Контролна работа. Лексикология. Български език - 9 клас

Нарушенията на лексикалната норма често остават незабелязани, защото звучат привично – излишен предлог, сбъркан пароним, повторено по смисъл определение. Двадесетте задачи учат тези неточности да бъдат разпознавани. Първите пет въпроса са към поместен текст за влиянието на технологиите върху четенето и вниманието. Те проверяват четенето с разбиране: кое е основното твърдение, кой факт го подкрепя с данни, какво означава употребеното в текста понятие, каква е позицията към бъдещето и кое следствие е изведено правилно. Следващата група задачи изяснява самото понятие за лексикална норма и условията за нейното спазване, след което насочва вниманието към конкретни нарушения: смесване на официална и разговорна реч в едно изречение, паронимна грешка, неправилно употребен предлог при географско име, изпуснат или излишно добавен предлог. Друга група въпроси разглежда излишните по смисъл словосъчетания, съчетаването на взаимно изключващи се думи, неуместната употреба на съюз, устойчивите изрази и тавтологията. Трите задачи със свободен отговор изискват практическа редакция: поправяне на неправилно построени изрази, избор между близки по звучене думи – книжна и книжовна, просвещават и посвещават, светлина и светиня, клауза и кауза, рехабилитация и реабилитация, катедра и катедрала – и премахване на излишните повторения в три изречения. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Лексикалната норма изисква не само познаване на думите, но и усет за тяхната съчетаемост и смислова точност. Десетте задачи проверяват това умение чрез разнообразни по формат упражнения. Част от въпросите изискват откриване на изречението, в което е допусната лексикална грешка – несъвместими понятия, нелогични съчетания или дума, употребена в неподходящо значение. Други задачи поставят обратната цел: сред няколко изречения да бъде намерено единственото безупречно построено. Отделни задачи проверяват съчетаемостта чрез попълване на празно място – кандидатът трябва да прецени коя от предложените думи не се вписва в смисъла на изречението. Шестата задача е изградена върху двойки близки по звучене думи, които се различават по значение: договор и договорка, образен и образов, ефективно и ефектно, непрогледна и непрегледна, подготвени и подготвяни, встъпване и настъпване. Изборът между тях изисква точно разбиране на нюанса. Седмата задача предлага свързан текст с пропуснати места, за които трябва да се подбере най-подходящият израз, а осмата изисква редактиране на кратък текст с шест допуснати лексикални неточности, включително неправилно назована награда и неустойчиви словосъчетания. Към всички задачи са приложени верните отговори с кратко обяснение, което посочва защо даден вариант е неуместен и коя е точната дума. Форматът е подходящ за упражнение в час, за домашна работа и за подготовка преди изпит.

Цял изпитен вариант, събран в един файл – със същия брой задачи, същата подредба и същите изисквания като на държавния зрелостен изпит. Разликата е само една: тук отговорите са приложени. Езиковата част започва с правописа – двойни съгласни, членуване, слято и разделно писане, изписване на думи, при които изговорът подвежда. Следват задачите върху граматичната норма: бройна форма, относителни местоимения, съгласуване между подлог и сказуемо, подчертани думи в изречение. Пунктуацията е представена с два различни случая, а лексикалната норма – с уместната употреба на думата и с разпознаването на фразеологични антоними. Литературната част обхваща широк кръг творби и понятия. Проверява се разпознаване на творба по цитирани стихове, кои две произведения принадлежат на един автор, от коя творба са дадени образи, коя от изброените е повест, коя идея не присъства в определена поема и кои две творби споделят обща идея. Отделни задачи разглеждат характерните мотиви за един поет, литературните направления и техните белези, отсъстващ мотив в конкретно стихотворение и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, обединени от една тема – четенето. Първият е социологически анализ, вторият – хумористичен текст за различните типове читатели, третият – културноисторически откъс за четенето на глас и тишината в библиотеките. Към тях са зададени дванадесет задачи: сфера на общуване и функция на текста, жанр, вярно и невярно твърдение, синонимна замяна на дума, съпоставка кои от текстовете разглеждат определена група читатели и отделяне на факти, които в текстовете липсват. Следват формулиране на общата тема, изграждане на теза и написване на резюме на първия текст. Практическият блок включва избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на петте пропуснати препинателни знака в кратък текст. Преди края е поместено цяло стихотворение на Христо Смирненски с две задачи към него – за библейската образност и за противопоставянията, които изграждат смисъла. Следва задача за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден пълният текст на „Потомка“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде посочен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, а за отворените – с примерни решения: тема, теза, библейски препратки, опозиции, съответствия и текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готов вариант за пробна матура, който не изисква никаква подготовка. За ученика е реална репетиция от начало до край – с възможност сам да се провери и да прецени къде стои преди изпита.

Новина за изложба в Националната библиотека открива този тест и веднага поставя изискване за точност – една от задачите проверява дали ученикът е забелязал грешната дата в предложените твърдения. В началото е поместен кратък медиен текст за представена изложба, посветена на възрожденски ръкописи. Първите пет задачи изискват да се определи жанрът, да се посочи основният източник, да се разпознае невярното твърдение за събитието, да се формулира неговото послание и да се определи начинът, по който информацията е достигнала до читателя. Втората част обхваща работата с медиен текст като последователност от действия: какво включва запознаването с него, какво се прави при извличане на информация от интервю, какво не е цел на обработването и как се постъпва при непознати думи. Последната задача е практична и напомня навик, който улеснява четенето на всякакъв текст. Трета посока е насочена към понятията и жанровете: какво представлява медията, какво задължително съдържа информационната бележка, кое е характерно за репортажа, каква е основната разлика между бележката и интервюто, какво означава мнение и какъв е характерът на официалната комуникация в медиите. Отделни задачи проверяват кой източник е приемлив според етичните изисквания и каква е ролята на националната информационна агенция. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение какво означава обработване на информация в контекста на медиен текст. Втората – два примера за електронни медии и посочване на едно тяхно предимство. Третата търси две причини, поради които медиите трябва да посочват достоверни източници – въпрос, който излиза извън учебния материал и засяга доверието към информацията изобщо. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни примери и ясно формулирани причини. Ученикът се учи да чете новина внимателно, да проверява подробностите и да преценява доколко може да се довери на прочетеното. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а последната задача е подходяща и за разговор за достоверността на информацията в интернет.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Всеки текст в общуването преследва своя цел – да продаде, да покани, да докаже. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези цели и умее да състави подходящия текст за всяка от тях. В началото е поместена кратка обява за продажба. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, кой е призивът към действие в него и каква е основната му цел. Второто изискване е особено полезно, защото проверява дали ученикът разпознава функцията на дадена част, а не само съдържанието ѝ. Следващата част обхваща научния отговор като форма на общуване. Задачите изискват да се определи какво представлява той, коя е вярната последователност при съставянето му, какво означава аргумент, кое не е характерно за научния стил и какъв е самият стил. Отделни въпроси проверяват какво е термин, какво представлява ключовата дума, какво съдържа понятийната система и какво се изисква при устно изложение. Трета група задачи се връща към деловите текстове: с какво е подходящо да започне обявата, кое не е нейна черта, кое не е елемент на поканата, кое обръщение е уместно за нея и какво е нейното предназначение. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като всяка изисква самостоятелен текст. Първата – изброяване и обяснение на трите части на научния отговор. Втората – цялостен научен отговор по зададен въпрос с теза, два аргумента и извод. Третата – съставяне на делова покана до родители с изрично изброени задължителни елементи и изискване за подходящ стил. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готово обяснение на трите части, готов научен отговор и цялостен образец на делова покана. Ученикът има възможност да сравни собствената си работа с готовия образец и да види къде е пропуснал задължителен елемент. Преподавателят разполага с материал за обобщителна контролна работа по темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.