Атанас Далчев
    Къщата

    Сам дяволът я сякаш дал под наем,
    но неизвестно кой е наемателят.
    Затворена е всякога вратата
    а мракът спи и през деня във стаите.

    Дъждът гризе мазилката и бяга
    през счупените водостоци от олово
    и като пот по челото на болен
    по сивите стени избива влага.

    И снощи (ти видя ли от прозореца?),
    когато писна ненадеен вятър,
    разтвори се, затвори се вратата,
    завиха нощни кучета на двора

    и черна сянка, дълга като копие,
    разчупи се на каменните стълби
    и аз видях, и аз познах там мъртвия,
    когото преди девет дни заровиха.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave