Метод "Синектика"

Мнозина се затрудняват не да измислят какво да напишат в едно есе, а как да го подредят така, че то наистина да убеждава. Тази разработка тръгва точно оттам и води ученика от теорията до готов образец. Първата част отговаря на въпроса какво е есе: как се появява самата дума, откъде идва традицията на този тип текстове и кои са признаците, по които едно съчинение може да се нарече есе. Изведени са изискванията към проблема, тезата, аргументацията, изводите, композицията и изразните средства. Следва разглеждане на общуването при писането на есе: кой пише, за кого пише, с каква цел и какъв резултат се очаква. Тази част помага на ученика да осъзнае, че текстът се пише за читател, а не сам за себе си. Самостоятелен акцент е поставен върху видовете есе. Разграничени са есе рефлексия, есе казус и есе апел, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по показателите същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, тип аргументация, композиция и изразни средства. По-нататък е описана последователността на работата: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на теза, събиране на материала и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на текста. Обяснено е и какво трябва да съдържат въведението, основната част и заключението, като е дадена и схема на общия план. Финалната част е най-практическата: върху конкретна тема, свързана с познат античен мит, е разработен цялостен пример, който преминава през тълкуването на проблема в заглавието, формулирането на тезата, организацията на материала, трите аргументативни вериги с аргументи, доказателства и примери, както и през извода и заключението. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка за писане на есе, за преговор преди класна работа и за подготовка за матура по български език и литература.

Единадесет стъпки, всяка от които е различен начин да откриеш решение – и нито една не изисква вдъхновение. Точно това е стойността на този материал: превръща търсенето на идея в процедура. Материалът е разработка на един метод за творческо мислене в проектирането, разписан изцяло като алгоритъм. Няма обяснения защо методът работи, няма теория за творчеството – има само указания какво да се направи и в какъв ред. Началните две стъпки са подготвителни: уточняване на проблема, с бележка към какво най-често се свежда той, и определяне на функциите на разглеждания обект. Оттам нататък започва самото търсене. Останалите девет стъпки са същинската находка. Всяка от тях предлага различен източник на аналогия, а източниците са подредени от най-близките до най-отдалечените. Първите са професионални – аналогия с описан обект, с чертеж и с инженерен ефект. При тях е указано и как се търси системно, а не наслуки. После идват съвсем неочакваните: аналогия със случаен обект, с картина, с текст, с дума, с музикален откъс и накрая с произволен елемент, като последната изрично включва всичко видяно, чуто или прочетено. Именно тази втора група прави метода полезен, когато обичайните пътища са изчерпани. Разработката показва, че решението на техническа задача може да дойде от стихотворение или от музика – стига да се знае какво точно да се търси в тях. Устройството на всяка стъпка е еднакво и това улеснява работата. Първо се избира източникът, после следва анализ по определени признаци, а накрая – приспособяване към изходната задача. При няколко от стъпките третата подточка е дадена само с препратка към вече описана, което пести повторения. Особено ценен е списъкът с въпроси при аналогията с музикален откъс. Той е разгърнат в шест питания, които насочват мисленето от звука към образи, спомени и действия. Такъв разписан въпросник рядко се среща в учебен материал. Обемът е малък – две страници, – но плътността е висока: почти всеки ред е указание за действие, а не описание. Материалът се прочита за минути и се използва многократно. За преподавателя това е готова процедура за практическо упражнение, която не изисква подготовка. Достатъчно е да зададе обект и проблем, а после класът да мине по стъпките – всяка група с различен източник на аналогия. За студента материалът е и отговор на конспектен въпрос, и работен инструмент при курсова задача – изпълнява се стъпка по стъпка, без да е нужно да се измисля откъде да се започне и накъде да се продължи.

Научният проблем не е като моралния или гражданския: на научно познание подлежи всичко около нас. Оттам тръгва урокът за публичното изказване по научен проблем и оттам обяснява всичко останало. Първият раздел отговаря на въпроса кой проблем е научен и по какво се различава от останалите видове проблеми, по които се правят публични изказвания. Изводът е формулиран изрично, за да служи за опора. Вторият раздел разглежда ситуацията на общуване: кога възниква необходимостта от такова изказване, пред кого се прави и кои две качества говорещият задължително трябва да притежава. Третият раздел е най-обемният и представя четирите възможни ситуации, в които възниква публично изказване по научен проблем. За най-често срещаната от тях е дадено подробно съдържание: какво трябва да съобщи говорещият за откритието, кой, кога и къде го е направил, каква информация да даде за проблема и за досегашните му решения. Практическата част съдържа въпроси с отговори, чрез които наученото се проверява веднага. Урокът е подходящ за подготовка по български език в горния курс, за изготвяне на собствено изказване или презентация и за самостоятелна работа върху научния стил.

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.

Преди да седне пред белия лист, ученикът има нужда да знае как изобщо работи аргументативната реч. Този учебен материал по български език тръгва точно оттам: обяснява кой текст наричаме аргументативен и как проблемът, тезата и аргументите се свързват в едно цяло. В началото е поставен въпросът за трите основни типа реч и за мястото на разсъждението сред тях, а след това вниманието се насочва към произхода на думата „есе“ и към книгата, с която жанрът получава името си. Оттук е изведен списък с основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч: какъв проблем поставя, каква позиция изисква, как се доказва тезата, как се подреждат аргументите и каква образност допуска речта. Отделен раздел разглежда ситуацията на общуването при писането на есе: кои са участниците, каква може да бъде целта, какъв е предметът на текста и какъв резултат се очаква. Този поглед помага да се разбере защо едно есе звучи различно според това пред кого и заради какво се пише. Същинската част представя трите вида есе: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Всеки от тях е описан поотделно, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по редове като същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, аргументация, композиция и изразни средства. Така разликите се виждат наведнъж, вместо да се търсят из текста. Практическата част проследява последователността на работата стъпка по стъпка: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на тезата, събиране на материал и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на готовия текст. Всяка стъпка е обяснена с това какво точно се прави в нея и защо се пропуска трудно. Финалната част е посветена на плана на есето: двете функции на въведението, изискванията към основната част с тезата и аргументацията, задачите на заключението и схематичен модел на подредбата на цялото съчинение. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за упражнение върху аргументативния текст и за самостоятелна работа преди изпит.

Втора част от методическата разработка, посветена на онова, което най-често решава оценката на едно есе: стила. Уводът защитава тезата, че есеистичният стил не е украса, а умение, което може да се изгражда целенасочено, и го свързва с една по-обща комуникационна компетентност, обоснована в българската методическа литература. Същинската част развива последните теми от технологията, по една за всяка фаза. Темата за метафората тръгва от два кратки битови примера, които показват разликата между буквалния и преносния изказ, и продължава с обяснение какво всъщност е метафора и защо тя е по-скоро съкратено сравнение. Следват няколко упражнения: сравнения по признак, пренасяне на човешки органи върху абстрактни понятия и обратно, както и разгърната поредица от заготовки върху едно-единствено чувство, която ученикът допълва сам. Отделно упражнение търси същото чувство в конкретни моменти от „Илиада“. Темата за символа започва с определение от известен изследовател на езотеричната традиция и с няколко негови мисли за силата на графичния знак, след което поставя задача чувствата да бъдат превърнати в рисунка чрез таблица. Темата за сентенциите работи с аналогията: показан е модел за съпоставяне на текста с познат предмет, включена е дзен история за учението при майстор на меча заедно с казус към нея, а оттам ученикът създава свои афористични формули по зададена езикова схема. Тук е и списък със съвети на класически парламентарист, подбрани като помощ при изграждането на аргументацията. Предпоследната тема събира всичко в лична стратегия от три части: подготовката пред белия лист, авторедактирането чрез поредица въпроси към самия себе си и самооценяването по критериите и скалата. Последната тема затваря разработката с образа на моста и с няколко задачи за собствен избор. В приложенията са дадени ученическо есе за оценяване и рецензия, публикувано есе на седемнадесетгодишна авторка и библиография по конкретна тема за есе върху „Илиада“, включително речникова справка и подбрани сентенции. Разработката е подходяща за учители, които водят подготовка за есе, и за ученици, които искат да работят целенасочено върху изразността на текста си, а не само върху структурата му.