Лекции по АСЛС на доц. Николов от ТУ-София

Ръководството е предназначено за провеждане на лабораторни упражнения по дисциплината “Анализ и синтез на логически схеми”, изучавана от студентите от специалности КСТ и АИУТ при ТУ Варна. Участието на авторите е както следва: теми от 1 до 5 са разработени от гл.ас. Юлка Петкова, темите от 6 до 12 - от гл.ас. Сава Иванов, а последните 4 теми - от гл.ас. Стоян Каров.

1. Да се намери най-простата двустъпална реализация на схемата. 7. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (1,2,4,5, 9,10,12,13). 8. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (0,1,5,6, 8,9,13,14). 9. Да се реализира зададената функция само с 3 входови ПЛМ.

Учебното пособие е предназначено за студенти и специалисти, обучаващи се и работещи в областта на компютърните науки и технологии. То има за цел да даде базови знания и умения при решаване на широк кръг задачи с използване на логически елементи и базирани на тях ранообразни комбинационни структури, както и при анализа и синтеза на крайни автоматни устройства.

Учебен материал, който доказва тезата си с едно-единствено изречение. Една и съща реплика е показана в четири различни положения – и всеки път изпълнява друга задача. Именно този похват прави темата разбираема. Вместо да се заучават шест определения, се вижда как един и същи израз сменя предназначението си според това кой го казва и защо. Разработката обхваща функциите на езика и е устроена в осем номерирани части. Началото дава определение и веднага го проверява. Приведено е кратко изречение за времето и са показани три негови прочита – като съобщение, като намек и като оплакване. Втората част свързва темата с обстановката на общуването. Изброени са шестте участващи елемента, а после е обяснено, че всяка функция извежда на преден план различен от тях. Средището е третата част, в която шестте функции са разгледани поотделно. Всяка е представена по един и същи ред: какво представлява, как се разпознава, примери и накрая какви езикови средства се подбират при нея. Тази еднаква схема улеснява запомнянето и позволява сравнение. Особено ценна е първата от шестте. Обяснено е защо тя присъства почти винаги и защо служи по-скоро като общо покривало, отколкото като отделен случай. Четвъртата част е практическата и е онова, което издига материала. При всяка функция е посочено с каква цел се използва, какви средства ѝ подхождат и – най-важното – каква е опасността при нея. Тези предупреждения са конкретни: заповеден тон към неподходящ човек, прекалена образност в обяснение, задържане в любезности, без да се стигне до същината. Именно тази част превръща теорията в умение. Петата част е с изречението, което сменя четири функции, а шестата събира пет кратки правила за всекидневна употреба – включително защо в писмено съобщение трябва да се уточнява повече, отколкото на живо. Седмата част са три упражнения. Първото изисква разпознаване на функцията в пет изречения, второто – преработване на едно и също съобщение за двама различни събеседници, третото – едно съобщение по два различни канала. Обобщението накрая събира целия урок в три изречения. Преподавателят получава готов урок за няколко часа с вградени упражнения и с готови примери за всяка функция. Ученикът разполага с материал, в който всяка функция е обяснена по еднаква схема, а трите упражнения му позволяват да провери сам разбрал ли е.

Кратък учебен материал по български език, в който две обикновени думи от едно изречение стават повод за подреден разговор за съчетаемостта. Изложението започва с практическа задача: определяне на формите на две подчертани думи и обяснение защо са именно такива, с кратък коментар към всяка от тях. След това са изяснени двата вида съчетаемост. Първо граматичната, с правилата за бройната форма при предмети, за множественото число при лица, за съгласуването на прилагателните по род и число и за съгласуването на сказуемото с подлога. После лексикалната, показана чрез двойки примери, при които едно и също определение върви естествено с една дума, но звучи невъзможно с друга. Отделен раздел представя смисловите отношения между думите: част и цяло, сходство, противопоставяне, материал и изделие, причина и следствие, род и вид, като всяко отношение е онагледено с примери. Следва практическа част за изразяването на причина и следствие чрез подчинени изречения, чрез предлози и изрази и чрез глаголи на причинността, заедно със списък от свързващи съчетания, които правят текста логичен и свързан. Финалният раздел е посветен на родовите и видовите понятия, на типичната логическа грешка при изброяването им и на правилната пунктуация в такива случаи, а накрая идва кратко обобщение за бърз преговор. Подходящ е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.