Име ............................................................. Фамилия ...........................................
Клас ................................... № .......................…
Вариант № 2
КОНТРОЛНА РАБОТА
ЛИТЕРАТУРА – 10 клас
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
1. Главната особеност на духовната ситуация в България в периода след Втората световна война се състои в:
A) идеологически монопол върху духовния живот;
Б) утвърждаване на националното самосъзнание;
B) утвърждаване на „моралния закон в мене“.
2. Основният художествен метод на литературата след Втората световна война е:
A) Социалният реализъм.
Б) Социалистическият реализъм.
B) Романтизмът.
3. Типични жанрове на българската литература след Втората световна войни са:
A) житие, похвално слово, приказка;
Б) повест, песен, гражданска елегия, сатира;
B) роман, поема, стихотворение, разказ, драма.
4. Понятието за типичното в литературата след Втората световна война се свързва с:
A) определен характер;
Б) онова, което е най-широко разпространено;
B) марксистката идея за историческите процеси.
5. Понятието „отечество“ в периода след Втората световна война е:
A) устойчива ценност;
Б) тема на разнопосочни тълкувания;
B) без значение за духовния живот.
6. Методът на социалистическия реализъм се основава на идеята за:
A) неминуемата победа на работническата класа;
Б) правдивото изобразяване на живота;
B) анализ на социалните проблеми на нацията.
7. Ценностите на социалистическия морал са:
A) любов към ближния;
Б) вярност към класата и Партията;
B) отговорност и търпимост.
8. Основната цел на литературата след Втората световна война е?
A) да утвърди класовата борба;
Б) да утвърди националното единство;
B) да преобразува заварените морални ценности.
9. Основната задача на литературната критика след Втората световна война е:
A) да утвърждава произведенията с висока художествена стойност;
Б) да тълкува цялата литература от гледна точка на марксистката идеология;
B) да отхвърля бездарните писатели.
10. В романа „Тютюн“ се наслагват следните два жанрови модела:
A) исторически роман и хроника;
Б) трагедия и балада;
B) епос и вълшебна приказка.
11. Идентификацията на читателя с героите на Д. Димов се основава на:
A) катарзис;
Б) симпатия;
B) ирония.
12. С образа на тютюна Д. Димов изразява идеята за:
A) неминуемата победа на социалистическата революция;
Б) невъзможната любов;
B) гибелта на всичко човешко.
13. В разказа „Дърво без корен“ се представя:
A) конфликтът между смисления човешки живот и консуматорството;
Б) конфликтът между града и селото;
B) конфликтът между традиционно и модерно.
14. В разказа „Дърво без корен“ разказвачът е:
A) второстепенен герой;
Б) главен герой;
B) всевиждащ.
15. Героят в „Дърво без корен“:
A) търси възможност да се нагоди с изискванията на средата;
Б) е неразвит духовно човек;
B) не се примирява с изискванията на средата.
16. Основният конфликт в разказа „Нежната спирала“ е:
A) сблъсъкът между два възгледа за отношението човек – природа;
Б) сблъсъкът между човека и природата;
B) сблъсъкът на разказвача с неговите спътници.
17. Идеалът за човек, представен в „Нежната спирала“, е:
A) господарят на природата;
Б) разбиращият световната хармония;
B) угодникът.
18. Разказът „Нежната спирала“ е изграден по модела на:
A) анекдота;
Б) приказката;
B) притчата.
Отговори:
1-А; 2-А; 3-В; 4-В; 5-Б; 6-А; 7-Б; 8-А; 9-Б; 10-В;
11-Б; 12-В; 13-А; 14-Б; 15-В; 16-А; 17-Б; 18-В;
@bgmateriali.com
