Контролна работа. Текст. Функционални стилове. Български език - 9 клас

Един и същ предмет може да бъде наречен по четири различни начина в рамките на няколко изречения. Един и същ въпрос може да бъде разгледан в два текста, които принадлежат на различни стилове. Тестът проверява дали ученикът вижда тези разлики и умее да ги назове. Двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта обхващат целия раздел, което прави материала подходящ за проверка след изучаването му, но и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване – описателен израз, контекстов синоним, лично и притежателно местоимение, нулев езиков елемент – включително чрез задача, в която е дадена цялата номинативна верига и трябва да се определи какво тя показва. Тук влизат и задачите за връзката между ключовите думи и темата и за подтемите като носители на смисловото делене. Втора група разглежда функциите на текста: регулираща, естетическа, апелативна и информативна. Всяка е представена с типична ситуация, а една от задачите изисква определяне на функцията при съпоставка между два текста върху една и съща тема. Трета група е насочена към стиловете и комуникативните сфери. Освен разпознаване на стил по неговите маркери, тук са включени две задачи за жанрове – групи от жанрове, които трябва да бъдат отнесени към съответния стил – задача за особеностите на научнопопулярния подстил, задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи белег, който не е характерен за публицистичния стил, както и въпрос за самия ред на действие при определяне на комуникативната сфера. Четвърта група обхваща типовете грешки: граматични при бройната форма и при употребата на „й“ и „и“; правописни при двойните съгласни; пунктуационни при еднородни части; лексикални при неуместна чуждица, при погрешен предлог и при неподходящ синоним; стилистични при повторение на сродни думи. Всяка задача изисква и разбиране към кой тип принадлежи нарушението. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват конкретния елемент от примера, назовават явлението и добавят защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден правилният вариант и правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от аспектите на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Умението да се работи с учебна статия не е само четене – то включва разпознаване на термините, откриване на тезата и извеждане на извода. Точно това проверява настоящият тест, като върви от анализ на готов текст към създаване на собствен. В началото е поместен кратък научен текст за светлината и растенията. Върху него са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, коя е основната му теза и кой е изводът в него. Така теорията се прилага веднага върху конкретен пример, а не остава на равнище определение. Следващата част обхваща понятията, свързани с работата по научен текст. Задачите изискват да се определи какво представлява урочната статия, кое изречение съдържа термин, кое не е характерно за научния стил и кой етап не принадлежи към работата с такъв текст. Отделни въпроси проверяват какво включва подготовката, какво не спада към обработването на информацията, какво означава дефиниция, какво представлява понятийната система и каква е ролята на ключовите думи. Част от задачите са с отрицателна постановка и изискват по-внимателно четене на условието, тъй като верният отговор е този, който се отклонява от останалите. Трите задачи със свободен отговор и с оставено място за писане изискват самостоятелна работа. Първата иска обяснение със свои думи какво представлява извличането на информация от научен текст – проверка дали ученикът може да формулира определение, вместо да го възпроизведе наизуст. Втората изисква два примера за понятия от различни учебни предмети, които принадлежат към една понятийна система, и така свързва часа по български език с останалите предмети. Третата задача е творческа и най-обхватна: ученикът трябва сам да напише кратък научен текст по избрана тема, като условието изрично изброява какво трябва да съдържа той – теза, аргумент и извод. Темите за избор са предложени, но не са задължителни, което оставя свобода на пишещия. Верните отговори са изведени накрая, като всеки е придружен с кратко обяснение защо точно той е правилният и към кой етап от работата с научен текст се отнася. Ученикът упражнява умение, което му е нужно във всеки учебен предмет – да разчита учебния текст, да отделя същественото, да работи с термините и сам да построи кратко научно изложение с ясна структура. Материалът е полезен и като подготовка за преразказ на научен текст и за писмени отговори по други предмети. Преподавателят разполага с материал, подходящ за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа. Тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно, а последната задача върши работа и като самостоятелно писмено упражнение с ясни критерии за оценяване – наличие на теза, аргумент и извод.

Два текста могат да говорят за едно и също събитие и въпреки това да се различават коренно – по лексика, по тон и по цел. Тестът проверява умението тези различия да бъдат разпознавани и назовавани точно. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, като към всеки отговор е приложено подробно обяснение. Част от задачите са насочени към разграничаването на предмета от темата – когато два текста разглеждат едно и също явление, но единият търси природните причини, а другият насочва вниманието към отговорността на институциите. Проверява се и умението да се проследи предметът чрез веригата от думи, които го назовават, както и стъпките при определяне на темата чрез групиране на ключовите думи. Обособена група задачи разглежда функциите на текста – информативна, експресивна, естетическа и регулативна – и умението да се определи водещата от тях, включително в случаите, когато фактите служат за подкрепа на авторовото мнение. Значителна част от задачите са посветени на стиловите маркери. Проверява се разпознаването на терминологична и неутрална лексика с назоваваща функция, на съобщителни изречения в сегашно време, както и на средствата, характерни за публицистичния изказ – ирония, сарказъм, реторичен въпрос, алегория, фразеологизъм, обръщение към читателя, форми в първо лице и преизказно наклонение като начин за дистанциране от чуждото твърдение. Заключителните задачи изискват обобщение – да се съотнесат два текста по предмет, вид и водеща функция въз основа на откритите стилови белези. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Двадесет и две задачи, които обхождат цял раздел от теорията на текста – от предмета на общуване през петте функционални стила до трите вида грешки при редактиране. Именно тази пълнота прави материала стойностен. Понятията не са пръснати, а подредени в едно цяло, така че се вижда как всяко следва от предходното. Началото е приведен текст за рекордно спускане под вода. Той е избран удачно – достатъчно кратък, за да се обхване наведнъж, и достатъчно специализиран, за да съдържа истински термини. Върху него са зададени пет задачи. Проверяват се водещата функция, кое словосъчетание не е строго терминологично, къде има преносна употреба, защо една дума стои в кавички и кое заглавие най-точно назовава темата. Особено полезна е задачата за кавичките. Сред четирите обяснения стоят и ирония, и подчертаване – а разграничението между тях е точно онова, което учениците не правят. Втората част е теоретична и обхваща десет задачи. Тук са определението за предмет на общуване, съставките на веригата от названия, връзката между ключовите думи и темата, макротемата и накрая четирите функции на текста. Оттам следва блокът за стиловете. Пет задачи проверяват кои белези принадлежат на кой стил, а последната изисква вярно съответствие между стил и жанр – при това с три разменени двойки сред възможностите. Именно този блок е най-удобен за преговор. Петте стила са обходени поред и всеки е представен чрез своите разпознаваеми белези. Третата част е за редактирането. Първата задача изяснява реда на действията при поправка, а следващите три работят с конкретни сгрешени изречения – при всяко трябва да се назове видът на грешката, а не просто да се поправи. Особено сполучлива е задачата за повторението. Сред четири изречения с близък смисъл трябва да се разпознае онова, в което една и съща мисъл е казана два пъти. Финалните две задачи са отворени. При първата се иска да се опише предметът на общуване и да се състави верига от четири до шест названия от различен тип. При втората – да се извадят до осем ключови думи и да се формулира макротема в едно изречение. Приложени са примерни решения и за двете, включително готова верига от шест звена. Преподавателят получава готово контролно за цял раздел, без нужда от подготовка. Под всеки отговор стои кратко обяснение, което превръща поправката в урок, а трите части вършат работа и поединично. Ученикът разполага с материал, който едновременно проверява и обобщава – всяко понятие е приложено върху конкретен пример. Годен е за преговор преди изпит и за подготовка за матура.

Как се изгражда текстът, каква работа върши той, към кой стил принадлежи и какво в него е сгрешено – четирите основни въпроса при работата с текст са събрани в един обобщителен тест с двадесет и пет задачи. Всяка задача е с избираем отговор и четири варианта. Обхватът покрива целия раздел, което прави материала подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит или класна работа. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване на предмета на общуване – контекстов синоним, лично местоимение, описателен израз – както и умението да се прецени коя номинативна верига е изградена правилно и коя се разпада с въвеждането на нов предмет. Тук влизат и задачите за ключовите думи и връзката им с темата, за начина, по който се определя темата на текст, и за ролята на абзаца като носител на отделна подтема. Втора и обемна група разглежда функциите на текста. Информативната, естетическата, апелативната, коментарната, експресивната и регулиращата са представени с отделни примери, а една задача проверява разбирането, че функциите се съчетават и една от тях е водеща. Включена е и съпоставка между два текста на една и съща тема, при която трябва да се определи функцията на втория. Трета група обхваща функционалните стилове и комуникативните сфери: разпознаване на стил по неговите маркери, отнасяне на жанр към стил, особеностите на научнопопулярния стил спрямо строго научния, както и съпоставителна задача, в която два текста върху една тема принадлежат към различни стилове. Четвърта група е посветена на грешките и обхваща всички основни типове: граматична при пълен и кратък член; правописна при променливо „я“; пунктуационна при обръщение и при сложно изречение; лексикална при объркани пароними и при смислово повторение; стилистична при дума, неподходяща за стила на текста. Задачите изискват не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от примера, назовава явлението и добавя защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден и правилният вариант заедно с правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от четирите аспекта на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Как се обяснява научно понятие така, че да остане точно и същевременно разбираемо? Този въпрос стои в сърцевината на темата и определя цялата логика на теста – от разпознаването на признаците в готов текст до самостоятелното им прилагане в собствен. Задачите са 20, разпределени в три части. В началото е поместен кратък научнопопулярен откъс за природен процес, следван от 5 въпроса. Проверява се комуникативната цел на текста, съответствието между термин и негова достъпна перифраза, разпознаването на конкретен вид изречение, елементът, който носи умерената експресивност, и глаголните форми, употребени в откъса. Задачите изискват откриване на признаците в самия текст, а не възпроизвеждане на теория. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Обхванати са общото между научния и научнопопулярния текст, действията, които приближават изложението към популярния регистър, отношението между автор и читател, структурната свобода, допустимите видове изречения, мярата при употребата на термини и на разговорни елементи, съотношението между части на речта в сравнение с научния стил, многозначността на термините в различни области и ефектът от отделните средства за популяризация. Две от задачите са изцяло практически: изисква се да се посочи най-удачната популяризираща трансформация на научно твърдение и изречението, което най-точно запазва жанровия тон. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква откриване на три стилистични елемента в изходния текст с обяснение за функцията на всеки. Втората – три собствени примера за образни средства с обосновка. Третата е практическа задача за писане: кратък текст по зададени условия, включително аналогия към термин, следван от изброяване на приложените жанрови маркери. Отговорите са приложени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при свободните, включително готов образец за текст с посочени маркери. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение преди самостоятелно писане и за подготовка преди изпитване. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особено ценна е двойката задачи, свързани с преобразуването. Едната изисква преценка коя формулировка популяризира най-добре дадено твърдение, другата – ученикът сам да напише текст с аналогия към термин. Именно това е същината на жанра: не опростяване на съдържанието, а намиране на точния образ, чрез който то става разбираемо. Примерните решения в края показват как изглежда добре балансиран текст от този тип.