Къщата - Атанас Далчев

1. Кои творци в българската литература „оварваряват” поетическия език? а) Христо Ботев и Иван Вазов б) Атанас Далчев и Гео Милев в) Пенчо Славейков и д-р Кръстев г) Николай Лилиев и Пейо Яворов 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение: а) Стихотворението „Вяра” е програмна творба на Христо Смирненски. б) Критиците определят романа „Тютюн” като „осъден роман”. в) Поезията на Атанас Далчев е

Стая, в която времето бавно превръща всичко в прах, врати, които цяла нощ се удрят като криле на ранена птица, и една разтворена книга, погълнала живота на онзи, който я чете: седем стихотворения на Атанас Далчев са събрани тук в пълния си текст. Подборката се открива с „Ангелът на Шартър“ от 1937 г., в което спасеният човек славослови ангела върху стрехата на катедралата и вижда света да блести като старинна стъклопис. Оттам нататък редът се връща назад, към ранния Далчев от двайсетте години. „Болница“ и „Дяволско“ очертават най-тъмната територия на тази поезия, в която побледнелите лица, стенният часовник и стаята под покрива броят чуждото и собственото време. „Вратите“ и „Прозорец“ показват другото лице на същия свят: предметът, проговорил с човешки глас, и зимното стъкло, зад което се отваря сребърна гора. „Книгите“ е стихотворението за цената, платена от този, който чете чуждия живот вместо своя, а „Стаята“ затваря кръга с интериора, в който часовникът е млъкнал и махалото спи. Всички творби са дадени изцяло, с годината под всяка от тях, така както са нужни за четене в час, за точно цитиране и за наблюдения върху предметния свят, звука и цвета у Далчев. Подборката е подходяща за подготовка на анализ и на съчинение върху лириката на Атанас Далчев, за съпоставка между ранните стихотворения и късния „Ангелът на Шартър“ и за работа върху мотивите за дома, самотата, времето и смъртта.

Нощен шум зад вратите, взет отначало за вятър, се оказва тропот на копита. С този обрат започва творбата, дадена тук в целия си автентичен текст, заедно с годината под нея. В четирите кратки строфи нощният ездач само минава покрай къщата, но оставя след себе си бял плащ на двора, дъх, застинал по стъклото, и удар, който променя всичко вътре. Гласът, който разказва, е детски, а последната картина е за майката и за черната кърпа. Творбата е съвсем кратка, което я прави удобна за наизустяване, за точно цитиране и за упражнения върху образи и детайли, а годината под текста помага при подреждането ѝ в творчеството на автора.

Пладня, зной, разтворен прозорец и една латерна, която засвирва под дървото точно когато не бива. Пълният текст на стихотворението „Смърт“ от Атанас Далчев е публикуван тук така, както е написан, без съкращения. Страницата съдържа само творбата, без анализ и без въпроси. Шестте четиристишия се движат между две линии: горещият неподвижен ден отвън, с изгарящия простор, ръждивата сянка на дима и червените стрехи, и стаята, в която някой сънува поляни, сенки и дървеса и дочува гласа на спомените си. Между двете застава латерната, звукът, който от прага на нощта безмерна го връща в светлия живот, докато сънищата не спират да го зоват и мамят. Записът завършва с годината на създаване, 1935 г. Текстът е удобен за четене в час, за наизустяване, за точен цитат в интерпретативно съчинение или устен отговор и за наблюдение върху вещния детайл, чрез който Далчев внушава, вместо да обяснява.

Кратко стихотворение за връщането у дома, поместено в пълния си вид, в четирите му строфи, така както е датирано от Атанас Далчев с 1924 г. Творбата започва с есенното скръбно завръщане в бащината къща с боядисани жълто стени и още в първата строфа задава разстоянието между отминалите пролетни дни и настоящето. Втората и третата строфа разгръщат неравния път и дърветата, които сякаш излизат насреща с прострени ръце, а последната връща погледа към къщата, видяна през запречените клони. Текстът е даден без тълкуване, за да остане мястото за собствения прочит. Подходящ е за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за упражнения върху образа на дома, мотива за спомена и есенния пейзаж у Далчев.

Късното стихотворение на Атанас Далчев от 1971 г. е поместено тук с целия си текст, четирите строфи в автентичния им вид. Внезапният дъжд сварва двама души на улицата и ги скрива под дърветата, до затворената будка. Оттам нататък творбата прави своя тих обрат: подслонът под преплетените клони връща двамата към нещо отдавнашно и стаята на спомена се оказва по-близка от улицата, на която стоят. Далчев държи всичко върху няколко предмета, цветове и звуци, така както е в цялата му поезия. Текстът е удобен за четене на глас, за учене наизуст, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за работа върху предметността и паметта у Далчев. Разбор и въпроси не са приложени: публикувано е самото стихотворение.