Втората част представя една съвсем друга картина на света и насочва не към природните стихии, а към сътрудничеството между човек и природа. Природният цикъл – зима, пролет и лято – се е слял с цикъла на човешкия труд. Отделните годишни времена са не просто различни състояния на природата, а са част от човешките усилия и затова усмивката на човешкото лице и надеждата в сърцето се раждат от вида на натегналия клас, позлатен от лятото. Затова и тази част съвсем естествено завършва с едно символично действие – заклинанието, с което се отправя пожелание това взаимопроникване на човек и природа да стигне до благоприятен край.

Противоречието, оформено от сблъсъка на първата и втората част на стихотворението, представя основния конфликт, около който се строи лирическото послание. От едната страна е показан светът на природата с нейните жестоки закони и непредвидимост. От другата страна стои светът на човека с непрестанните му съзнателни усилия да изгради сам собствената си съдба и щастие, с моралните оценки, пронизващи цялостната му представа за битието – праведност, благочестие, грях, наказание... Има ли решение този конфликт? На този въпрос са посветени останалите четири части на „Градушка“.