек това са семейството и светците, които се осмислят като предци.

2. Бъдник. Вече казахме, че бъдникът символизира раждащото се слънце. Пепелта от бъдника се прибира и се слага след това в житото за посев, за да бъде богата реколтата.

3. Хляб (боговица, кравай). В християнската религия хлябът символизира тялото на Исус Христос. Върху обредните хлябове често се изобразяват оформени от тесто кръст, двор, къща, кошара, ниви, рало, грозде. Така върху хляба се появяват още символи - на дома и на най-важните дейности за българите в миналото.

4. Слама. По традиция под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. Тя символизира връзката със земеделската дейност, но и с хляба. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Само стопанинът може да става от трапезата, но трябва да ходи приведен, за да са приведени от зърно класовете. Децата се търкалят върху сламата на една страна, за да натежат от зърно и да „полегнат на една страна“ житните класове. Оронените от сламата зърна хвърлят на хармана, за да има много зърно. Класове от сламата подпъхват под гредите на покрива, за да израсте високо житото.

5. Засичане с брадва. В много краища на България преди вечерята на Бъдни вечер стопанинът излиза с брадва и символично замахва към овощните дръвчета, които не дават плод. Вярва се, че следващата година тези дръвчета ще дадат много плод.