Подкатегории на "10 клас"

Един народ се разбира тогава, когато говори по едни и същи правила. Учебният материал обяснява какво наричаме книжовен език, защо са му нужни норми и кои са петте норми на съвременния български книжовен език. В началото е дадено определение на понятието „книжовен език“ и е показана ролята му в обществения живот. Обяснено е защо въпросът за общ език става първостепенен още през Възраждането, какво пречи на разбирателството, когато хората говорят на различни диалекти, и защо само писмеността може да осигури трайност и единство на езика. Следва кратка история на изграждането на българския книжовен език: върху основата на кои говори възниква той, кои книжовници стоят зад налагането му, къде се е намирала първата даскалоливница и защо в него са включени и особености на западните говори. Проследени са и стъпките, през които минава този процес: речници, граматики, литература и правописни реформи. Отделено е внимание и на въпроса защо нормите не може да бъдат вечни и неизменни, кой се занимава днес с тях и от какво зависи те наистина да се спазват. Основната част представя езиковите равнища и петте норми, които им съответстват: правоговорната, правописната, граматичната с двете ѝ равнища, пунктуационната и лексикалната. Всяка от тях е обяснена накратко чрез това, което задължава участниците в общуването да правят. Финалната част разглежда спазването на нормите като белег на социален престиж и разграничава два вида грешки според последиците им. Учебният материал е подходящ за преговор по български език, за подготовка за изпитване, класна работа или изпит, както и за бърза справка кои са езиковите норми и с какво се различават.

Как една реч пред събрана публика се превръща в сила, която задвижва хората? Разработката отговаря на този въпрос стъпка по стъпка и подготвя ученика сам да състави публично изказване по граждански проблем. В началото са разграничени три различни комуникативни ситуации: изказване по морален проблем, по житейски проблем и по граждански проблем. Показано е защо гражданският случай изисква да се съчетаят изискванията на другите два и къде точно пада ударението при всеки от тях, върху емоционалното въздействие, върху разностранната аргументация или върху двете заедно. Следва частта за самата ситуация на общуване: какъв авторитет трябва да има говорещият и откъде идва той, как отделните хора се превръщат в общност, защо събраното множество преживява и реагира различно от отделния човек и на какви места обикновено се произнасят такива речи. Същинската част е посветена на структурата на изказването: с какво се започва, как от няколко конкретни повода се стига до закономерност, кога се формулира тезата, защо се търсят причините и условията и как оттам решението идва почти само. Отделено е внимание и на реторическите похвати, които зареждат речта емоционално, както и на ролята на запомнящата се формулировка, която може да се превърне в лозунг на едно движение. Практическата част включва два развити казуса. Първият е подробно разгърнат пример по актуален граждански проблем, свързан с разминаването между буквата и духа на закона, с позоваване на Монтескьо и с проследен ход на изложението от повода до решението. Вторият е училищна ситуация за групова работа, разпределена между шест различни гледни точки, с ясно посочени изводи, до които обсъждането трябва да доведе. Към него е даден и начин учениците сами да преценят доколко представените тези и аргументи са валидни. Разработката е подходяща за подготовка на устно изказване в час по български език, за упражнение по реторика и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Есето по граждански проблем е сред най-трудните ученически текстове, защото не иска преразказ, а собствена позиция, подкрепена с доказателства. Тази разработка води през целия път от празния лист до завършеното съчинение. Началото изяснява какво прави един проблем граждански и по какво той се различава от моралния: къде се ражда идеята за гражданското общество, върху кои принципи стъпва то и защо нарушаването на едно право засяга цялата общност. Тази основа е нужна, за да може ученикът сам да разпознае гражданския характер на зададената тема и да не я подмени с морална. Втората част обяснява самата техника на писане. Показано е как авторът поема различна роля според вида есе, рефлексия, казус или апел, как се определя целта на текста и как тези два избора предопределят тезата, постройката на аргументацията, композицията и изразните средства. Следва последователност на работата в пет стъпки, от осмислянето на въпроса в заглавието до проверката на готовия текст, както и изискванията към плана с неговите три части и функциите на въведението, основната част и заключението. Същинската част е разработка на конкретна тема: „Социалните контрасти“. Проследено е как се тълкува самото понятие, как се събира и организира материалът от миналото и от съвременността, как се подреждат три различни аргументативни вериги и как от тях се стига до извод. Планът е изведен изцяло, с въведение, анализ на проблема, аргументация, сумиране и заключение, така че да се види как теорията се превръща в конкретна структура на страницата. Финалната част предлага примерен текст на есето, написан докрай, който служи за образец на тон, стил и изграждане на аргумента. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за матура, а моделът в нея може да се пренесе върху всяка друга гражданска тема.

Материал, който започва не с правило, а с литературен герой. Преди да изброи нормите, той обяснява откъде изобщо ги знаем – и стъпва на откъс от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Именно това начало го отличава. Показано е защо старецът в творбата говори неправилно, защо момчето му подражава и защо чиновничката недоумява – три различни отношения към езика в една сцена. Оттам следва разсъждение, което рядко се среща в граматичен материал: че нормите се усвояват първо безсъзнателно, после осъзнато в училище, но най-сигурното средство остава четенето. Основната част разглежда трите вида норми поред. Морфологичният блок е най-обширен. Той обхваща бройната форма с изключенията ѝ, окончанието при глаголите в първо лице множествено число – грешка, която се чува все по-често, – названията на професии и длъжности при жени, възвратните притежателни местоимения и падежните форми, дадени в четири отделни примера. Особено ценен е примерът с въпросителното местоимение. Показано е как една дума решава кой върши действието и как при погрешен избор изречението започва да значи обратното. Членуването е разгледано с трите основни случая, с практическата проверка чрез замяна с местоимение, а после и с правило, което почти не се обяснява: кога при изреждане на определения се членува само първото и кога и двете. Словообразувателният блок е кратък, с три примера за сгрешени думи. Синтактичният блок е най-разнообразен. Освен учтивата форма с разграничението между двата вида причастия, тук са и две правила, които рядко се срещат другаде: как предлогът се съчетава с два глагола, свързани със съюз, и защо деепричастието изисква един и същ вършител. Именно примерът с деепричастието е сред най-полезните. Приведено е изречение, в което шапката сама върви по улицата – грешка, която звучи напълно естествено, докато не се вгледаш. Финалната част е за словореда и за инверсията. Обяснено е защо в български словоредът носи цялата тежест на смисъла, а за пример е приведено вестникарско заглавие, при което така и не става ясно кой кого е изял. За преподавателя това е готова опора за няколко учебни часа, с вградена връзка към изучавана творба. Блоковете вършат работа и поединично – например само синтактичните норми. За ученика материалът е справочник, в който всяко правило стои заедно с примера и с грешката, която предотвратява. Точно тези случаи се отчитат при всяка писмена работа и при матура.

Изговорът издава повече, отколкото повечето хора предполагат: по него лесно се разпознава откъде е човекът, а нерядко по него го и преценяват. Оттук тръгва и тази разработка за правоговорната норма, която обяснява защо книжовният език изобщо е изработил правила за изговора на звуковете и за мястото на ударението и къде тези правила са записани. Първата част представя правоговорните правила на книжовния език. Те са изведени едно по едно и всяко от тях е онагледено с таблица от примери, в която срещу правилния изговор стои неправилният: широките гласни в неударена позиция, гласната а под ударение и извън него, мекият изговор в окончанията на глаголите от второ спрежение, произношението на а и я в глаголните окончания и в кратките членни форми. Отделно е обяснено поведението на старата гласна ят, позната на учениците като променливо я, както и случаите, в които такова редуване изобщо няма. Втората част подрежда основните отклонения от нормата, които се задържат в различните краища на страната: редукцията на широките гласни, редукцията на а дори под ударение, изпускането на един съгласен звук и последователният изговор на е вместо променливо я. Всяко отклонение е придружено с типични примери от живата реч. Третата част е посветена на ударението и на правоговорните дублети. Разграничени са случаите, в които разместеното ударение е просто неправилно, от тези, в които и двете форми се приемат за възможни, и е обяснено защо дори при дублетите двете форми не са напълно равноправни и как да се постъпва при колебание. Разработката е подходяща за подготовка по български език, за упражнение върху правоговора и за преговор преди изпитване върху езиковите норми.

Учебен материал по български език, посветен на правописната норма: какво представлява тя, защо се появява и чрез какви правила се прилага на практика. Началото обяснява защо записването на говоримата реч не е проста работа и кои три въпроса трябва да се решат, преди един език да получи установен правопис. Следва частта за двата принципа, върху които стъпва българската правописна норма. Показано е какво изисква всеки от тях, къде фонетичният принцип среща пречка и защо се налага морфемите да се изписват по един и същ начин независимо от изговора. Най-обемният дял е практическият: подредени правила с примери за гласните в корена, за звучните съгласни в края на думата, за мекото о, за запазването на т и д в производните думи, за представките и наставките, за двойното нн, за членуването с двойно тт, за окончанията на глаголите, за главната буква при собствените имена и при обръщенията, за слятото, полуслятото и разделното писане, за сложните думи с числително име и за съкращенията. Самостоятелен раздел е отделен на типичните отклонения от нормата: разликата между представките пре- и при-, случаите с и и й в множествено число, както и подробно разглеждане на частицата не при глаголи, причастия, деепричастия, съществителни и прилагателни имена. Разгледано е и писането на сложните географски имена и на названията на институции. Всяко правило е придружено с примери, а на местата, където се греши най-често, стоят изрични предупреждения. Разработката е подходяща за преговор и упражнение върху правописа, за подготовка на тест или изпитване по български език, за справка при писане на съчинение и за самостоятелна работа.

Алеко Константинов и „Бай Ганьо се върна от Европа“ са представени в мащабен аналитичен материал, който съчетава литературноисторически контекст, жанров прочит, работа с героите, композицията, езика и обществените проблеми на очерка. Съдържанието е организирано в 15 тематични раздела и заключение, така че да води последователно от автора и творческата история на книгата към задълбочено тълкуване на конкретния текст. Началните части изграждат необходимата основа за разбиране на произведението. Представен е жизненият и творческият път на Алеко Константинов, проследено е раждането на книгата „Бай Ганьо“, очертан е историческият фон на следосвобожденска България и е отделено специално внимание на жанровия въпрос. Така ученикът получава контекст, който помага да разбере не само какво се случва в очерка, но и защо точно този тип герой и обществено поведение се появяват в края на XIX век. Следващият голям блок е посветен на сюжета и композицията. Материалът показва как е изграден „разказът в разказа“, как действат ретроспекцията, ретардацията и рамковата конструкция и как отделните повествователни равнища насочват читателя към по-обективна оценка на героя. Това прави текста особено полезен за подготовка по литературен анализ, защото съчетава терминологията с конкретната ѝ функция в произведението. Самостоятелни подраздели са отделени на Бай Ганьо, Гуньо и бай Михал, веселата компания и Марк Аврелий. Вместо героите да бъдат описани схематично, те са разгледани според ролята им в художествената система и връзката им с основните обществени проблеми. След тях темите за политическото хамелеонство и гражданския морал разширяват прочита и показват как личното поведение се превръща в обществен симптом. Материалът предлага и съпоставителна перспектива чрез „Разни хора, разни идеали“, както и отделен културен блок за присъствието на Бай Ганьо в други изкуства. Включеният речник на литературни и обществени понятия улеснява работата с анализа и помага при подготовка за писмено или устно изпитване. Последните раздели насочват вниманието към езика като средство за характеристика, към различните степени на комичното, към художественото време и пространство и към функцията на писмото в композицията. Така материалът не приключва с общи теми, а достига до детайлите, чрез които Алеко Константинов изгражда сатиричното внушение. Подходящ е за урок, преговор, самостоятелна подготовка, писмена работа и обобщение върху втората част на „Бай Ганьо“. За ученика предлага ясна логика и готови опорни точки за анализ, а за учителя – богат ресурс, който може да се използва цялостно или на отделни модули според конкретната учебна цел.

Разказът за кърджалийския главатар, който тръгва от злото и стига до доброто, е сред най-трудните за разбиране текстове на Йордан Йовков. Този материал предлага подробен литературен анализ на „Индже“, разгърнат в пет части и написан на достъпен ученически език. Началото поставя сюжета в неговия исторически и културен контекст: кой е реалният Индже, как народните песни и предания го превръщат в герой и защо Йовков избира точно тази история, за да зададе два въпроса, около които се движи целият разказ. Обяснено е и защо сюжетът не е епически, а баладен, както и какво следва от това за поведението на героя. Втората част разглежда конфликта в две измерения: вътрешното раздвоение на Индже и сблъсъка му с божествения ред. Тук анализът показва какво движи героя в началото, какво го променя и какви са последиците от решенията му не само за самия него, но и за света около него. Отделен акцент е поставен върху представата за човека у Йовков и върху съдбата на Гърбавото. Разгледана е връзката с библейската притча за блудния син и разликата между нейното възрожденско тълкуване и това, което ѝ дава Йовков. Най-обстойната част е посветена на символиката: облеклото и жестовете на героя, пауновото перо, виното, жълтиците, хайдушкото табу, уродливостта на момчето, забравената пушка и ролята на баба Яна Калмучката. Всеки детайл е разчетен като знак, а не като случайна подробност. Направена е съпоставка с „Шибил“, както и с античната трагедия. Финалната част поставя разказа в културната история: как е четен при излизането на „Старопланински легенди“, как е тълкуван по време на тоталитарния режим и защо посланието му звучи актуално днес. Материалът е подходящ за подготовка за класно съчинение, интерпретативно съчинение и устно изпитване, както и за НВО в 10. клас. Може да послужи като основа за собствена теза, защото предлага не един готов извод, а няколко гледни точки към текста.

Една лятна нощ, отворен прозорец, замлъкнал роял - и човек, който трябва да реши дали да се предаде, или да започне отначало. Върху тази сцена е изградена разработката, посветена на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков, замислена като пълно и подредено помагало за ученици, които искат да разберат творбата в дълбочина, а не само да я прочетат. Началото представя автора и мястото му в българската култура, творческия му път, книгите „Епически песни“, „Сън за щастие“, „На Острова на блажените“ и „Кървава песен“, както и кръга около списание „Мисъл“. Отделно внимание е отделено на историята на самата творба, на смяната на заглавието, на музикалния термин и на мотото от Бетовен, което въвежда темата за съдбата. Същинската част проследява поемата в няколко аналитични направления: мястото ѝ сред „Епически песни“, темата за страданието и връзката с идеите на Ницше, пластовете на значенията, естетическият индивидуализъм, обратът в смисъла, светът от звуци, паралелът между звук и светлина, движението и покоят, музиката като идеал. Следва подробен разбор на композицията по части, на художественото време и пространство, на образите на гения, ученика, съдбата и тайното съзнание, на езика, жанра и посланията. Практическата част е особено богата. Тя включва отговори на въпросите от рубриките „Докато четете, наблюдавайте“ и „Въпроси и задачи“ - за мястото и времето на действието, героите, речевите пластове, монолога, желанието за смърт, парадокса в стиха „Твореца на хармонията глух!“, разбирането за безсмъртие, символиката, двойката гений и ученик, ролята на страданието, както и обстоен преглед на фигурите и тропите с коментар на функциите им. Добавени са и двадесет допълнителни въпроса с отговори - върху заглавието, мотото, образа на прозореца, сравнението с Омир, „Висшия Слух“, финалния Прометеев пламък и други акценти. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, изпитване и матура, за интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, преговор и самостоятелна работа върху една от най-философските български поеми.

Две стихотворения, които на пръв поглед нямат нищо общо: изповедта на влюбен младеж и вечерната равносметка на един белобрад старец. Анализът показва защо Яворов всъщност пише и двете за едно и също. Разработката е подредена в пет части. Първата съпоставя лирическите теми на „Две хубави очи“ и „В часа на синята мъгла“, откроява мотива за детството и идеята за кръговрата и извежда общия проблем, който двете творби поставят, като го свързва с хуманитарните търсения на епохата. Втората част разглежда конфликта като сблъсък на ценности и проследява мястото на вярата, надеждата и любовта в света на лирическия герой от „Безсъници“ и „Прозрения“. Тук се тълкуват и детайли, които при бегло четене остават незабелязани, сред тях промяната в пунктуацията при повторението на един и същи стих. Третата част представя героя на Яворов като мяра за човешкото: самотният търсач на истината, разминаването между традиционния и модерния човек, ролята на страданието и съмнението по пътя към познанието. Разгледана е и връзката с кръга „Мисъл“ и с първото модерно поколение у нас. Четвъртата част се занимава с образа на света в двете творби: биографичният пласт зад „Две хубави очи“, символистичната природа на основните образи, огледалната композиция и музикалният принцип на символизма, както и пътят на човека от утрото на детството до вечерта. Петата част разполага двете стихотворения в културната история: къде самият Яворов се връща към техните образи, кой голям български поет им отговаря с отделно стихотворение и защо разпространеният прочит на „Две хубави очи“ е едностранчив. Материалът е подходящ за подготовка по литература в 10. клас, за писане на интерпретативно съчинение и есе, за преговор преди класна работа и за самостоятелно вникване в символистичната лирика на Яворов.

Едно писмо, обърнато наопаки за половин час. Едно дете, което пее нещо, без да го разбира. Един стражар, който се усмихва, вместо да извади сабята си. От такива дребни неща е направен фейлетонът „Бай Ганьо се върна от Европа“ - и този анализ ги разглежда една по една. Материалът започва с портрет на Алеко Константинов и с творческата история на книгата „Бай Ганьо“, включително вторичния живот на нейния герой в българската култура. Следват дялове за жанровите особености на творбата, за композицията на двете ѝ части и за онова, което ги обединява. Аналитичната част се движи през няколко едри проблемни ядра: как се променя гледната точка между първата и втората част на книгата, как се преобръща опозицията свое и чуждо, каква роля играят наблюдаването, говоренето и писането. Подробно е проследено развитието на действието във фейлетона по етапи, а след това са обособени отделни дялове за образа на главния герой, за спътниците и разказвачите, за символиката на имената, за езика и гротеската, за централната сцена с петицията, за финала и посланията. Включен е и речник на понятията. Практическата част е много обширна. Тя съдържа седемнайсет наблюдения върху текста с подробни отговори, шест въпроса и задачи - сред тях съпоставителна таблица на редактираните изрази от писмото до княза и съпоставка с фейлетона „Разни хора - разни идеали“ - и двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията, посветени на отделни детайли: заглавието на творбата, експозицията, кафенето, латинските изрази, турцизмите, гротеската и празната стая във финала. Материалът е подходящ за класно съчинение, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, подготовка за изпитване, преговор и самостоятелна работа върху „Бай Ганьо“. Разработката е в пет части. Първата поставя очерка в контекста на цялата книга: защо „Бай Ганю“ няма единен сюжет, какъв проблем извън книгата всъщност разработва Алеко Константинов и защо трудният български път към модерността е истинската му тема. Обяснено е историческото събитие, около което е построен очеркът, а също и защо дългото въведение с разговорите за музика и природа съвсем не е излишно. Втората част разглежда конфликта като сблъсък на ценности: разминаването между поведението на героя и нормата в двете части на книгата, мотивът за лицето и опакото на модерността, разликата между привидност и същност, както и вътрешното противоречие, скрито в единствения ориентир на Бай Ганьо, наречен в книгата „кьоравото“. Третата част събира различните тълкувания на образа, натрупани за повече от сто години, и показва защо героят заслужава определението проблематичният българин. Тук са разгледани и разказвачите: какви ценности представляват, как реагират на постъпката на Бай Ганьо и защо собствената им позиция също е поставена под въпрос. Четвъртата част се занимава с образа на света: близостта на творбата до притчата и до анекдота, ролята на детайла, краткостта на словесния израз, значението на поантата и причината книгата да поучава, без да става скучна. Петата част проследява живота на Бай Ганьо в културната история: продължения от други автори, градски фолклор, театър и кино, илюстрации, както и думата, която и днес звучи като присъда. Материалът е подходящ за подготовка за час и класна работа, за интерпретативно съчинение и есе върху творбата, както и за преговор на понятията очерк, притча, анекдот, ирония и събирателен образ.

Това е мащабен и отлично структуриран анализ на елегията „Арменци“ от Пейо Яворов, който превежда читателя през творбата не по механична схема, а чрез ясно разгърната система от тематични ядра. Материалът започва с авторовия и литературноисторически контекст, преминава през творческата история и пълния текст на стихотворението, а след това развива последователно заглавието, образите, композицията, пространството, времето, мотивите, междутекстовите връзки, жанра, ритъма, художествените средства и рецепцията. Силата на структурата е в това, че всяка следваща част надгражда предишната. След биографичния и творческия контекст на Пейо Яворов вниманието се насочва към възникването на „Арменци“ и към разстоянието между реалното наблюдение и художественото му преобразяване. Оттам анализът преминава към заглавието и неговата роля, после към историческата конкретност и универсалността на посланието, а след това към колективния образ на изгнаниците и начина, по който той е изграден чрез повторения, метонимии и ключови лайтмотиви. Отделни аналитични ядра проследяват образа на родината и майката, пространствените и времевите пластове, както и двата централни мотива – пиянството и песента. Тези части са особено полезни за ученик, който трябва да изгради аргументиран литературен отговор, защото показват как отделен образ или мотив може да бъде разгледан самостоятелно и едновременно свързан с цялостната композиция на произведението. Следващият блок разгръща бурята като природен и символен елемент, кръговата композиция, междутекстовите връзки с „В механата“ от Христо Ботев и „Немили-недраги“ от Иван Вазов, както и отношението на Яворов към литературната традиция. Така материалът не остава затворен в рамките на едно стихотворение, а предлага по-широка литературна перспектива, без да губи фокуса върху „Арменци“. Финалните раздели систематизират жанровата характеристика, стихотворния размер и звученето, основните художествени средства, проблемите и посланията, критическата рецепция и заключителното обобщение. Тази архитектура прави текста удобен за различни учебни цели: цялостен анализ, подготовка за интерпретативно съчинение, литературен въпрос, урок, преговор или тематична работа върху Яворов. За учителя материалът предлага готова последователност за преподаване и дискусия, а за ученика – подробна карта на творбата, която помага да се виждат връзките между композиция, мотиви, образи, език и литературна традиция. Богатото съдържание е подредено така, че отделните части могат да се използват и самостоятелно, според конкретната задача. Именно съчетанието между широк контекст, детайлен структурен анализ и ясна вътрешна организация превръща този материал в силен ресурс за задълбочено изучаване на „Арменци“ от Пейо Яворов.

1. Кой от следните признаци не е характерен за съвременния български книжовен език? а) богатство и обработеност на езиковите средства; б) използване във всички сфери на дейност; в) система от езикови стилове; г)  разнообразие от диалектни  употреби. 2. В кой ред не е допусната лексикална грешка? а) Двете момичета, приятелки от детинство, се поздравиха. б) Приятелят ми беше се отбил за малко на банкета. в) В никакъв случей не допускай да те изпреварят. г)  Неговата работа е много ефектна. 3. Кое

1. В коя от думите има правописна грешка? A) закачлива Б) бубулечка B) угризение Г) рикошет 2. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка? A) докладчик, бърабан, градски Б) кърфица, завистлив, костница B) пъстърва, коситба, гангстерски Г) мекушав, анегдот, сделка 3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка? A) Разгледайте нашите изпитани рецепти за вкусни ястия с рейтинги, снимки и коментари. Б) Стряскаща е статистиката, според която над 8 милиона тона пластмаса се озовават в

Деветнадесет задачи, всяка с по четири правдоподобно звучащи изречения. Тест върху граматичната норма, при който грешката никога не е очевидна – тя трябва да бъде намерена, а не забелязана отдалеч. Именно това го отличава от обичайните упражнения. Изреченията не са съчинени за учебник: взети са от вестникарски текстове, от художествена литература и от институционален език, така че всяко звучи като нещо реално прочетено. Грешката се крие в една дума и се вижда едва при внимателно вчитане. Обхватът покрива цялата граматична норма. Проверяват се членуването с пълен и кратък член, бройната форма при съществителните, съгласуването при еднородни части, употребата на притежателни и възвратни местоимения, формите за учтивост, глаголните окончания за първо лице множествено число, деепричастните форми и правилната употреба на относителни местоимения. Форматите се редуват през целия тест. При част от задачите се търси изречението с грешка, при други – единственото без грешка, а при трети са подчертани четири думи в едно изречение и трябва да се посочи коя от тях е сгрешена. Това редуване не позволява решаване по инерция и държи вниманието будно до последната задача. Особено ценни са задачите за възвратното притежателно местоимение. Разликата между него и обикновеното притежателно е сред най-трудните в българската граматика, греши се постоянно и в говора, и в писането, а тук е проверена няколко пъти в различни положения – включително в изречения от художествени текстове. Отделно място заемат случаите с наглед правилни, но всъщност погрешни форми при съществителни и прилагателни, при които редът на думите или наличието на две определения променя изискването. Такива задачи почти не се решават по слух. Всички задачи са с еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема по-малко от минута, а точкуването е безспорно. Обемът е точно за един учебен час, а трудността е изпитна: задачите са от типа, който се среща на матура, а не в обичайно класно упражнение. Който се справи с този тест, е готов и за реалния изпит. Преподавателят получава готова проверка без никаква подготовка, а деветнадесетте задачи могат да се разделят на две части по трудност и да се използват в различни часове или като домашна работа. За ученика ползата е трайна. Граматичните грешки се отчитат при всяко външно оценяване и при всяка писмена работа по литература, а тук са събрани точно онези, които се допускат най-често. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома, без чужда помощ.

Пунктуацията се учи на правила, а се проверява на изречения. Този тест залага изцяло на второто: двадесет и две задачи, в които трябва да се прецени конкретен текст, и отговори накрая. Нивото е сериозно – подходящ е и за силен клас, и за подготовка за изпит. Началото е отделено на вметнатите думи и изрази. Няколко задачи проверяват кои от тях се ограждат със запетаи и кои не – включително случаите, при които една и съща дума в различна позиция изисква различно решение. Това е сред най-често допусканите грешки и в ученически, и в зрели текстове. Следва блок върху обособените части и определенията – кога определението се отделя и кога не, как се оформя обособена част в началото, в средата и в края на изречението, и къде запетаята разкъсва връзка, вместо да отдели пояснение. Отделно място заемат две задачи с номерирани позиции в изречението. В едната трябва да се посочи коя от вече поставените запетаи е излишна, а в другата – в кои от означените места запетая трябва да се постави. Този формат се среща на изпит и е особено ценен, защото изисква преглед на цялото изречение, а не на едно място в него. Следващият кръг е върху запетаята в сложното изречение – при еднородни части, при повторени съюзи, при съчетания от два съюза и при уточняващи изрази. Задачите се редуват: ту се търси грешката, ту единственото безупречно изречение. Обособен дял е посветен на точката и запетаята – знак, който се употребява рядко и почти не се упражнява. Две задачи проверяват кога поставянето му е уместно и кога разкъсва изречението, при това върху дълги примери от различни по стил текстове. Подредбата води от най-малката единица към най-голямата: от отделната вметната дума, през частите на простото изречение и сложното цяло, до знаците, с които в текста влиза чужд глас. Три задачи разглеждат кавичките: кога се пишат при названия на филми, канали, специалности, породи и обекти, кога се използват за преносна или иронична употреба и къде поставянето им е излишно. Тази част е особено полезна, защото правилата тук се знаят частично. Финалният блок е за цитирането. Едната задача проверява теоретични твърдения за пунктуационното оформяне на цитат, а другите две изискват да се открие грешката – и правилният вариант – при цитат в проза и при цитирани стихове, оформени като самостоятелен абзац. Умение, което се търси при всяко съчинение. Примерите в целия тест са взети от разнообразни текстове – художествени, научнопопулярни и всекидневни, – което прави проверката близка до реалната употреба. Отговорите на всичките двадесет и две задачи са изведени накрая в компактен вид. На учителя тестът дава готова проверочна работа върху пунктуационната норма – за текущо оценяване, за обобщителен урок или за подготовка за изпит. На ученика материалът е сериозна самопроверка: показва точно кое правило не е усвоено – при вметнатите части, при сложното изречение, при кавичките или при цитирането.

Тестът обхваща цял литературен период и проверява не отделни творби, а разбирането за развитието на българската литература след Освобождението – от утвърждаването на националната идеология до навлизането на модерната поезия. Съдържа 18 задачи с избираем отговор и приложени верни отговори. Началните задачи очертават общата картина: приносът на литературата през първите две десетилетия след Освобождението, водещото направление през този период, съдържанието, което понятието за идеал получава в съзнанието на българите, и ценностите, изграждащи националното съзнание. Следваща група задачи е свързана с творчеството на Вазов – мотивите за въвеждането на предателството в одата за Апостола и смисълът, вложен в известната метафора за народния подем. Отделни задачи разглеждат фейлетонния герой на Алеко Константинов: какъв тип герой представлява той и защо отношението му към парите е укоримо. Следващият раздел е посветен на кръга „Мисъл“ – неговият състав, разбирането за задачата на литературата и значението на понятието за модерен поет. Задачите тук изискват отграничаване на точното тълкуване сред близки по звучене формулировки. Обособена група разглежда модерната поезия: мястото на страданието като централен мотив, внушенията на едно от най-известните стихотворения на Яворов, двойствеността в образа на жената в неговата лирика и смисълът на символистичния принцип за първенството на музиката. Заключителните задачи са свързани с елегичността в поезията на Дебелянов и с мотива за завръщането, както и с причините за разпада на семейството в изучаваната повест на Елин Пелин. Подходящ е за обобщителен преговор по периода, за подготовка преди контролно или изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Тест по литература върху одата „Левски“ от цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов с петнадесет задачи с избираем отговор. Материалът е с повишена степен на трудност и е съобразен с изпитния формат. Отличителното при този вариант е, че почти всички задачи са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, с кой образ героят не е отъждествен, коя двойка не е антонимна, кой проблем не е характерен, какво не определя избора му. Такава формулировка налага проверка на всичките четири варианта и изключва отговора по усет. Началните задачи установяват жанра и особеностите на творбата. Задачата за особеностите е взискателна: вариантите са цели редици от белези и е достатъчно един от тях да е неверен, за да отпадне целият вариант. Обособена е линия за символиката на бесилото. Отделна задача разглежда какво то въплъщава – едновременно жертвата на героите и позора на палачите, – като изисква да се отхвърли неточно тълкуване на двете противоположни думи, чрез които образът е изграден. Следва група задачи за строежа и за смисловите двойки. Проверява се коя двойка понятия не е противопоставена, кое твърдение за композицията не е вярно и какво не е характерно за епилога. Значително място заемат въпросите за съпоставката със световни фигури на саможертвата. Задачата към тях изисква да се отхвърли твърдението, че сравнението внушава безсмислие на усилията – прочит, който противоречи на целия замисъл. Отделни въпроси разглеждат отказа да бъде назован предателят, причината властниците да изглеждат жалки въпреки силата си, разбиранията зад избора да се напусне манастирът и най-силното оръжие на героя. Финалната задача проверява познаването на първия стих на творбата. Задачата за причината властниците да изглеждат жалки заслужава отделна дума. Тя насочва към нещо съществено: силата им стига само до тялото, но не и до духа, и точно затова победата им е привидна. Такова наблюдение обяснява защо творбата завършва не с поражение, а с възвисяване. Ценна е и задачата за отказа да бъде назован предателят. Сред вариантите са предложени правдоподобни обяснения – че името е известно на всички или че жанрът не го допуска, – но верният отговор насочва към отвращението, което самото назоваване би било недостойно да изрази. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат задълбочен разбор в час. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка, за подготовка за изпит или за края на изучаването на творбата. Обхватът е пълен въпреки сравнително малкия брой задачи: засегнати са жанрът, строежът, всички основни образи, символиката и посланията. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готова проверка с висока степен на трудност, подходяща за края на разбора, а отделни задачи могат да послужат като отправна точка за обсъждане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение в разграничаването на близки тълкувания.