Контролна работа по литература за 7. клас върху раздела „Българинът във възрожденския свят“ – 25 задачи с отговори върху Чинтулов, Ботев и Вазов

Контролна работа по литература, обхващаща произведенията от раздела за възрожденския свят – разказа „Една българка“ и повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов, одите „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“ от същия автор, както и стихотворенията на Добри Чинтулов. Тринадесетте задачи са компактни по обем, но покриват целия изучен материал и позволяват проверката да се проведе за част от учебния час. Началните задачи установяват жанровата принадлежност на две от изучените творби – „Една българка“ като разказ и „Немили-недраги“ като повест. Тези въпроси изглеждат прости, но при тях грешката е честа, тъй като двата жанра лесно се смесват в паметта на учениците. Значителна част от задачите са построени върху цитати. В една от тях трябва да се разпознае кой цитат разкрива национална ценност – проверка, при която останалите три също са автентични, но битови по характер. Друга изисква да се определи кой герой от „Немили-недраги“ произнася конкретни думи, трета – на кого принадлежи реплика от „Една българка“, четвърта – кой цитат е от „Стани, стани, юнак балкански“. Този формат проверява реалния досег с текстовете, а не общата представа за тях. Отделна линия в контролната засяга смисъла на заглавията и на отделни моменти от творбите. Проверява се с какво не е свързано заглавието на „Опълченците на Шипка“, защо смъртта на Странджата се определя като героична, кой от изброените герои е от „Една българка“. Задачата за прякото и преносното значение изисква сред четири цитата от поезията на Чинтулов да се открие онзи, в който има образност – съчетание на литературно и езиково умение. Съпоставителна е задачата за общото между „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“, при която трябва да се посочи характеристиката, която в действителност не обединява двете оди. Включена е и задача за преценка на твърдения, обхващаща наведнъж повода за речта на Странджата, мястото на одата в „Епопея на забравените“, съдбата на Македонски след Освобождението и развръзката на „Една българка“. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя изисква да се назоват основните чувства в „Българският език“ и да се обясни какво ги поражда – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза. На учителя контролната дава готова проверка с малък обем. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Компактна контролна работа по литература, обхващаща изучените произведения от раздела за Възраждането. Тринадесетте задачи са по-малко на брой от обичайното, но са подбрани така, че да покрият целия материал и да се справят за част от учебния час. Отличителното за тази контролна е, че значителна част от задачите са построени върху цитати. В една от тях трябва да се разпознае кой цитат не разкрива национална ценност, в друга – от коя творба не е даден стих, в трета – кой герой произнася определени думи, в четвърта – към кого са отправени думи от повестта. Този формат проверява реалния досег с текстовете: ученик, който познава творбите само по преразказ, не може да се справи с него. Друга линия в контролната е насочена към композицията и жанра. Проверява се с какво е свързано заглавието на едно от стихотворенията, кой момент е кулминационен в разказа, към кой жанр принадлежи една от одите. Отделна задача разглежда мотивите в стихотворението за родния език и изисква да се посочи онзи, който в него не присъства. Съпоставителна е задачата, при която трябва да се определи с коя друга творба или част от творба се свързва по идеи и внушения едно от стихотворенията. Тя изисква поглед през целия раздел наведнъж и е сред най-трудните в контролната. Отделно място заема задачата за прякото и преносното значение – сред четири цитата от възрожденската поезия трябва да се открие онзи, в който липсва образност. Тук се съчетават литературно и езиково умение. Включена е и задача за преценка на твърдения, обхващаща наведнъж събития от две различни произведения и съдбата на техните герои. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено достатъчно място за писане. Тя е насочена към лирическия увод на одата и изисква да се назоват основните чувства в него, както и да се обясни какво ги поражда. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя контролната дава готова проверка с малък обем, подходяща и като бърза диагностика преди по-обемно изпитване. На ученика служи за преговор преди контролно и показва дали творбите се разпознават по конкретен текст, а не само по заглавие.

1. В кой ред елементите на сюжета и композицията са подредени ПРАВИЛНО? A) развръзка, експозиция, кулминация, завръзка, епилог Б) завръзка, епилог, кулминация, развръзка, експозиция B) експозиция, развръзка, кулминация, завръзка, епилог Г) експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. A) Литературните родове са три: епос лирика и драма. Б) Епосът съдържа жанрове като разказ, повест, роман. B) Епосът разкрива вътрешния свят на човека: мисли

1. Кой процес НЕ е характерен за Българското възраждане? A) конфликтът между индивида и етническата общност Б) просвещаването и образоването на българското население B) борбата за духовна и политическа независимост Г) формирането и отстояването на националния идеал 2. Кое от изброените чувства НЕ е типично за българина във възрожденския свят? А) любов към изстрадалата родина Б) ненавист към патриархалните норми В) омраза към завоевателите Г) привързаност към родния

1. Кой образ най-силно въплъщава представата за саможертвата в името на родината? А) Македонски от „Немили-недраги“ Б) Баба Илийца от „Една българка“ В) Лирическият герой от „На прощаване в 1868 г.“ Г) Поетът от „Българският език“ 2. Каква е основната идея в стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“? А) Величието на природата и националната история Б) Тъгата на емигранта далеч от родината В) Призив за борба и освобождение на България Г) Възхвала на юнашката сила и вярата в бъдещето 3. Какво отличава Баба Илийца от останалите герои в разказа „Една българка“? А) Нейната безусловна вяра в Бога и свещениците Б) Смелата ѝ готовност да се изправи срещу страха и опасността

Пълен вариант за класна работа с ясно разпределение на точките – шестдесет точки, разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литература. Материалът е готов за провеждане, включително с приложена скала за оценяване. Първата част стъпва върху откъс от „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков и обхваща седем задачи. Проверява се определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на изразената в него позиция, откриването на думи в преносно значение, тълкуването на устойчив израз, извличането на информация и определянето на стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко различни области. Лексиката е застъпена с въпроси за неутралната лексика, за чужда дума с посочено значение, за науката, изучаваща речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на репортажа. Отделна задача изисква собствени примери за думи с непостоянно „ъ“. Значителна група задачи е посветена на глаголните наклонения: разпознаване на повелително наклонение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение, както и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола. Редакционната задача е с най-висока тежест сред езиковите – цял абзац с натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване и запетаи при еднородни части. Литературният блок обхваща творби на Добри Чинтулов и Христо Ботев. Проверяват се биографични данни, символният образ на врага, адресатите на призива, разпознаването на стих, носещ определен смисъл, както и фактологични твърдения за създаването и публикуването на едно от стихотворенията. Включена е таблична задача за съотнасяне на образи с тяхното значение. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху кратък цитат – тълкуване на пътя като образ. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за свободните отговори, поправения текст на редакцията и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка според постигнатите резултати. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии за оценяване, без нужда от допълнителна подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия: показва обхвата и тежестта на отделните части и открива къде подготовката е недостатъчна – в езиковата, литературната или в редактирането.